Мениджърите имат навика да са винаги на разположение. Възможно ли

Мениджърите имат навика да са постоянно разполагаем.

Възможно ли е обаче размислите за работа в извънработно време да бъдат контрапродуктивни за тях? Според ново проучване отговорът е „ да “ – изключително за тези, които заемат поста неотдавна, написа The Wall Street Journal.

Авторите на научния труд откриват, че когато ръководителите на екипи не мислят за работа вечерно време, вероятността да се усещат изтощени на идната заран е доста по-малка. Това, от своя страна, им оказва помощ да възприемат себе си – и да се държат, като водачи.

Проучването наблюдава всеки работен ден на 73-ма мениджъри в продължение на 2 седмици и мери степента, в която те съумяват да се абстрахират от служебни размишления миналата вечер.

Учените питат участниците до каква степен са съгласни с изказвания като: „ Снощи, след работа, ми беше елементарно да разпусна “, „ Снощи, след работа, бях под напрежение, до момента в който мислех за проблеми, свързани с работата “, „ Чувствам се изцеден “ или „ Чувствам се разконцентриран “.

Авторите на проучването характеризират последните две изказвания като симптом на „ безсилие “.

Изводът е, че към 5% от съмненията в отговорите на интервюираните на дневна база могат да бъдат обяснени с това дали те са съумели да се откъснат от работата миналата вечер, или са я прекарали в служебни паники, споделя Реми Дженингс, помощник в Бизнес колежа към Florida State University и един от създателите на научния труд.

„ За някои 5% може да наподобяват малко, само че в случай че се замислим за всички фактори, определящи количеството сила, с което един управител се разсънва всяка заран (как е спал, какво е вечерял, равнището на стрес и други), 5% е много “, споделя още той.

„ Мениджърите имат навика да бъдат постоянно разполагаем, даже да дават отговор на запитвания на сътрудници в извънработно време “, продължава Дженингс. „ Според нашето проучване обаче е доста значимо човек да се откъсва от работния развой “, прибавя той и изяснява, че създателите са направлявали променливи като съня, които също биха могли да се отразят на възприятието за отмалялост.

Учените откриват и че когато мениджърите се усещат отпочинали, те са по-склонни да възприемат себе си като водачи и да се съгласяват с изказвания като: „ В момента усещам, че владея лидерски качества “ или „ В момента за себеусещането ми е значимо другите да ме възприемат като водач “.

Около 4% от съмненията в отговорите на тези въпроси могат да бъдат приписани на степента на безсилие, споделя Дженингс.

Освен 73-мата мениджъри, учените наблюдават и навиците на по един техен зависещ

Служителите дават отговор на редица въпроси, измежду които дали техните ръководители са комуникирали дейно задачите, дали са премислили процедурите, дали са показали възторг и дали са били чути в съответния ден.

Отново създателите откриват, че към 4% от съмненията в отговорите на подчинените биха могли да се дължат на равнището на отмалялост на техните ръководители.

Откъсването от работата е даже по-важно за новоназначените мениджъри.

Според изследването ръководителите на екипи, които заемат поста неотдавна, са по-малко склонни да показват избрани лидерски качества – като възторг, в случай че са прекарали предходната вечер, тревожейки се за служебни проблеми.

„ Мениджърите би трябвало да слагат ясни граници сред работата и персоналния си живот още при започване на своята кариера “, споделя Дженингс и прибавя: „ Това в действителност може да им донесе триумф. “