Когато осъзнаеш, че всичко, което ядеш, е нездравословно
Месото е нездравословно. Животните, от които то идва, са хранени с всевъзможни химикали, с цел да наедреят. Не мога да хапвам това!
Същото важи и за рибата. Казват, че тя също е натъпкана с хормони, които би трябвало да покачат плодовитостта. Аз обаче си имам задоволително хормони, благодаря. Защо да одобрявам тези и на рибата?
Доматите също не са разрешени. Те са „ картофови “. Не знам какво тъкмо значи това, само че всеки твърди, че било нездравословно. Същото важи и за патладжана, и за сладката чушка.
Плодовете и боровинките? В тях има захар, която води до диабет. О, и изключително, в случай че ги ядем вечер. Никога не яжте плодове и боровинки вечер. Захарта през нощта вълшебен се трансформира в по-голямо дупе и стомашни мазнини. Аз си имам задоволително такива неща, не ми трябват още.
Картофи? Нишесте? Ориз? Същата работа? Спагети? Забравихте ли за нишестето и глутена? Глутенът е равно на бъдеща захар, а захарта – на бъдещо дупе.
Олиото не е разрешено. Нито слънчогледовото, нито зехтинът. Маслото също, поради мазнините. А, да – и поради холестерола. При яйцата работата е същата. Хлябът и бирата – прекалено много квас. Не знам за какво, не е разрешено на маята да населява тялото ви.
Млякото съдържа мазнини и хормони, които получаваме от това, че кравите са били тъпкани с тях. Идеята е дребните да могат да пораснат и да станат огромни крави. Не желая да съм дебела, тъй че и това отпада.
Сок. Е, досещате се. Забранен е. Същото, както и при плодовете и боровинките. Но с целулоза.
Зелето, карфиолът и броколите пък съдържат вещества, които пречат на абсорбирането на йод. А това може да повреди щитовидната жлеза. Щитовидните жлези на градските поданици не стават за нищо. Една неприятна щитовидна жлеза води до дебело дупе.
Така че забравете за всичко това. Какво остава? Спанак… има оксалова киселина, която вреди на бъбреците. Лоши бъбреци = отичане = наднормено тегло. Не, не, не. Лош спанак.
Краставици. Ще хапвам краставици. Не съм чувала нищо неприятно за тях…
Автор: Алина Фаркас
Източник: Мениджър Нюз
