Мелузина В стара френска притча се разказва за Мелузина – русалка,

Мелузина

В остаряла френска алегория се споделя за Мелузина – нимфа, която се омъжва за смъртен човек, с цел да придобие душа. Смята се, че историята е написана за първи път през 1387-1393, само че се е предавала от уста на уста дълго преди този момент. С времето легендата се е променяла, само че в една от най-известните ѝ версии, Мелузина дава обещание да се омъжи за рицар, в случай че той обещае в никакъв случай да не я поглежда през събота, с цел да не види опашката ѝ. Двамата се женят и тя му ражда деца, само че една събота рицарят нарушава обещанието си и вижда Мелузина, до момента в който тя се къпе.

По-късно той я упреква за гибелта на сина им (за която тя не е виновна), а в яда си Мелузина се трансформира в змей. В по-късните версии на историята, русалката се избавя, с помощта на това, че приема християнството.

Атаргатис

Митът за Атаргатис е измежду най-старите – датира от към 1000 г.пр.н.е. Атаргатис била асирийска богиня на водата, плодородието и живота, а хората я почитали в храм, до който имало езеро. Атаргатис убива по простъпка своя смъртен обичан и е толкоз засрамена от постъпката си, че се скрива в езерото. Езерото обаче не можело да я скрие изцяло, поради нейната невероятна хубост, по тази причина Атаргатис трансформирала долната част от тялото си в риба, с цел да може да остане във водата вечно.

Ундина/Ондина

Ундина е морска русалка. Тя била безсмъртна, до момента в който не родила деца от смъртен човек. С течение на времето, когато почнала да остарява, обичаният ѝ престанал да я обича и когато Ундина го вижда с друга жена, тя го убива. Името на Ундина става нарицателно за всички морски нимфи, които се влюбват в смъртен и му раждат деца.

Йемания

Йемания е африканско/бразилска богиня. Африканците, мигрирали в Бразилия, пренесли почитта си към богинята в новия си дом. Почит, която се отбелязва и до ден-днешен. Йемания е жена на господ и е считана за „ майка на света “. Тя се дами за своя брат и по-късно е изнасилена от сина им Орунган. Йемания е знак освен на майчинството, само че и на сексуалността. Често е изобразявана като голяма риба или като нимфа.

Седна

Седна е богиня на морето и земята, почитана от инуитите и е едно от най-важните божества в тяхната просвета. Седна изкарвала на показ животните за лов и ги скривала, когато било належащо, с цел да не бъдат убивани. В една от версиите на легендата, Седна по простъпка се омъжила за птица, дегизирана като мъж и заживява с него на далечен остров, тъй като той ѝ дава обещание благосъстояния и голям дом. Когато отпътува с него обаче, Седна схваща, че той е птица и не може да ѝ предложи нищо повече от едно гнездо. Тогава татко ѝ отива с лодка да я избави, само че птицата размахва крила толкоз мощно, че провокира стихия. Бащата на Седна желае да я потопи във водата, само че когато вижда, че Седна не пуска края на лодката от ръцете си, отрязва пръстите ѝ. Пръстите ѝ се трансформират в китове и други морски животни, а Седна – в майка на всички водни същества.

Ала-Муки

Ала-Муки е митична жена-дракон от хавайската митология, която обитавала река Уайлуа. Хората вярвали в същества, наречени „ kupuas ”, които имали както човешка, по този начин и животинска форма. Най-великите измежду тях били драконите, а вулканичните изригвания били считани за знак, че се е родил нов бог-дракон. Най-важната измежду тези божества била Мо-о-инанея, която донесла всички останали богове-дракони в Хаваите. Ала-Муки била една от наследниците на Мо-о-инанея, която пазела река Уайлуа и от време на време убивала тези, които се разхождали в региона.

Кето

Гръцката богиня Кето е щерка на Гея и Понт. Тя символизирала заплахата на моретата. Кето имала голям брой чудовищни деца от брат си Форкис. Именно тя била майка на Горгоните, най-известната измежду които е Медуза, която станала смъртна.

Лорелай

На крайбрежията на река Рейн, наоколо до Санкт Гоарсхаузен, Германия, се намират скалите Лорелай, наречени по този начин на името на именита госпожица, която се хвърлила в морето, откакто открива, че обичаният ѝ е погрешен. Тя се трансформира в сирена, която разрушавала корабите на моряците, привличайки ги посредством хубостта си. В региона постоянно има някакъв непрекъснат тон, за който в продължение на епохи, се смята че се дължи на скръбния рев на Лорелай.