Любомир Далчев-син: МОЧА е замислен да пропагандира превръщането ни в република на СССР
Мемориалът на окупаторската руска войска не е обвързван с борци срещу фашизма, нито с Втората международна война – той се построява като агитационен инструмент, когато желаят България да стане руска република. Това съобщи пред бТВ синът на скулптора Любомир Далчев, който е един от основателите на скулптурните фигури на МОЧА.
Макар и построен с български средства, планът напълно е управителен от някогашния Съветски съюз.
" Това е първата агитация като реклама на руската република. Идват съветници от Москва, които оказват помощ с правенето на скиците, каква да е тематиката на скулпторите и релефите. Политбюро избира художници от Академията, които да го изпълнят. Композициите са непосредствено диктувани от Политбюро и от руските съветници. Той няма нищо общо с България и историята. Свързван е с България, само че е агитация. Баща ми работи над паметника в София, само че са направени и още няколко в страната. Организирано е от Политбюро. “ - сподели още Любомир Далчев-син.
Той добави, че след това концепцията България да стане руска република отпада, само че МОЧА остава агитационен знак.
Далчев-син обърна внимание, че задният релеф е отдаден на работническата класа – изобразява служащи и напълно няма нищо общо със смисъла, който му приписват бранителите на МОЧА.
„ Баща ми беше написал писмо за паметника. Мисля, че в архива си имам ръкописа. Искам да обясня малко неща за паметника. Едно нещо от неговото писмо за паметника ми беше мъчно да схвана. Той използваше „ жалоните на поробителите “. Едно нещо, което слушам в този момент в София. Хората като че ли не схващат за какво татко ми употребява „ жалони на поробителите “. " - показа той.
„ Мисля, че татко ми е прав като споделя „ жалоните на поробителите “ – т.е., че този монумент не би трябвало да е в София. Жалон е когато някой забива прът (за да отбелязя територия като своя – б.р.), това е забиването на прът от Съветския съюз. “ – означи събеседникът.
Според Далчев-син МОЧА би трябвало да се претопи, а металът да се даде на български създатели, с цел да основат от него нови неща, които да символизират спасяването на България от това да бъде република на Съветския съюз.
" Някои хора споделиха, че това е изкуство, което не би трябвало да се скапва. Тъй като приказваме за изкуството на татко ми. През 2007 година имаше доста прекрасен монумент в кв. „ Младост “ на фамилията, който е опустошен и никой не е обърнал внимание. Баща ми имаше мощно възприятие за България. Моят дядо е бил юрист, който е защитавал българите. Цялото изкуство на татко ми е непосредствено обвързвано с българския живот и история. Не знам никое негово произведение, което не е обвързвано с българската история “.– установи с мъка синът на скулптора.
„ Всяка изява на татко ми е обвързвана с българската народност, българския живот, българската история “, добави той.
„ България е една от най-старите страни в Европа и доста неща може да даде на Европа и света като опит и история “, безапелационен е той.
Скулпторът Любомир Далчев емигрира в Съединени американски щати през 1979 година
Днес неговият наследник живее в Калифорния, той е инженер, работи в Силициевата котловина.Той е едвам 15-годишен, когато напуща България.
„ Помня деня, в който преминахме границата, само че не знаех, че няма да се върнем. Научих, когато влязохме в лагера за бежанци на Виена. “ - спомня си той.
„ Като дойдохме в Калифорния, татко ми изясни. Тогава имахме повече време и да сме единствено двамата. Той ми изясни за компликациите по време на комунизма. Той искаше доста да се разгласява книга, само че не му разрешиха. Не му споделиха. Разиграваха го. При заминаването за Виена му дадоха паспорт единствено за една седмица “, добави Любомир Далчев-син.
Смъртта на брата на Любомир Далчев - великия български поетАтанас Далчев,настъпва преди заминаването на фамилията за Съединени американски щати.
„ Беше доста мъчно. Това е част от аргументите за нашето тръгване отвън България. Досега не съм сигурен дали той е умрял от естествена гибел или е нещо по-лошо. Някои неща не са доста ясни. Не знам кое е тъкмо и кое е единствено клюки. “ - показа събеседникът за своя чичо.
Макар и построен с български средства, планът напълно е управителен от някогашния Съветски съюз.
" Това е първата агитация като реклама на руската република. Идват съветници от Москва, които оказват помощ с правенето на скиците, каква да е тематиката на скулпторите и релефите. Политбюро избира художници от Академията, които да го изпълнят. Композициите са непосредствено диктувани от Политбюро и от руските съветници. Той няма нищо общо с България и историята. Свързван е с България, само че е агитация. Баща ми работи над паметника в София, само че са направени и още няколко в страната. Организирано е от Политбюро. “ - сподели още Любомир Далчев-син.
Той добави, че след това концепцията България да стане руска република отпада, само че МОЧА остава агитационен знак.
Далчев-син обърна внимание, че задният релеф е отдаден на работническата класа – изобразява служащи и напълно няма нищо общо със смисъла, който му приписват бранителите на МОЧА.
„ Баща ми беше написал писмо за паметника. Мисля, че в архива си имам ръкописа. Искам да обясня малко неща за паметника. Едно нещо от неговото писмо за паметника ми беше мъчно да схвана. Той използваше „ жалоните на поробителите “. Едно нещо, което слушам в този момент в София. Хората като че ли не схващат за какво татко ми употребява „ жалони на поробителите “. " - показа той.
„ Мисля, че татко ми е прав като споделя „ жалоните на поробителите “ – т.е., че този монумент не би трябвало да е в София. Жалон е когато някой забива прът (за да отбелязя територия като своя – б.р.), това е забиването на прът от Съветския съюз. “ – означи събеседникът.
Според Далчев-син МОЧА би трябвало да се претопи, а металът да се даде на български създатели, с цел да основат от него нови неща, които да символизират спасяването на България от това да бъде република на Съветския съюз.
" Някои хора споделиха, че това е изкуство, което не би трябвало да се скапва. Тъй като приказваме за изкуството на татко ми. През 2007 година имаше доста прекрасен монумент в кв. „ Младост “ на фамилията, който е опустошен и никой не е обърнал внимание. Баща ми имаше мощно възприятие за България. Моят дядо е бил юрист, който е защитавал българите. Цялото изкуство на татко ми е непосредствено обвързвано с българския живот и история. Не знам никое негово произведение, което не е обвързвано с българската история “.– установи с мъка синът на скулптора.
„ Всяка изява на татко ми е обвързвана с българската народност, българския живот, българската история “, добави той.
„ България е една от най-старите страни в Европа и доста неща може да даде на Европа и света като опит и история “, безапелационен е той.
Скулпторът Любомир Далчев емигрира в Съединени американски щати през 1979 година
Днес неговият наследник живее в Калифорния, той е инженер, работи в Силициевата котловина.Той е едвам 15-годишен, когато напуща България.
„ Помня деня, в който преминахме границата, само че не знаех, че няма да се върнем. Научих, когато влязохме в лагера за бежанци на Виена. “ - спомня си той.
„ Като дойдохме в Калифорния, татко ми изясни. Тогава имахме повече време и да сме единствено двамата. Той ми изясни за компликациите по време на комунизма. Той искаше доста да се разгласява книга, само че не му разрешиха. Не му споделиха. Разиграваха го. При заминаването за Виена му дадоха паспорт единствено за една седмица “, добави Любомир Далчев-син.
Смъртта на брата на Любомир Далчев - великия български поетАтанас Далчев,настъпва преди заминаването на фамилията за Съединени американски щати.
„ Беше доста мъчно. Това е част от аргументите за нашето тръгване отвън България. Досега не съм сигурен дали той е умрял от естествена гибел или е нещо по-лошо. Някои неща не са доста ясни. Не знам кое е тъкмо и кое е единствено клюки. “ - показа събеседникът за своя чичо.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ