Междузвездната комета 3I/ATLAS продължава да озадачава астрономите, този път с

Междузвездната комета 3I/ATLAS продължава да озадачава астрономите, този път с внезапно и извънредно бързо нарастване на яркостта си, до момента в който се доближава до най-близката си точка до Слънцето. Експертите, които следят обекта, към момента не могат да обяснят изцяло повода за това събитие.

3I/ATLAS е едвам третият прочут обект, навлязъл в нашата Слънчева система от друга планетарна система – след пурообразния метеорит „ Оумуамуа “, открит през октомври 2017 година, и първата доказана междузвездна комета 2I/Борисов, видяна през август 2019 година Макар и за малко, наличието на тези тела дава на учените неповторима опция да надникнат в химическия състав на други звезди и техните системи.

Учените чакаха 3I/ATLAS да стане по-ярка при постигане на перихелий (най-близката точка до Слънцето), което се случи на 29 октомври. Подобно държание е особено за кометите, идващи от облака на Оорт – отдалечен район от ледени тела в края на Слънчевата система. Когато кометата се доближава към Слънцето, топлината кара леда на повърхността ѝ да се трансформира непосредствено в газ – развой, наименуван сублимация. Газът изхвърля прахуляк от ядрото, образувайки присъщата сияеща обвивка (кома) и опашка. Именно прахът отразява светлината и усилва яркостта.

В случая с 3I/ATLAS обаче нарастването на яркостта е доста по-бързо от предвижданията.

„ Причината за бързото изсветляване на 3I, което надалеч надвишава скоростта на множеството комети от облака на Оорт при сходно разстояние от Слънцето, остава неразбираема “, пишат астрономите Циченг Джанг от Обсерваторията Лоуел (Аризона) и Карл Батамс от Военноморската изследователска лаборатория (NRL) във Вашингтон.

Неочакваното изсветляване е следено от няколко галактически апарата – STEREO-A и STEREO-B (част от задачата за Слънчеви и земни връзки STEREO), от Слънчевата и хелиосферна обсерватория (SOHO), както и от метеорологичния сателит GOES-19. Космическите наблюдения са от основно значение, защото в идващите седмици наземните телескопи няма да могат да следят кометата – тя ще бъде скрита от ярката слънчева светлина доникъде или края на ноември 2025 година

Екипът преглежда няколко вероятни пояснения за феномена. Едната догадка е, че скоростта, с която 3I/ATLAS се доближава към Слънцето, води до интензивни физически промени в ядрото ѝ. Друга опция е самата комета да има друг химически състав от този на типичните обекти от облака на Оорт – което би означавало, че и нейната родна планетарна система е химически друга.

„ Необичайните свойства на ядрото – като състав, форма или конструкция – може да са резултат от процеси в истинската система или от продължителното междузвездно пътешестване “, прибавят учените. „ Без изрично физическо пояснение държанието на 3I след перихелия остава непредсказуемо – тя може да резервира яркостта си, да продължи да се усилва или да избледнее внезапно. “

Авторите позволяват също, че процесът на сублимация при 3I/ATLAS може да се разграничава от предстоящото, защото кометата е доминирана от сублимацията на въглероден диоксид на относително малко разстояние от Слънцето – към три пъти това сред Земята и звездата ни. Това би могло да е довело до изстудяване, което краткотрайно е потискало изпаряването на водния лед.

Засега е ясно единствено едно – 3I/ATLAS продължава да бъде мистерия, която може да ни разкрие нови детайлности за междузвездните пратеници, преминаващи през нашата Слънчева система.

„ Продължаващите наблюдения ще оказват помощ за по-ясно схващане на държанието на кометата “, заключават Джанг и Батамс.