„Тъмните данни“ костват много на климата
Мемета, остарели писма, радостни филмчета и фотоси - те стоят някъде в облака и употребяват сила
Всеки имейл и всеки въпрос, заложен на генеративен AI, носят щета за климата, предизвестяват учени (графика: CC0 Public Domain)
Огромна част от данните, съхранявани в облака, са „ тъмни данни “, което значи, че се употребяват един път и след това в никакъв случай не се посещават още веднъж. Това включва мемета, вицове и филм чета , които обичаме да споделяме с другари и познати – качваме, пращаме линк и след това забравяме. Но те костват доста на климата, тъй като стоят там някъде, в някакъв център за данни, и той употребява сила, с цел да пази тези данни.
Центровете за данни употребяват все по-голяма част от електрическата енергия по света. Говори се, че до края на десетилетието делът на сървърните ферми в общото електроенергийно ползване ще доближи 4-6%. Това значи, че оправянето с тъмните данни е значима част от оправянето с климатичната рецесия.
„ Започнах преди няколко години, като се пробвах да схвана негативното влияние върху околната среда, което цифровите данни могат да имат “, споделя Иън Ходжкинсън, професор в университета Лафборо, който се е заел да учи въздействието на тъмните данни върху климата – и по какъв начин може то да бъде понижено. „ И на пръв взор отговорът на въпроса може да е много елементарен, само че се оказва, че в действителност е доста по-сложен. Но несъмнено данните имат негативно влияние върху околната среда “.
Ходжкинсън е разкрил, че 68% от данните, употребявани от фирмите, в никакъв случай не се употребяват наново. Той счита, че персоналните данни са белязани от същата наклонност. „ Ако мислим за индивидите и обществото в по-широк мащаб, това, което открихме, е, че мнозина към момента одобряват, че данните са въглеродно неутрални. Ала всяка част от данните, без значение дали е изображение, дали е обява в Instagram или нещо друго, има своя въглероден отпечатък “.
Професорът споделя, че понятието „ в облака “ кара хората да си показват нещо пухкаво, бяло и чисто, само че в реалност изчислителният облак е нелицеприятен. Центровете за данни са „ необикновено горещи, необикновено шумни и употребяват огромно количество сила “.
Едно занимателно меме няма да унищожи планетата, несъмнено. Но милионите, съхранявани, неизползвани, трупащи се в „ облака “ – оказват въздействие: „ Една фотография няма да окаже фрапантно влияние. Но несъмнено, в случай че може да влезете в личния си телефон и да погледнете всички насъбрани фотоси, които имате откогато боравите с тези цифрови технологии, кумулативно… Е, това основава много огромно влияние във връзка с потреблението на сила ”.
Облачните компании и софтуерните компании нерядко имат финансов тласък хората да не изтриват нежелани си данни, защото колкото повече данни се съхраняват, толкоз повече ще заплащат потребителите. Но когато осъзнаем, че съхранението на непотребни остарели данни хем вреди на природата, хем ни коства пари, може би ще преосмислим пазенето на остарели мейли, мемета, клипчета.
„ Със сигурност бихме могли да кажем, че данните са едно от огромните неща, които въздействат на климата, и те ще порастват и ще стават все по-големи, изключително поради детонацията, която следим в последните години. И като че ли това не е задоволително, та прогнозите сочат, че през идната година-две, в случай че вземем цялата възобновима сила в света, това отново не би било задоволително, с цел да зареди с нужното количество сила новонатрупващите се данни. Доста плашеща мисъл! “, споделя Ходжкинсън.
Е, добре, само че какво да създадем? Специалистите имат няколко съвета.
Нещо, което хората могат да създадат, с цел да спрат трупането на ненужни данни, е да изпращат по-малко безсмислени имейли. „ Има една добре известна цифра – за всеки общоприет имейл се генерират към 4 грама въглерод. Ако по-късно помислим за количеството „ наследените данни “, които съхраняваме, или да вземем за пример за всички цифрови фотоси, които имаме, кумулативното влияние към този момент стартира да се мери в килограми или даже десетки килограми “.
Друга простичка стъпка, която можем да предприемем, с цел да понижим въглеродния си отпечатък, е избягването на „ ужасния бутон „ отговор до всички “, прибавя Ходжкинсън. Не на последно място когато задаваме въпрос на някой логаритъм от вида на ChatGPT, да вземем за пример, би трябвало да си припомняме, че той също употребява сила – всеки наш въпрос действително коства избрана консумация.
Всеки имейл и всеки въпрос, заложен на генеративен AI, носят щета за климата, предизвестяват учени (графика: CC0 Public Domain)
Огромна част от данните, съхранявани в облака, са „ тъмни данни “, което значи, че се употребяват един път и след това в никакъв случай не се посещават още веднъж. Това включва мемета, вицове и филм чета , които обичаме да споделяме с другари и познати – качваме, пращаме линк и след това забравяме. Но те костват доста на климата, тъй като стоят там някъде, в някакъв център за данни, и той употребява сила, с цел да пази тези данни.
Центровете за данни употребяват все по-голяма част от електрическата енергия по света. Говори се, че до края на десетилетието делът на сървърните ферми в общото електроенергийно ползване ще доближи 4-6%. Това значи, че оправянето с тъмните данни е значима част от оправянето с климатичната рецесия.
„ Започнах преди няколко години, като се пробвах да схвана негативното влияние върху околната среда, което цифровите данни могат да имат “, споделя Иън Ходжкинсън, професор в университета Лафборо, който се е заел да учи въздействието на тъмните данни върху климата – и по какъв начин може то да бъде понижено. „ И на пръв взор отговорът на въпроса може да е много елементарен, само че се оказва, че в действителност е доста по-сложен. Но несъмнено данните имат негативно влияние върху околната среда “.
Ходжкинсън е разкрил, че 68% от данните, употребявани от фирмите, в никакъв случай не се употребяват наново. Той счита, че персоналните данни са белязани от същата наклонност. „ Ако мислим за индивидите и обществото в по-широк мащаб, това, което открихме, е, че мнозина към момента одобряват, че данните са въглеродно неутрални. Ала всяка част от данните, без значение дали е изображение, дали е обява в Instagram или нещо друго, има своя въглероден отпечатък “.
Професорът споделя, че понятието „ в облака “ кара хората да си показват нещо пухкаво, бяло и чисто, само че в реалност изчислителният облак е нелицеприятен. Центровете за данни са „ необикновено горещи, необикновено шумни и употребяват огромно количество сила “.
Едно занимателно меме няма да унищожи планетата, несъмнено. Но милионите, съхранявани, неизползвани, трупащи се в „ облака “ – оказват въздействие: „ Една фотография няма да окаже фрапантно влияние. Но несъмнено, в случай че може да влезете в личния си телефон и да погледнете всички насъбрани фотоси, които имате откогато боравите с тези цифрови технологии, кумулативно… Е, това основава много огромно влияние във връзка с потреблението на сила ”.
Облачните компании и софтуерните компании нерядко имат финансов тласък хората да не изтриват нежелани си данни, защото колкото повече данни се съхраняват, толкоз повече ще заплащат потребителите. Но когато осъзнаем, че съхранението на непотребни остарели данни хем вреди на природата, хем ни коства пари, може би ще преосмислим пазенето на остарели мейли, мемета, клипчета.
„ Със сигурност бихме могли да кажем, че данните са едно от огромните неща, които въздействат на климата, и те ще порастват и ще стават все по-големи, изключително поради детонацията, която следим в последните години. И като че ли това не е задоволително, та прогнозите сочат, че през идната година-две, в случай че вземем цялата възобновима сила в света, това отново не би било задоволително, с цел да зареди с нужното количество сила новонатрупващите се данни. Доста плашеща мисъл! “, споделя Ходжкинсън.
Е, добре, само че какво да създадем? Специалистите имат няколко съвета.
Нещо, което хората могат да създадат, с цел да спрат трупането на ненужни данни, е да изпращат по-малко безсмислени имейли. „ Има една добре известна цифра – за всеки общоприет имейл се генерират към 4 грама въглерод. Ако по-късно помислим за количеството „ наследените данни “, които съхраняваме, или да вземем за пример за всички цифрови фотоси, които имаме, кумулативното влияние към този момент стартира да се мери в килограми или даже десетки килограми “.
Друга простичка стъпка, която можем да предприемем, с цел да понижим въглеродния си отпечатък, е избягването на „ ужасния бутон „ отговор до всички “, прибавя Ходжкинсън. Не на последно място когато задаваме въпрос на някой логаритъм от вида на ChatGPT, да вземем за пример, би трябвало да си припомняме, че той също употребява сила – всеки наш въпрос действително коства избрана консумация.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ