Карлово отбеляза годишнината от Илинденско-Преображенското въстание
Местната конструкция на Вътрешна македонска революционна организация в Карлово означи 114-годишнината от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание в навечерието на християнския празник Преображение Господне. Патриотите от ВМРО-Карлово се събраха пред паметника на карловския челник Петър Юруков, с цел да поднесат цветя в символ на благодарност на падналите за свободата на българите в Македония и Одринско. Слово за въстанието и неговото историческо значение произнесе общинският консултант Светлозар Янков, който е ръководител на Вътрешна македонска революционна организация в Карлово.
Той прокара и концепцията този ден да бъде включен в културния календар на общината от 2018-та година, както и да бъде направена паметна плоча с имената на карловците, които са взели участие в Илинденско-Преображенското въстание. На събитието участваха и жители, които демонстрираха съпричастност с уредниците и поддържаха единомислещо концепцията за годишно удостояване на участниците и жертвите от въстанието през 1903 година.
Мястото за поклонението не е инцидентно определено, тъй като войводата Петър Юруков е участник във въстанието. Нещо повече, той е в основния въстанически щаб на революционен окръг "Кожух”. Паметникът на родения в Карлово, само че отдал живота си на битката за независимост на българите в Македония Петър Юруков, е най-логичното място за респект към жертвите на Илинденско-Преображенското въстание, счита управлението на Вътрешна македонска революционна организация в града на Левски.
Подготвено на територията на свободна България, това е най-голямото въстание на Балканите против османската власт и съставлява връхна точка в националноосвободителната битка на македонските и тракийските българи. Организацията и военната подготовка на българските чети е на високо равнище с помощта на многото български офицери, които обличат четнически униформи и се включват в подготовката като военни инструктори и воеводи на чети от ВМОРО. Въпреки това, съотношението на силите е смазващо (15:1), а свободна България получава предупредителни ноти от Великите сили и Русия да не се намесва директно във военните дейности. Тези фактори предизвестяват трагичния завършек на въстанието, само че четите на Вътрешна македонска революционна организация не престават яростните военни дейности с османската армия дълго време.
Въстанието в Македония и Тракия води до 289 сражения с 26 000 въстаници против 350-хилядна турска армия, на 994 починали въстаници, 201 опожарени села, 12 440 изпепелени къщи, 4 694 избити, изклани и изгорени живи мъже, дами и деца от мирното население. 3 122 дами и моми са изнасилени от османските чети, а 176 – пленени. 70 835 души са обездомени, а 30 000 бягат в България. Жертвите от турска страна са 5325 бойци.
В Битолски окръг, сред 2 август и 23 октомври, стават 150 сражения, в които умират 746 четници, в Солунско – 38 сражения и 109 убити четници, в Скопско – 15 сражения и 93 убити, а в Одрински революционен окръг 36 сражения, 56 убити четници и стотици мирни поданици. На 12 септември 1903 година Генералният щаб на Битолския революционен окръг излиза с окръжно писмо за преустановяване на въстаническите дейности и саморазпускане на щаба.
Той прокара и концепцията този ден да бъде включен в културния календар на общината от 2018-та година, както и да бъде направена паметна плоча с имената на карловците, които са взели участие в Илинденско-Преображенското въстание. На събитието участваха и жители, които демонстрираха съпричастност с уредниците и поддържаха единомислещо концепцията за годишно удостояване на участниците и жертвите от въстанието през 1903 година.
Мястото за поклонението не е инцидентно определено, тъй като войводата Петър Юруков е участник във въстанието. Нещо повече, той е в основния въстанически щаб на революционен окръг "Кожух”. Паметникът на родения в Карлово, само че отдал живота си на битката за независимост на българите в Македония Петър Юруков, е най-логичното място за респект към жертвите на Илинденско-Преображенското въстание, счита управлението на Вътрешна македонска революционна организация в града на Левски.
Подготвено на територията на свободна България, това е най-голямото въстание на Балканите против османската власт и съставлява връхна точка в националноосвободителната битка на македонските и тракийските българи. Организацията и военната подготовка на българските чети е на високо равнище с помощта на многото български офицери, които обличат четнически униформи и се включват в подготовката като военни инструктори и воеводи на чети от ВМОРО. Въпреки това, съотношението на силите е смазващо (15:1), а свободна България получава предупредителни ноти от Великите сили и Русия да не се намесва директно във военните дейности. Тези фактори предизвестяват трагичния завършек на въстанието, само че четите на Вътрешна македонска революционна организация не престават яростните военни дейности с османската армия дълго време.
Въстанието в Македония и Тракия води до 289 сражения с 26 000 въстаници против 350-хилядна турска армия, на 994 починали въстаници, 201 опожарени села, 12 440 изпепелени къщи, 4 694 избити, изклани и изгорени живи мъже, дами и деца от мирното население. 3 122 дами и моми са изнасилени от османските чети, а 176 – пленени. 70 835 души са обездомени, а 30 000 бягат в България. Жертвите от турска страна са 5325 бойци.
В Битолски окръг, сред 2 август и 23 октомври, стават 150 сражения, в които умират 746 четници, в Солунско – 38 сражения и 109 убити четници, в Скопско – 15 сражения и 93 убити, а в Одрински революционен окръг 36 сражения, 56 убити четници и стотици мирни поданици. На 12 септември 1903 година Генералният щаб на Битолския революционен окръг излиза с окръжно писмо за преустановяване на въстаническите дейности и саморазпускане на щаба.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ