Мери Едуардс Уокър - жената, която промени лицето на медицината
Мери Едуардс Уокър е доктор, феминистка и активистка за правата на дамите. Тя е първата жена, получила Медала на достойнството на Конгреса на Съединени американски щати (1865 г.) за работата си като хирург по време на Гражданската война. Участва интензивно за промяна в облеклото (рестриктивните стилове на женската мода) и изборното право.
Мери Уокър е родена на 26 ноември 1832 година в Осуего, Ню Йорк (САЩ). Получава ранно обучение в Семинарията на Фали във Фултън, Ню Йорк. Следвайки кариера в обичайно мъжка област, тя се записва в Медицинския лицей в Сиракуза, завършвайки докторска степен по медицина през 1855 година След това се реалокира в Колумб, Охайо, където стартира частна процедура. Не след дълго се връща в родния си щат и подписва брак с сътрудника си Алберт Милър, малко преди да навърши 23 години. На церемонията Уокър носи къса пола с панталони под нея и отхвърля да включи „ смирение “ в обета си, резервира и фамилното си име – дейности, присъщи за упоритото й неподчинение. По-късно двамата се развеждат, заради невярност на Милър.
Скоро след започването на Гражданската война в Съединени американски щати през 1861 година, Мери Уокър стартира да се занимава с доброволческа активност като здравна сестра, работеща в болничното заведение на Патентното ведомство във Вашингтон, DC. в Ню Йорк, само че скоро се връща към военните каузи. Този път тя работи на бойното поле, в палаткови лечебни заведения в Уорънтън и Фредериксбърг, Вирджиния. През есента на 1863 година Уокър пътува до Тенеси, където е назначена за помощник-хирург в армията на Камбърд от военачалник Джордж Х. Томас, един от основните командири в западния спектакъл на военните дейности.
Уокър е обичала да носи мъжко облекло, с което си е навличала гнева на обществото.
През април 1864 година Мери Уокър е пленена и затворена от армията на Конфедерацията. Тя е освободена през август, откакто е била арестувана в Ричмънд, Вирджиния, в продължение на няколко месеца. След освобождението й, Уокър се завръща за малко във Вашингтон. През есента на 1864 година тя получава контракт за „ настоящ помощник-хирург " с 52-а пехота в Охайо и скоро стартира да управлява болница за жени-затворници, а по-късно сиропиталище.
Мери Уокър се отдръпва от държавната работа през юни 1865 година По-късно същата година, в символ на самопризнание за нейните смели военни старания, тя е удостоена с Почетен орден за благодарствена работа – тя се трансформира в първата жена, получила Медала на достойнството (най-високото военно отличие в Съединени американски щати, присъждано за проявен подвиг във военна конюнктура и въведено от Ейбрахам Линкълн). Почти век по-късно, Мери Уокър остава единствената жена, притежател на оценката.
“ В средата на деветнадесети век, когато дамите водят война интензивно за повече социална и професионална роля в обществото, облеклото се трансформира в централен въпрос в битката за правата на дамите. ”
Феминистите настояват, че тесните корсети и дългите тежки поли са нездравословни за здравето на дамите и даже са предопределени да лимитират вероятните действия, които те могат да подхващат. Амелия Блумър, деятел в акция за правата на дамите и издател, се заема с изработването на домашно ушито облекло, композиция от рокля и панталон, което обезпечава по-голямо придвижване, без да се прави компромис с „ женското благовъзпитание “. Костюмът на Блумър незабавно се възприема от други феминистки, само че и бива зарязан със същата експедитивност откакто излиза наяве, че облеклото провокира повече неспокойствие, в сравнение с политиката. Много дами са подложени на оскърбление, когато носят облеклото на обществени места, а вестниците са цялостни с подигравателни карикатури. Двадесет години по-късно, когато апелът на придвижването на деятелите за правото на дамите на глас притегля национално внимание, промяната за смяна в облеклото още веднъж се трансформира в тематика на обществен спор.
Уокър в " Костюма на Блумър "
Самата доктор Мери Уокър носи специфичната рокля до края на 70-те години. Тя е определена и за президент на Националната асоциация за промяна на облеклото през 1866 година и няколко години по-късно е тясно обвързвана с Белва А. Локууд в разнообразни новаторски придвижвания. Феминистките организации необятно разпространяват напъните на Уокър по време на гражданската война, само че тя се отчуждава от тях през годините поради възходящата си екстравагантност (започва да носи напълно мъжко облекло и постоянно е задържана за маскиране като мъж; тя твърди, че е получила позволение да се облича по този начин от Конгреса, само че не съществува запис за такова категорично действие). Нейният мироглед за изборния въпрос е, че Конституцията към този момент е дала гласа на дамите и че законодателството, търсено от проведените деятели, е безсмислено. Уокър разгласява и две книги, отчасти автобиографичния Hit (1871) и Unmasked; или „ Науката за неморалността “ (1878).
Въпреки несъгласията към кариерата и политиката й, доктор Мери Уокър се гордее с достиженията си като доктор и бранител на правата на дамите. По инцидентно развиване на събитията, през 1917 година, американското държавно управление трансформира критериите за Медала на достойнството и отдръпва оценката на Уокър (тя продължава да го носи непрестанно макар това). След дълго боледуване умира две години по-късно, на 21 февруари 1919 година в Осуего, Ню Йорк, на осемдесет и шест години. Погребана е в гробището в Осуего, с елементарна гала, в ковчег, затрупан с американското знаме и с черен костюм вместо с рокля. Нейната гибел през 1919 година идва една година преди приемането на 19-та корекция на американската конституция, която подсигурява на дамите право на глас.
Почти 60 години след гибелта й, през 1977 година, Медал на достойнството на Мери Уокър е посмъртно възобновен от президента Джими Картър. Тя е една от забележителните дами в международната история, която трансформира лицето на медицината и оставя своя сериозен принос в битката за женските права.
Мери Уокър е родена на 26 ноември 1832 година в Осуего, Ню Йорк (САЩ). Получава ранно обучение в Семинарията на Фали във Фултън, Ню Йорк. Следвайки кариера в обичайно мъжка област, тя се записва в Медицинския лицей в Сиракуза, завършвайки докторска степен по медицина през 1855 година След това се реалокира в Колумб, Охайо, където стартира частна процедура. Не след дълго се връща в родния си щат и подписва брак с сътрудника си Алберт Милър, малко преди да навърши 23 години. На церемонията Уокър носи къса пола с панталони под нея и отхвърля да включи „ смирение “ в обета си, резервира и фамилното си име – дейности, присъщи за упоритото й неподчинение. По-късно двамата се развеждат, заради невярност на Милър.
Скоро след започването на Гражданската война в Съединени американски щати през 1861 година, Мери Уокър стартира да се занимава с доброволческа активност като здравна сестра, работеща в болничното заведение на Патентното ведомство във Вашингтон, DC. в Ню Йорк, само че скоро се връща към военните каузи. Този път тя работи на бойното поле, в палаткови лечебни заведения в Уорънтън и Фредериксбърг, Вирджиния. През есента на 1863 година Уокър пътува до Тенеси, където е назначена за помощник-хирург в армията на Камбърд от военачалник Джордж Х. Томас, един от основните командири в западния спектакъл на военните дейности.
Уокър е обичала да носи мъжко облекло, с което си е навличала гнева на обществото.
През април 1864 година Мери Уокър е пленена и затворена от армията на Конфедерацията. Тя е освободена през август, откакто е била арестувана в Ричмънд, Вирджиния, в продължение на няколко месеца. След освобождението й, Уокър се завръща за малко във Вашингтон. През есента на 1864 година тя получава контракт за „ настоящ помощник-хирург " с 52-а пехота в Охайо и скоро стартира да управлява болница за жени-затворници, а по-късно сиропиталище.
Мери Уокър се отдръпва от държавната работа през юни 1865 година По-късно същата година, в символ на самопризнание за нейните смели военни старания, тя е удостоена с Почетен орден за благодарствена работа – тя се трансформира в първата жена, получила Медала на достойнството (най-високото военно отличие в Съединени американски щати, присъждано за проявен подвиг във военна конюнктура и въведено от Ейбрахам Линкълн). Почти век по-късно, Мери Уокър остава единствената жена, притежател на оценката.
“ В средата на деветнадесети век, когато дамите водят война интензивно за повече социална и професионална роля в обществото, облеклото се трансформира в централен въпрос в битката за правата на дамите. ”
Феминистите настояват, че тесните корсети и дългите тежки поли са нездравословни за здравето на дамите и даже са предопределени да лимитират вероятните действия, които те могат да подхващат. Амелия Блумър, деятел в акция за правата на дамите и издател, се заема с изработването на домашно ушито облекло, композиция от рокля и панталон, което обезпечава по-голямо придвижване, без да се прави компромис с „ женското благовъзпитание “. Костюмът на Блумър незабавно се възприема от други феминистки, само че и бива зарязан със същата експедитивност откакто излиза наяве, че облеклото провокира повече неспокойствие, в сравнение с политиката. Много дами са подложени на оскърбление, когато носят облеклото на обществени места, а вестниците са цялостни с подигравателни карикатури. Двадесет години по-късно, когато апелът на придвижването на деятелите за правото на дамите на глас притегля национално внимание, промяната за смяна в облеклото още веднъж се трансформира в тематика на обществен спор.
Уокър в " Костюма на Блумър "
Самата доктор Мери Уокър носи специфичната рокля до края на 70-те години. Тя е определена и за президент на Националната асоциация за промяна на облеклото през 1866 година и няколко години по-късно е тясно обвързвана с Белва А. Локууд в разнообразни новаторски придвижвания. Феминистките организации необятно разпространяват напъните на Уокър по време на гражданската война, само че тя се отчуждава от тях през годините поради възходящата си екстравагантност (започва да носи напълно мъжко облекло и постоянно е задържана за маскиране като мъж; тя твърди, че е получила позволение да се облича по този начин от Конгреса, само че не съществува запис за такова категорично действие). Нейният мироглед за изборния въпрос е, че Конституцията към този момент е дала гласа на дамите и че законодателството, търсено от проведените деятели, е безсмислено. Уокър разгласява и две книги, отчасти автобиографичния Hit (1871) и Unmasked; или „ Науката за неморалността “ (1878).
Въпреки несъгласията към кариерата и политиката й, доктор Мери Уокър се гордее с достиженията си като доктор и бранител на правата на дамите. По инцидентно развиване на събитията, през 1917 година, американското държавно управление трансформира критериите за Медала на достойнството и отдръпва оценката на Уокър (тя продължава да го носи непрестанно макар това). След дълго боледуване умира две години по-късно, на 21 февруари 1919 година в Осуего, Ню Йорк, на осемдесет и шест години. Погребана е в гробището в Осуего, с елементарна гала, в ковчег, затрупан с американското знаме и с черен костюм вместо с рокля. Нейната гибел през 1919 година идва една година преди приемането на 19-та корекция на американската конституция, която подсигурява на дамите право на глас.
Почти 60 години след гибелта й, през 1977 година, Медал на достойнството на Мери Уокър е посмъртно възобновен от президента Джими Картър. Тя е една от забележителните дами в международната история, която трансформира лицето на медицината и оставя своя сериозен принос в битката за женските права.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ