Най-опасни за развитието на меланом са слънчевите изгаряния в детството
Меланомът е необичаен по периодичност, само че тежко протичащ вид кожен израстък заради способността си да се популяризира. Това уточни началникът на Отделението по здравна онкология и дерматология към КОЦ – Пловдив доктор Гергана Шаламанова на семинар за публицисти на тематика „ Не подценявайте кожата – питайте експерта. На фокус: псориазис и меланом “.
Рисковите фактори за развиването на болестта са излагане на слънце, потребление на солариум, съществуване на бенки, ярък фенотип (бледа кожа, руса или алена коса, сини очи и лунички) и фамилна обремененост. Ако човек има непосредствен родственик – родител, брат, сестра – с меланом, неговият самостоятелен риск за развиване на болестта е 2 до 3 пъти над междинния, изясни доктор Шаламанова. По думите й най-опасни са слънчевите изгаряния в детството.
За отбягване на риска от развиване на кожния рак се предлага фотопротекция посредством уместно облекло, шапка, очила, отбягване на слънцето в обедните часове и защитни кремове с над 30 SPF. Освен това е належащо повишението на здравната просвета в обществото с образование от ранна детска възраст и в учебните заведения, както и въвеждане на профилактични скрининг стратегии.
Д-р Шаламанова прикани всеки самичък да следи бенките по тялото си (размер, форма, цвят, появяването на сърбеж, секреция, кървене, залющване, възпаление) и при смяна в тях да се съветва с онкодерматолог. Тя предложи също по този начин от време на време правене на снимки на обособени бенки или на цялото тяло при по-голям брой, с цел да може да се наблюдават и съпоставят за настъпила смяна.
Друг метод за самоизследване е да се употребяват специфични приложения за смарт телефон, с които може да се оцени типът на бенката. „ Препоръчително е всеки възрастен, подрастващ или дете с бенки или формирания по кожата да бъде прегледан профилактично от експерт. Ако в фамилията Ви има кръвен родственик с диагноза малигнен меланом, всички кръвни роднини би трябвало да се прегледат “, сподели доктор Шаламанова.
Д-р Ива Гаврилова, хирург онколог в Клиниката по дерматология към Университетската профилирана болница за интензивно лекуване по онкология, бе безапелационна, че ранната диагноза е път към сполучливото лекуване на меланома. В началните стадии на развиване, I и II етап, лекуването е единствено и само оперативно и се състои в хирургично премахване на тумора от хирург онколог с анестезия и в онкологично лечебно заведение.
В етап III меланомът се е популяризирал в лимфните възли, само че без да доближи до други органи. В този случай разсейките в лимфните възли могат да се намерят от стадиращата сентинелна биопсия и да не изискват осъществяване на огромна интервенция. Ако обаче от ехографията на лимфните възли при слагане на диагнозата има подозрение за разсейки и наложителният ПЕТ скенер го удостовери без засягане на други органи, то тогава е нужна интервенция с премахване на всички лимфни възли от региона, така наречен радикална лимфна дисекция. След осъществяване на интервенцията би трябвало да се направи генетичен тест за BRAF разновидност.
Освен това пациентите подлежат наложително на следоперативно редовно лекуване на целия организъм, така наречен адювантно лекуване. То е с дълготрайност 1 година и се реализира с новаторски лекарствени средства: таргетна терапия – лекуване с таблетки или имунотерапия – лекуване с вливане на антитела. „ Това не е химиотерапия и няма непосредствените странични резултати като косопад, повръщане и тежко общо положение “, посочи доктор Гаврилова. Тя изясни, че адювантното редовно лекуване дава късмет на повече от половината пациенти, без значение от определения тип лекуване, да влязат в трайна ремисия и даже да бъдат излекувани.
„ Независимо, че меланомът се популяризира в 80% от случаите по лимфен път, даже и след оперативното премахване на всички лимфни възли съществува риск в организма да има циркулиращи витални туморни кафези, които след време да се изявят и дадат начало на метастази в органите. Именно по тази причина адювантното редовно лекуване управлява и унищожава евентуални такива “, сподели доктор Гаврилова.
Изборът на тип лекуване стартира с резултата на генетичния тест. Ако има налична BRAF разновидност в тумора, това значи, че може да се лекува с таргетна терапия, в случай че обаче няма такава, остава единствено опцията за вливания – имунотерапия.
В IV етап на меланома туморът се е популяризирал по кръвен път до разнообразни органи и изисква незабавно лекуване. В тези случаи се употребяват разнообразни новаторски благоприятни условия за лекуване като таргетна терапия, моно имунотерапия и комбинирана имунотерапия, изясни още доктор Гаврилова.
Рисковите фактори за развиването на болестта са излагане на слънце, потребление на солариум, съществуване на бенки, ярък фенотип (бледа кожа, руса или алена коса, сини очи и лунички) и фамилна обремененост. Ако човек има непосредствен родственик – родител, брат, сестра – с меланом, неговият самостоятелен риск за развиване на болестта е 2 до 3 пъти над междинния, изясни доктор Шаламанова. По думите й най-опасни са слънчевите изгаряния в детството.
За отбягване на риска от развиване на кожния рак се предлага фотопротекция посредством уместно облекло, шапка, очила, отбягване на слънцето в обедните часове и защитни кремове с над 30 SPF. Освен това е належащо повишението на здравната просвета в обществото с образование от ранна детска възраст и в учебните заведения, както и въвеждане на профилактични скрининг стратегии.
Д-р Шаламанова прикани всеки самичък да следи бенките по тялото си (размер, форма, цвят, появяването на сърбеж, секреция, кървене, залющване, възпаление) и при смяна в тях да се съветва с онкодерматолог. Тя предложи също по този начин от време на време правене на снимки на обособени бенки или на цялото тяло при по-голям брой, с цел да може да се наблюдават и съпоставят за настъпила смяна.
Друг метод за самоизследване е да се употребяват специфични приложения за смарт телефон, с които може да се оцени типът на бенката. „ Препоръчително е всеки възрастен, подрастващ или дете с бенки или формирания по кожата да бъде прегледан профилактично от експерт. Ако в фамилията Ви има кръвен родственик с диагноза малигнен меланом, всички кръвни роднини би трябвало да се прегледат “, сподели доктор Шаламанова.
Д-р Ива Гаврилова, хирург онколог в Клиниката по дерматология към Университетската профилирана болница за интензивно лекуване по онкология, бе безапелационна, че ранната диагноза е път към сполучливото лекуване на меланома. В началните стадии на развиване, I и II етап, лекуването е единствено и само оперативно и се състои в хирургично премахване на тумора от хирург онколог с анестезия и в онкологично лечебно заведение.
В етап III меланомът се е популяризирал в лимфните възли, само че без да доближи до други органи. В този случай разсейките в лимфните възли могат да се намерят от стадиращата сентинелна биопсия и да не изискват осъществяване на огромна интервенция. Ако обаче от ехографията на лимфните възли при слагане на диагнозата има подозрение за разсейки и наложителният ПЕТ скенер го удостовери без засягане на други органи, то тогава е нужна интервенция с премахване на всички лимфни възли от региона, така наречен радикална лимфна дисекция. След осъществяване на интервенцията би трябвало да се направи генетичен тест за BRAF разновидност.
Освен това пациентите подлежат наложително на следоперативно редовно лекуване на целия организъм, така наречен адювантно лекуване. То е с дълготрайност 1 година и се реализира с новаторски лекарствени средства: таргетна терапия – лекуване с таблетки или имунотерапия – лекуване с вливане на антитела. „ Това не е химиотерапия и няма непосредствените странични резултати като косопад, повръщане и тежко общо положение “, посочи доктор Гаврилова. Тя изясни, че адювантното редовно лекуване дава късмет на повече от половината пациенти, без значение от определения тип лекуване, да влязат в трайна ремисия и даже да бъдат излекувани.
„ Независимо, че меланомът се популяризира в 80% от случаите по лимфен път, даже и след оперативното премахване на всички лимфни възли съществува риск в организма да има циркулиращи витални туморни кафези, които след време да се изявят и дадат начало на метастази в органите. Именно по тази причина адювантното редовно лекуване управлява и унищожава евентуални такива “, сподели доктор Гаврилова.
Изборът на тип лекуване стартира с резултата на генетичния тест. Ако има налична BRAF разновидност в тумора, това значи, че може да се лекува с таргетна терапия, в случай че обаче няма такава, остава единствено опцията за вливания – имунотерапия.
В IV етап на меланома туморът се е популяризирал по кръвен път до разнообразни органи и изисква незабавно лекуване. В тези случаи се употребяват разнообразни новаторски благоприятни условия за лекуване като таргетна терапия, моно имунотерапия и комбинирана имунотерапия, изясни още доктор Гаврилова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ