Анжелина Тотева – едно момиче в мъжкия свят на политиката!
Менторството е нещо доста значимо, изключително в свят, в който всеки 2 е „ инфлуенсър “.
Днес ще Ви срещнем с една ярка персона, която плува сполучливо измежду море от акули в сфера, считана за мъжка територия, а точно политиката. Няма да приказваме за политика, а ще насочим фокуса към нея – Анжелина Тотева, претендент за Народен представител на идните парламентарни избори, само че на първо място, жена, щерка и борбена персона с идея.
Никой не може да направи всичко, само че всеки може да направи нещо.
Анжелина Тотева
ДК: Здравейте Анжелина! Благодарим Ви, че се съгласихте на това изявление, поради че акцията Ви е в разгара си и уговорките са доста. Може би не инцидентно в тези парламентарни избори Вашата преференция е 112 – общонационалния телефон за вик за помощ, на който всеки от нас звъни всекидневно?!. Със сигурност това е номерът на който съвсем всеки от нас усеща, че ще получи не просто помощ, само че общо подпомагане за неговия проблем.
Идеята зад това изявление бе да излезем от рамката на класическо изявление на политик в предизборна акция, а да извадим на напред във времето личността, ментора, идеалиста, който се крие във Вас.
Да не губим повече време и да срещнем нашите читатели с Анжелина Тотева…
ДК: Как решихте да влезнете в едно поле на професионално развиване (политиката), считано за мъжка територия?
АТ: Косвено кариерата ми е имала допирна точка с политиката. Работила съм в редица институции, включително в Европейския парламент. Сега обаче за първи път аз стоя с лицето си, както се споделя – стоя под прожекторите. Мисля, че главната движеща мощ, която ме подтикна да направя това е безвремието, в което изпадна страната ни през последните 2 години. След толкоз време на непоклатимост и напредък, в този момент освен стоим на едно място, само че и започнахме да се връщаме обратно. В такава обстановка, съгласно мен, всеки би трябвало да направи това, което може. Затова и аз взех решение, че не мога просто да заставам и виждам в профил, а би трябвало да опитам да убедя хората, че има смисъл. Що се отнася до това каква територия е политиката – мисля, че от дълго време това не е мъжка специалност, изключително в България. Много дами към този момент демонстрираха, че могат да са движещата мощ на редица промени. Няма да загатвам имена, с цел да не пропусна някого, само че в действителност има дами в българската и международната политика, които потвърдиха, че тези предубеждения са остарели и най-важното – изцяло неправилни.
ДК: Можете ли да ни кажете за персонално достижение, с което се гордеете изключително отвън политическата си кариера?
АТ: Много е мъчно човек самичък да приказва за себе си. Поне за мен е било постоянно демонстрация на прекомерна самонадеяност. Може би като персонално мое предизвикателство бе извънредно мъчно да завърша редом две от най-хубавите столични учебни заведения – 133. СУ „ Александър С. Пушкин “ и 91. Немска езикова гимназия “Проф. Константин Гълъбов ”. И през днешния ден не знам по какъв начин съумях да комбинирам проучването на предмети на разнообразни езици и покриването всяка година на двоен по брой изпити. Също огромно предизвикателство бе заминаването ми за Франция, където продължих висшето си обучение. Все отново приказваме за години, в които даже мобилните телефони бяха необичайност, какво приказваме за интернет, когато си на път. Пътувахме с кола, с цел да се пестят пари от самолетни билети и помня, че бяхме развили система за уведомяване с родителите ми – едно позвъняване, минали сме Сърбия, две позвънявания – значи сме в Хърватия… Просто тъй като бе извънредно скъпо даже да се обадиш и да кажеш „ мамо, всичко е наред “. Хиляди други младежи са минали през това, само че този опит построява и калява. Едва години по-късно си дадох сметка за това.
ДК: Как балансирате персоналния и професионалния си живот?
АТ: За страдание този баланс не постоянно се реализира. Аз съм от хората, за които в действителност фамилията е най-важно, само че всички задания и професионални задължения, постоянно изпиват цялото време. И това е, за което скърбя най-вече – изпуснатото време с най-близките.
ДК: Какви са някои от вашите занимания или ползи отвън политиката?
АТ: През зимата това несъмнено са ските. Способна съм да стана преди изгрев, с цел да съм на пистата с стартирането на лифта и преди обяд към този момент да съм в работна атмосфера в центъра на София. Тези откраднати часове ме зареждат извънредно доста. Като цяло съм човек, който мъчно стои на едно място, тъй че комбинирам и доста други форми на спорт. Обичам да пробвам нови провокации – да вземем за пример скоро пробвах катеренето и несъмнено мога да кажа, че доста ми хареса.
ДК: Можете ли да ни кажете за наставник или модел за подражателство, който е имал доста въздействие върху живота ви?
АТ: Много хора са имали въздействие в живота ми. Кариерата ми се стече по подобен метод, че ме е срещнала с хора с огромен опит и харизма. Някои са имали сложен темперамент, с други се е работело по-лесно. Винаги обаче съм се стремяла да се изучавам. Никога не би трябвало да забравяме, че човек се учи до момента в който е жив и от всеки могат да се вземат скъпи уроци – това е максима, която поредно съм следвала.
ДК: Какъв съвет бихте дали на младите дами, които се интересуват от кариера в политиката или социална работа?
АТ: Да имат вяра в себе си и да не се отхвърлят. Зная, че звучи шаблонно, само че това в действителност е най-важното. За страдание в тази сфера постоянно дилемите и отговорностите са толкоз доста, че човек елементарно може да се почувства непризнат и не видян. Аз самата съм била доста пъти на косъм да се откажа. Именно обаче постоянството е това, което с времето се отплаща. А най-важното е когато един ден погледнеш обратно да знаеш, че си е коствало. Защото знам, че в случай че се бях отказала, нямаше да се срещна с толкоз доста хора и да натрупам опит, който на доста малко места може да се реализира.
ДК: Как оставате стимулирани и енергични в работата си?
АТ: За благополучие силата е единственото нещо, от което не съм усещала недостиг. Дори околните ми хора постоянно ме подлагат на критика, че не мога просто да се отпусна и да не върша нищо. Всъщност точно стоенето на едно място е способно да ме изкара от релси. Трябва непрекъснато да върша нещо, да комбинирам голям брой начинания – тогава се усещам най-добре.
ДК: Можете ли да споделите история за миг, когато е трябвало да преодолеете доста затруднение или предизвикателство в персоналния или професионалния си живот?
АТ: Всеки има своите компликации и перипети. И нали знаете – за всеки човек неговите персонални проблеми са най-големи. За страдание съм прекосявала и през тези същински нещастия, които за секунда прекатурват целия живот и унищожават устоите, на които се държиш. Това са истории, които рядко се споделят и които ни трансформират вечно. Животът обаче продължава и просто би трябвало да намериш сили още веднъж да се събереш. Просто нямаш различен избор.
ДК: Кои съгласно вас са най-важните качества за един сполучлив политик или водач?
АТ: Честност, диалогичност и опит. Последното стана най-дефицитно в последните месеци. Виждам, че някои хора мислят, че тапия от влиятелен университет е задоволителна да управляваш страна. Аз също съм приключила един от водещите университети в Европа. И в деня на назначението ми на първата експертна служба имах чувството, че имам да изучавам още милион неща. Дори през днешния ден, повече от 15 години по-късно, не мога да кажа – ето аз към този момент знам всичко. И когато виждам по какъв начин някой без един ден опит, има самочувствието и претендира, че знае всичко… това ме разсмива, само че и откровено ме ядосва. Защото България няма време за такива опити.
ДК: Какво се надявате да постигнете през идващите пет години, както в персонален, по този начин и в професионален проект?
АТ: В момента въобще не мисля къде желая да съм аз след 5 години, единствено се надявам тогава да има непоклатимост за страната ни и да вървим в вярна посока.
ДК: Можете ли да ни разкажете за съответен миг или опит, който е оказал надълбоко въздействие върху политическата ви кариера?
АТ: По-скоро не мисля, че има някакъв съответен миг, а и изобщо ми е доста мъчно да приказвам за „ политическа кариера “. Винаги съм приемала нови провокации и съм се стремяла всеки ден да реализирам най-високи резултати. Имало е моменти, в които ми се е налагало да „ скачам в дълбокото “ – когато по едно и също време те е боязън да поемеш ново предизвикателство, само че знаеш, че в случай че искаш кариерата ти да се развива, би трябвало да го направиш. Най-вероятно това са тези моменти, за които ме питате, само че надали мога да опиша и откроя единствено един от тях.
ДК: Как балансирате вашите персонални полезности и вярвания с упованията на вашите гласоподаватели или политическа партия?
АТ: Опитвам се да приказвам повече с хората. Зная, че на всички към този момент им е омръзнало от избори. На мен също. Абдикирането от отговорност обаче не е решение. Нали знаете онази сентенция – „ когато отвратените не гласоподават, ръководят отвратителните “. Опитаха се да изкарат ГЕРБ най-черната партия, само че виждат, че стотици хиляди хора не престават да ни имат вяра. Сега очевидно новото им оръжие е да ги отчаят и да ги убедят, че просто няма смисъл. Затова няма да се уморя да приказвам за това, което е направено през последните години и че можем да реализираме доста повече.
ДК: Можете ли да опишете законодателна или политическа самодейност, към която сте изключително запалени?
АТ: Моята персонална идея е пътната сигурност. Имам и свои персонални аргументи за това. Благодарна съм, че ориста ми даде късмет да работя в някои от най-важните институции имащи отношение към тази тематика, включително и като заместник-председател на Държавна организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “. Искрено ме боли когато виждам, че поради политическата неустойчивост толкоз доста от самодейностите, които бяхме подели, се стопираха. А това е област, в която работиш през днешния ден, с цел да постигнеш резултат след години. Всеки ден безвремие ще се отразява доста, доста дълго.
ДК: Какви тактики употребявате, с цел да работите в съдействие с сътрудници от разнообразни политически среди?
АТ: Просто се пробвам да беседвам. Тези години на опълчване наподобява накара доста хора да не помнят, че ние всички сме хора и притежаваме най-големия подарък – опцията да споделяме между тях. Трябва просто да го използваме по-често.
ДК: Можете ли да споделите образец за миг, в който е трябвало да вземете мъчно решение като политик и по какъв начин сте подходили към процеса на взимане на решение?
АТ: Трудните решения в публичната сфера са в случай че не всекидневие, то e едно непрекъснато събитие. Трябва обаче да се работи прагматично и да се взимат решения учредени на всички налични обстоятелства. Виждала съм хора, на които просто този стрес не понася. Те блокират, когато се изправят пред сериозна рецесия. Такива хора просто би трябвало да изберат друга сфера, в която да се развиват. За страдание обаче знаете, че персоналната самокритика е най-трудна…
ДК: Как поддържате връзка с вашата общественост и гарантирате, че техните гласове се чуват при вземането на политически решения?
АТ: Аз съм претендент в 23 МИР и мисля, че едно от най-важните неща, e че съм родена и израснала в тази част на София. Като дете живеех в Лозенец и в центъра, по-късно дружно с родителите ми се изместихме в полите на Витоша. Това е един цялостен живот от другарства и познанства с хора, които живеят тук. Каквото и да стане на изборите аз ще продължа да поддържам връзка с тях и да ги срещам – на улицата, в магазина. Разбира се пробвам да развия и повече онлайн благоприятни условия за контакт – тъй като искаш ли доверие от хората, би трябвало да гарантираш и че те ще имат достъп до теб. Поне аз по този начин разбирам този развой.
ДК: Можете ли да опишете метода си към провеждането на акции и разпространение и по какъв начин се свързвате с гласоподавателите на персонално равнище?
АТ: Това е нещо ново за мен. Не зная дали е вярно, само че аз избрах да съм оптимално пряма и откровена в тези срещи. Радвам се да приказваме за цели, само че нямам терзание да обсъждаме и проблеми. Не боли да признаеш „ тук сбъркахме “ или „ в това можеше да се оправим по-добре “. Струва ми се, че това се прави оценка от хората. Имах доста срещи, които започваха с декларация „ за вашата партия няма да гласоподавам “ и завършваха с заричане за поддръжка. Това са най-ценните диалози – тъй като индивидът против теб ти дава своето доверие на база вашия контакт. Това обаче е и най-голямата отговорност.
ДК: Как оставате осведомени и в крайник с политическите въпроси и събития?
АТ: За благополучие през днешния ден информацията е на всички места към нас. Просто би трябвало да се откажеш от минутите, в които можеш да почиваш, с цел да наваксаш с това, което се случва към теб. Не е елементарно, само че се привиква и с този темп. За мен обаче е невероятно да имам претенцията да се занимавам с социална активност и да не проследявам какво се случва в страната ни и по света.
ДК: Можете ли да споделите съответни начинания или планове, по които работите сега, за справяне с значими проблеми, пред които са изправени вашите гласоподаватели?
AT: Вече загатнах за сигурността на пътищата. Там има доста на брой и съответни неща, които би трябвало да променим с цел да спрем тази война, в която се избиваме всеки ден. Още една самодейност, която ме докосна и с която персонално съм се заела е приемането на нов Закон против домашното принуждение. Знаете ли, че към 110 хиляди са позвъняванията на телефон 112 за домашно принуждение единствено за последните 3 години. От началото на тази година всеки месец се записват приблизително по 2 500 такива сигнали. Трябва обаче да си зададем и въпроса – в какъв брой обстановки въобще не е бил подаден вик за помощ, с цел да добием визия за мащаба на казуса. Има още доста неща, за които са нужни законодателни промени, с които да променим метода, по който се развиват огромните градове и в частност София. Най-важно от всичко обаче е да имаме непоклатимост и стопански напредък. Да имаме непоклатимост, изключително с тази война наоколо до нас и всички процеси, които се случват в световен мащаб. Затова доста се надявам повече хора да дадат поддръжка за коалиция ГЕРБ – Съюз на демократичните сили с номер 2 в бюлетината. Ако са решили, че желаят да дадат персонално доверие за мен могат да го създадат с преференция 112, при положение, че живеят в някой от столичните региони попадащи в 23 МИР: Витоша, Изгрев, Красно село, Лозенец, Младост, Панчарево, Студентски и Триадица. Предварително им благодаря!
Ние благодарим за това искрено изявление. Вярваме, че във всяка политическа партия, която съществува в България има почтени персони, които са подготвени да следват морал и правила, също по този начин сме уверени, че доста от политическите възгледи ще им попречат да създадат това.
Въпреки това сме на мнение, че ярки персони като вас носят духат на силата, триумфа и ползотворната работа за богатството на народа.
Желаем Ви триумф на идните избори и дано най-хубавият победи!
Повече за Анжелина Тотева може да се информирате на нейния личен уебсайт.
Днес ще Ви срещнем с една ярка персона, която плува сполучливо измежду море от акули в сфера, считана за мъжка територия, а точно политиката. Няма да приказваме за политика, а ще насочим фокуса към нея – Анжелина Тотева, претендент за Народен представител на идните парламентарни избори, само че на първо място, жена, щерка и борбена персона с идея.
Никой не може да направи всичко, само че всеки може да направи нещо.
Анжелина Тотева
ДК: Здравейте Анжелина! Благодарим Ви, че се съгласихте на това изявление, поради че акцията Ви е в разгара си и уговорките са доста. Може би не инцидентно в тези парламентарни избори Вашата преференция е 112 – общонационалния телефон за вик за помощ, на който всеки от нас звъни всекидневно?!. Със сигурност това е номерът на който съвсем всеки от нас усеща, че ще получи не просто помощ, само че общо подпомагане за неговия проблем.
Идеята зад това изявление бе да излезем от рамката на класическо изявление на политик в предизборна акция, а да извадим на напред във времето личността, ментора, идеалиста, който се крие във Вас.
Да не губим повече време и да срещнем нашите читатели с Анжелина Тотева…
ДК: Как решихте да влезнете в едно поле на професионално развиване (политиката), считано за мъжка територия?
АТ: Косвено кариерата ми е имала допирна точка с политиката. Работила съм в редица институции, включително в Европейския парламент. Сега обаче за първи път аз стоя с лицето си, както се споделя – стоя под прожекторите. Мисля, че главната движеща мощ, която ме подтикна да направя това е безвремието, в което изпадна страната ни през последните 2 години. След толкоз време на непоклатимост и напредък, в този момент освен стоим на едно място, само че и започнахме да се връщаме обратно. В такава обстановка, съгласно мен, всеки би трябвало да направи това, което може. Затова и аз взех решение, че не мога просто да заставам и виждам в профил, а би трябвало да опитам да убедя хората, че има смисъл. Що се отнася до това каква територия е политиката – мисля, че от дълго време това не е мъжка специалност, изключително в България. Много дами към този момент демонстрираха, че могат да са движещата мощ на редица промени. Няма да загатвам имена, с цел да не пропусна някого, само че в действителност има дами в българската и международната политика, които потвърдиха, че тези предубеждения са остарели и най-важното – изцяло неправилни.
ДК: Можете ли да ни кажете за персонално достижение, с което се гордеете изключително отвън политическата си кариера?
АТ: Много е мъчно човек самичък да приказва за себе си. Поне за мен е било постоянно демонстрация на прекомерна самонадеяност. Може би като персонално мое предизвикателство бе извънредно мъчно да завърша редом две от най-хубавите столични учебни заведения – 133. СУ „ Александър С. Пушкин “ и 91. Немска езикова гимназия “Проф. Константин Гълъбов ”. И през днешния ден не знам по какъв начин съумях да комбинирам проучването на предмети на разнообразни езици и покриването всяка година на двоен по брой изпити. Също огромно предизвикателство бе заминаването ми за Франция, където продължих висшето си обучение. Все отново приказваме за години, в които даже мобилните телефони бяха необичайност, какво приказваме за интернет, когато си на път. Пътувахме с кола, с цел да се пестят пари от самолетни билети и помня, че бяхме развили система за уведомяване с родителите ми – едно позвъняване, минали сме Сърбия, две позвънявания – значи сме в Хърватия… Просто тъй като бе извънредно скъпо даже да се обадиш и да кажеш „ мамо, всичко е наред “. Хиляди други младежи са минали през това, само че този опит построява и калява. Едва години по-късно си дадох сметка за това.
ДК: Как балансирате персоналния и професионалния си живот?
АТ: За страдание този баланс не постоянно се реализира. Аз съм от хората, за които в действителност фамилията е най-важно, само че всички задания и професионални задължения, постоянно изпиват цялото време. И това е, за което скърбя най-вече – изпуснатото време с най-близките.
ДК: Какви са някои от вашите занимания или ползи отвън политиката?
АТ: През зимата това несъмнено са ските. Способна съм да стана преди изгрев, с цел да съм на пистата с стартирането на лифта и преди обяд към този момент да съм в работна атмосфера в центъра на София. Тези откраднати часове ме зареждат извънредно доста. Като цяло съм човек, който мъчно стои на едно място, тъй че комбинирам и доста други форми на спорт. Обичам да пробвам нови провокации – да вземем за пример скоро пробвах катеренето и несъмнено мога да кажа, че доста ми хареса.
ДК: Можете ли да ни кажете за наставник или модел за подражателство, който е имал доста въздействие върху живота ви?
АТ: Много хора са имали въздействие в живота ми. Кариерата ми се стече по подобен метод, че ме е срещнала с хора с огромен опит и харизма. Някои са имали сложен темперамент, с други се е работело по-лесно. Винаги обаче съм се стремяла да се изучавам. Никога не би трябвало да забравяме, че човек се учи до момента в който е жив и от всеки могат да се вземат скъпи уроци – това е максима, която поредно съм следвала.
ДК: Какъв съвет бихте дали на младите дами, които се интересуват от кариера в политиката или социална работа?
АТ: Да имат вяра в себе си и да не се отхвърлят. Зная, че звучи шаблонно, само че това в действителност е най-важното. За страдание в тази сфера постоянно дилемите и отговорностите са толкоз доста, че човек елементарно може да се почувства непризнат и не видян. Аз самата съм била доста пъти на косъм да се откажа. Именно обаче постоянството е това, което с времето се отплаща. А най-важното е когато един ден погледнеш обратно да знаеш, че си е коствало. Защото знам, че в случай че се бях отказала, нямаше да се срещна с толкоз доста хора и да натрупам опит, който на доста малко места може да се реализира.
ДК: Как оставате стимулирани и енергични в работата си?
АТ: За благополучие силата е единственото нещо, от което не съм усещала недостиг. Дори околните ми хора постоянно ме подлагат на критика, че не мога просто да се отпусна и да не върша нищо. Всъщност точно стоенето на едно място е способно да ме изкара от релси. Трябва непрекъснато да върша нещо, да комбинирам голям брой начинания – тогава се усещам най-добре.
ДК: Можете ли да споделите история за миг, когато е трябвало да преодолеете доста затруднение или предизвикателство в персоналния или професионалния си живот?
АТ: Всеки има своите компликации и перипети. И нали знаете – за всеки човек неговите персонални проблеми са най-големи. За страдание съм прекосявала и през тези същински нещастия, които за секунда прекатурват целия живот и унищожават устоите, на които се държиш. Това са истории, които рядко се споделят и които ни трансформират вечно. Животът обаче продължава и просто би трябвало да намериш сили още веднъж да се събереш. Просто нямаш различен избор.
ДК: Кои съгласно вас са най-важните качества за един сполучлив политик или водач?
АТ: Честност, диалогичност и опит. Последното стана най-дефицитно в последните месеци. Виждам, че някои хора мислят, че тапия от влиятелен университет е задоволителна да управляваш страна. Аз също съм приключила един от водещите университети в Европа. И в деня на назначението ми на първата експертна служба имах чувството, че имам да изучавам още милион неща. Дори през днешния ден, повече от 15 години по-късно, не мога да кажа – ето аз към този момент знам всичко. И когато виждам по какъв начин някой без един ден опит, има самочувствието и претендира, че знае всичко… това ме разсмива, само че и откровено ме ядосва. Защото България няма време за такива опити.
ДК: Какво се надявате да постигнете през идващите пет години, както в персонален, по този начин и в професионален проект?
АТ: В момента въобще не мисля къде желая да съм аз след 5 години, единствено се надявам тогава да има непоклатимост за страната ни и да вървим в вярна посока.
ДК: Можете ли да ни разкажете за съответен миг или опит, който е оказал надълбоко въздействие върху политическата ви кариера?
АТ: По-скоро не мисля, че има някакъв съответен миг, а и изобщо ми е доста мъчно да приказвам за „ политическа кариера “. Винаги съм приемала нови провокации и съм се стремяла всеки ден да реализирам най-високи резултати. Имало е моменти, в които ми се е налагало да „ скачам в дълбокото “ – когато по едно и също време те е боязън да поемеш ново предизвикателство, само че знаеш, че в случай че искаш кариерата ти да се развива, би трябвало да го направиш. Най-вероятно това са тези моменти, за които ме питате, само че надали мога да опиша и откроя единствено един от тях.
ДК: Как балансирате вашите персонални полезности и вярвания с упованията на вашите гласоподаватели или политическа партия?
АТ: Опитвам се да приказвам повече с хората. Зная, че на всички към този момент им е омръзнало от избори. На мен също. Абдикирането от отговорност обаче не е решение. Нали знаете онази сентенция – „ когато отвратените не гласоподават, ръководят отвратителните “. Опитаха се да изкарат ГЕРБ най-черната партия, само че виждат, че стотици хиляди хора не престават да ни имат вяра. Сега очевидно новото им оръжие е да ги отчаят и да ги убедят, че просто няма смисъл. Затова няма да се уморя да приказвам за това, което е направено през последните години и че можем да реализираме доста повече.
ДК: Можете ли да опишете законодателна или политическа самодейност, към която сте изключително запалени?
АТ: Моята персонална идея е пътната сигурност. Имам и свои персонални аргументи за това. Благодарна съм, че ориста ми даде късмет да работя в някои от най-важните институции имащи отношение към тази тематика, включително и като заместник-председател на Държавна организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “. Искрено ме боли когато виждам, че поради политическата неустойчивост толкоз доста от самодейностите, които бяхме подели, се стопираха. А това е област, в която работиш през днешния ден, с цел да постигнеш резултат след години. Всеки ден безвремие ще се отразява доста, доста дълго.
ДК: Какви тактики употребявате, с цел да работите в съдействие с сътрудници от разнообразни политически среди?
АТ: Просто се пробвам да беседвам. Тези години на опълчване наподобява накара доста хора да не помнят, че ние всички сме хора и притежаваме най-големия подарък – опцията да споделяме между тях. Трябва просто да го използваме по-често.
ДК: Можете ли да споделите образец за миг, в който е трябвало да вземете мъчно решение като политик и по какъв начин сте подходили към процеса на взимане на решение?
АТ: Трудните решения в публичната сфера са в случай че не всекидневие, то e едно непрекъснато събитие. Трябва обаче да се работи прагматично и да се взимат решения учредени на всички налични обстоятелства. Виждала съм хора, на които просто този стрес не понася. Те блокират, когато се изправят пред сериозна рецесия. Такива хора просто би трябвало да изберат друга сфера, в която да се развиват. За страдание обаче знаете, че персоналната самокритика е най-трудна…
ДК: Как поддържате връзка с вашата общественост и гарантирате, че техните гласове се чуват при вземането на политически решения?
АТ: Аз съм претендент в 23 МИР и мисля, че едно от най-важните неща, e че съм родена и израснала в тази част на София. Като дете живеех в Лозенец и в центъра, по-късно дружно с родителите ми се изместихме в полите на Витоша. Това е един цялостен живот от другарства и познанства с хора, които живеят тук. Каквото и да стане на изборите аз ще продължа да поддържам връзка с тях и да ги срещам – на улицата, в магазина. Разбира се пробвам да развия и повече онлайн благоприятни условия за контакт – тъй като искаш ли доверие от хората, би трябвало да гарантираш и че те ще имат достъп до теб. Поне аз по този начин разбирам този развой.
ДК: Можете ли да опишете метода си към провеждането на акции и разпространение и по какъв начин се свързвате с гласоподавателите на персонално равнище?
АТ: Това е нещо ново за мен. Не зная дали е вярно, само че аз избрах да съм оптимално пряма и откровена в тези срещи. Радвам се да приказваме за цели, само че нямам терзание да обсъждаме и проблеми. Не боли да признаеш „ тук сбъркахме “ или „ в това можеше да се оправим по-добре “. Струва ми се, че това се прави оценка от хората. Имах доста срещи, които започваха с декларация „ за вашата партия няма да гласоподавам “ и завършваха с заричане за поддръжка. Това са най-ценните диалози – тъй като индивидът против теб ти дава своето доверие на база вашия контакт. Това обаче е и най-голямата отговорност.
ДК: Как оставате осведомени и в крайник с политическите въпроси и събития?
АТ: За благополучие през днешния ден информацията е на всички места към нас. Просто би трябвало да се откажеш от минутите, в които можеш да почиваш, с цел да наваксаш с това, което се случва към теб. Не е елементарно, само че се привиква и с този темп. За мен обаче е невероятно да имам претенцията да се занимавам с социална активност и да не проследявам какво се случва в страната ни и по света.
ДК: Можете ли да споделите съответни начинания или планове, по които работите сега, за справяне с значими проблеми, пред които са изправени вашите гласоподаватели?
AT: Вече загатнах за сигурността на пътищата. Там има доста на брой и съответни неща, които би трябвало да променим с цел да спрем тази война, в която се избиваме всеки ден. Още една самодейност, която ме докосна и с която персонално съм се заела е приемането на нов Закон против домашното принуждение. Знаете ли, че към 110 хиляди са позвъняванията на телефон 112 за домашно принуждение единствено за последните 3 години. От началото на тази година всеки месец се записват приблизително по 2 500 такива сигнали. Трябва обаче да си зададем и въпроса – в какъв брой обстановки въобще не е бил подаден вик за помощ, с цел да добием визия за мащаба на казуса. Има още доста неща, за които са нужни законодателни промени, с които да променим метода, по който се развиват огромните градове и в частност София. Най-важно от всичко обаче е да имаме непоклатимост и стопански напредък. Да имаме непоклатимост, изключително с тази война наоколо до нас и всички процеси, които се случват в световен мащаб. Затова доста се надявам повече хора да дадат поддръжка за коалиция ГЕРБ – Съюз на демократичните сили с номер 2 в бюлетината. Ако са решили, че желаят да дадат персонално доверие за мен могат да го създадат с преференция 112, при положение, че живеят в някой от столичните региони попадащи в 23 МИР: Витоша, Изгрев, Красно село, Лозенец, Младост, Панчарево, Студентски и Триадица. Предварително им благодаря!
Ние благодарим за това искрено изявление. Вярваме, че във всяка политическа партия, която съществува в България има почтени персони, които са подготвени да следват морал и правила, също по този начин сме уверени, че доста от политическите възгледи ще им попречат да създадат това.
Въпреки това сме на мнение, че ярки персони като вас носят духат на силата, триумфа и ползотворната работа за богатството на народа.
Желаем Ви триумф на идните избори и дано най-хубавият победи!
Повече за Анжелина Тотева може да се информирате на нейния личен уебсайт.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ