Менда Стоянова, сн. БГНЕС Несъбраните ДДС приходи от данъчните в

Менда Стоянова, сн. БГНЕС

Несъбраните Данък добавена стойност доходи от данъчните в последните 18 години са 5.4 милиарда лева, само че техният размер през годините последователно намалявал, с цел да стигне до 270 млн. лева несъбрани вземания от налога върху добавената стойност от приходната организация в размер на 270 млн. лева Това приказва, че непрекъснато се усъвършенства работата на приходните организации, съобщи ръководителят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова пред БНР в неделя.

По думите й част от несъбраните доходи се натрупали от осъществявани от Национална агенция за приходите проверки на лица, които доста добре знаят, че няма да бъдат събрани парите. " Това са нормално тези по веригата за източване на Данък добавена стойност и те са тъкмо основани, с цел да източват Данък добавена стойност и да не може от тях да бъде събрано, само че Национална агенция за приходите прави проверка на тези лица, с цел да потвърди, че там има източване на Данък добавена стойност и за това не е заплатен налог и в последна сметка има опция Национална агенция за приходите да потърси този налог от крайния ползвател на така наречен прикрит налог Данък добавена стойност. Но с цел да се случи това чисто софтуерно, би трябвало да се направи проверка на останалите, които още през цялото време е ясно, че няма да бъдат събрани там приходите “, изясни тя..

" Трябва да се има поради, че при всички тези случаи Национална агенция за приходите алармира прокуратурата за търсене на наказателна отговорност. Отивайки обаче в прокуратурата, би трябвало да се разбере за каква сума е нанесена вреда на бюджета и тогава прокуратурата разпорежда на Национална агенция за приходите още веднъж да направи проверка и да каже какъв брой са източени. Така че част от тези 5 милиарда са точно на такава база “, сподели Стоянова.

Според нея координацията сред данъчните и Министерство на вътрешните работи и прокуратурата се е засилила извънредно доста в последните години, а с годините се усъвършенствала и законовата наредба. Менда Стоянова обаче акцентира, че всички законодателни промени за по-добра данъчна събираемост срещат голям отпор.

Председателят на бюджетната комисия в Народното събрание счита, че подмяната на софтуера за ръководство на продажбите и касовите апарати е стъпка към изсветляване на стопанската система. " Всички ние знаем, че се укриват обороти и те се укриват точно посредством тази система за ръководство на софтуера, която е обвързвана с касовия уред, която дава опция една касова записка да бъде издадена, а по-късно да не отиде към Национална агенция за приходите “, сподели тя.

Около половината от компаниите в страната ще би трябвало да подменят напълно апаратите си, а компаниите, които са ги закупили през последните три години, ще би трябвало да обновят софтуера си.

Стоянова разяснява още и задлъжнялостта на общинските лечебни заведения, която съгласно нея не би трябвало да повлияе на държавния бюджет. " Те в последна сметка са отговорност на техния принципал. Трябва да кажа, че множеството от общините не реализират нито надзор, нито контрол върху активността на лечебните заведения от позиция на финансите. Затова доста постоянно натрупват съществени задължения. За мен обаче там, където лечебните заведения натрупват задължения, това на първо място е обвързвано с източването на тези лечебни заведения “, счита шефката на бюджетната комисия.

Тя предвижда, че някои лечебни заведения могат да изпаднат в неплатежоспособност, само че това допуска стъпки за метода на възстановяване на активността.