Въпреки огромния нов ресурс за саниране до 2032 г., само една от всеки десет сгради ще може да се възползва
Местните управляващи имат водеща роля в осъществяването на стратегиите за саниране, само че през последните години процедурите се забавят заради административни проблеми на централно ниво. Правителствата подават спорни сигнали за метода на финансиране, а общините би трябвало да дават отговор на непрекъснатите въпроси на жителите в изискванията на непрекъснато възходящо търсене, което наличният обществен запас не може да покрие. Този продължаващ с години проблем още веднъж се открои по време на четвъртото издание на форума „ Кметовете приказват “, който събра в Габрово представители на общини, държавни институции, интернационалните сътрудници, специалисти и жители от цялата страна. Събитието, проведено от Центъра за енергийна успеваемост ЕнЕфект, Община Габрово и Общинска мрежа ЕкоЕнергия, си слага за цел да открои практическите провокации и решения в осъществяването на политиките за стабилно развиване на локално ниво.
Дора Янкова, заместник-министър на районното развиване и благоустройството, уточни, че до 2029 година в енергийна успеваемост ще бъдат вложени над 4 милиарда лв., в това число по линия на Плана за възобновяване и резистентност и втората фаза на Националната стратегия за енергийна успеваемост. Тя акцентира, че ползата от страна на жителите е голям – над 3000 сдружения на притежатели са подали документи – само че към момента липсва съответен механизъм за поддръжка на дребните обитаеми места и заслужено систематизиране на ресурсите. Желанието е да се насочи спомагателен запас в стратегии със съфинансиране, които да дават отговор на потребностите на по-малките здания, само че политическо решение за това към момента няма.
Вицепремиерът Томислав Дончев насочи вниманието към Националния декарбонизационен фонд като основен инструмент за резистентен енергиен преход, акцентирайки някои систематични недостатъци: „ Наличието на финансиране не е проблем. Проблем е синхронът сред институциите и ясното схващане какво желаеме да реализираме. От 2015 година имаме стратегии със 100% финансиране, само че сме обновили едвам 4% от постройките “. По думите му задачата за 60% актуализирани здания до 2050 година може да бъде реалистична, в случай че се вкарат ясни правила, постоянна методология и дълготраен небосвод за последователно въвеждане на самоучастие от страна на притежателите. В този развой не би трябвало се позволява неравнопоставеност сред жителите, като е належащо да има диференцирани ставки съгласно приходите и икономическото развиване на районите. Дончев разгласи, че новата национална стратегия съставлява „ рестарт “ на процеса на саниране, като предлага 100% безплатна финансова помощ до 2029 година Това време, добави Дора Янкова, ще се употребява за създаване на Национален проект за саниране, дълготрайна визия за продължение на стратегиите и основаване на нужните принадлежности.
„ Сто процентов грант не е универсално решение. В България има дейни жители, които са подготвени да влагат, в случай че им се предложат верните принадлежности. Комбинирането на безплатни средства с персонално присъединяване освен уголемява обсега на стратегиите, само че усъвършенства качеството и последващата поддръжка. Време е да дадем опция на хората да вземат участие като сътрудници, не като пасивни получатели на обществена помощ “, акцентира Драгомир Цанев, изпълнителен шеф на ЕнЕфект. „ 9 от 10 здания имат потребност от саниране и знаят сигурно, че до тях стратегиите няма да стигнат най-малко до 2032 година На тях също покривите им протичат, прозорците са за промяна, фасадите се разрушават – те не могат да си разрешат да отсрочват. Това е действителен капиталов интерес. Трябва да намерим метод да го срещнем с действителни принадлежности там, където и когато възникне, а не да разчитаме на следващото благодеяние, достигащо малко на брой “.
В своето послание кметът на Габрово Таня Христова представи визията „ Габрово 2030 “ – стратегическа рамка за енергийна самостоятелност, развиване на умна инфраструктура и поддръжка за дейните цивилен и бизнес начинания в региона на възобновимата сила. „ Както се видя в изискванията на политическа рецесия, общините оферират най-голяма резистентност. Ние знаем по какъв начин да реализираме доста с стеснен запас, само че е значимо гласът им да се чува от държавното управление, с цел да можем да помогнем и на жителите, и на бизнеса. Сега от нас ще се чака да работим по Социалния климатичен фонд. Най-малкото, което чакаме, са ясни правила, критерии и времева рамка. И не забравяйте, може да има доста средства, да имаме доста планове и контракти, само че би трябвало да има и потенциал в общините те да се извършват “.
На събитието стана ясно, че осъществяването на поставените цели изисква не просто визия, а деликатно вземане предвид с особеностите на терен. Бяха разисквани и стратегиите в сградния бранш от показаната неотдавна версия на Социалния климатичен проект, в който дейностите още веднъж ще се координират от общините, само че разпоредбите за това към момента надалеч не са ясни. Данните за актуализирани едвам 4% от многофамилните здания и нулевата поддръжка за еднофамилни здания в последното десетилетие демонстрират какъв брой значимо е да се търсят устойчиви и използвани модели на финансиране. Участниците се сплотиха към мнението, че е належащо стратегиите да бъдат задоволително гъвкави, с цел да отразят другите благоприятни условия на семействата и общините – в това число посредством съчетаване на безплатна помощ с техническа поддръжка и персонален принос. Ключово в този развой остава доверието към локалните управляващи и ангажирането на дейните страни на локално ниво, с цел да се обезпечи дейно и отмерено използване на енергийните политики в цялата страна.
Дискусионният конгрес продължи с показване на съответни решения и софтуерни нововъведения, както и с гражданска работилница за изгодите от енергийната успеваемост, възобновимата и споделена сила.. В нея бяха показани вероятните комбинации от ограничения за реализиране на енергийна самостоятелност в определен градски регион, включващи както цялостно възобновяване на жилищните и обществените здания, по този начин и решения за местни топлопреносни мрежи и цивилен енергийни общности.
