„Адът е в дома ми“ – как наркотици погубват хиляди семейства у нас
Места няма!
Обадете се на 112 при акт на принуждение, поучават експертите. Семейството се преборва с вътрешната си задръжка да обрича „ детето “ на наказателно гонене, само че какво става, когато въпреки всичко го направи.
Ж.М: „ Скоро минахме по този път. Обадих се на 112, пристигна полиция, извикахме „ Спешна помощ ”, която пристигна след 4 часа, с цел да ни каже, че в нито една психиатрия в София няма места! В нито една! Заведоха го в „ Спешна помощ ”, биха му успокоително и го пуснаха. Три дни бяхме в пъкъла, не знаеше какво прави, още веднъж извиках полиция, прибраха го в ръководството и ми споделиха да му диря място аз! И по този начин се озовахме в Благоевград, откъдето щяха за малко отново да ни върнат! Пълно безхаберие на институциите! Господ да е с нас и да ни дава сили и самообладание. ”
3.Н: „ Отново закани за самоубийство. Счупи ми телефона и останах без телефон и без пари, защото си управлявам банковата карта през телефона. Успях да извикам „ Спешна помощ ”, а лекарят, който го прегледа, откри психопатични прояви, опита се да го настани, само че защото той беше видимо спокоен към този момент, в болничното заведение споделиха, че нямат места. Лекарят от колата за спешна помощ се опита посредством Министерството на здравеопазването да потърси и не съумя. И ни оставиха да се оправяме. Снощи още веднъж насочи люти обети, че в случай че до на следващия ден не му изплатя телефона, ще се самоубие зрелищно. Категорично отхвърля непринудено лекуване, с изключение на психолог.
Аз самата към този момент не знам на кой свят съм. Адът е в дома ми и аз пребивавам в него. ”
Нужен е юрист!
Историите не са една или две и в доста от тях има повтарящи се детайли.
Като опасността за самоубийство да вземем за пример. Тя влияе, изключително на майките, които пробват по едно и също време да спасят и детето си, и фамилията си от насилника. Ето какво поучава юрист Силвия Петкова, която има богат опит с каузи, свързани с наркозависимости:
„ В тези истории става дума по-скоро за институционално неглижиране, а не за проблем със закона. Майките са се опитвали да се оправят сами и без юрист. Нормално е да не съумяват, тъй като въпреки всичко завеждането на каквото и да е пред съд, полиция и прокуратура изисква специфични познания. Националното бюро за правна помощ дава опция за безвъзмездна правна помощ на хора, които нямат финансови средства да упълномощят юрист. Потърсете юрист още от момента, в който има каквато и да е форма на принуждение – в това число закани от вида на: „ Дай ми пари или ще се самоубия! ”, Това е прочувствено принуждение. Всякакъв тип закани за приложимост на принуждение са закононарушение. Първото се преследва по общия ред, второто – по частен ред непосредствено пред съда. Но с юрист и въз основа на това, което е разказано, умерено за 24 часа ще се издаде заповед за незабавна отбрана. Ако той я наруши – хем прави закононарушение, хем ще го задържат, хем тогава може и да е по-възможно да се о6основе нуждата от наложително лекуване. ”
Пълно изтощение!
Има една шеговита сентенция, че е по-добре да си млад, здрав и богат, в сравнение с остарял, болен и безпаричен. Тя издава същото изтощение, с което ще си кажеш: „ По-добре детето ти да не е наркоман “. Защото, даже с ограничаваща заповед, дори настанено в психиатрия за месец, два или три – отново няма това избавление, за което родителите си мечтаят. Персоналът на отделението за зависимости в най-голямата психиатрична болница у нас в Раднево преди два месеца подаде молби за овакантяване, тъй като болничното заведение няма защита. Както няма защита и в другите държавни психиатрични лечебни заведения у нас.
И там, където с толкоз старания фамилията е съумяло да настани буйстващия подвластен да се лекува, нищо не пречи на дилъри да идват и да му продават дрога. Това е друга тематика, само че не напълно. Свързани са. Както е обвързвана и неналичието на всякаква поддържаща система след лекуване. Години тормоз, изтощаващи старания да се въдвори на лекуване, лекува се, почиства се, излиза и... отсреща отново остават само фамилията и наркопазарът, който го чака с отворени прегръдки.
Песимистично? Само дето е правилно. И напълно отвън фокуса на вниманието от години.
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле ”
Източник: Уикенд
