Леви – десни, ще вървим. Накъде?
Международното състояние било доста комплицирано. Щото вътрешното ни е доста просто, нали?
Младите политолози спорят дали в този момент светът е в положение на „ студена война “ или „ парещ мир “, само че по-дълго живелите сме наясно. Студена война има тогава, когато всички изказвания, заявки, директиви и други политически занимания стартират с констатации за усложненото интернационалното състояние. Но студена война в изискванията на многопартийна система не сме живели. Интересно е след идентичния пролог за комплицираното интернационално състояние какво друго споделят другите партии. Нищо друго не споделят. Пак в едно и също нещо се вричат и то е: „ Ние ще ви угодим! “
И не става дума единствено за съществуващи към този момент партии, а и за бъдещи. По какво фенът може да се ориентира, че въпреки всичко Слави Трифонов е на крачка от влизане в политиката с двата крайници? Започна ли да ни занимава в шоуто си с усложненото интернационално състояние? Започна. Старае ли се да угоди на това, което болшинството мисли…, не, не е точна думата мисли, усеща е по-вярна. Старае се. Изгражда ли си облик на демократ с историческа благодарност към Русия? Изгражда. Точно това вършат и парламентарните партии. Даже не се стараят да го формулират по разнообразни способи. Шаблонната структура е: „ Ние сме членове на Европейския съюз, но… “ Каквото и да следва след „ само че “, смисълът му е: Ние ще се съобразим, ние ще ви угодим.
Нека го кажем по най-простия, ясния и безапелационния метод: Нищо значимо не може да се случи на един народ, в случай че партиите се надпреварват да му угаждат, с цел да бъдат предпочетени от него. И на самите партии нищо положително не може да им се случи, с изключение на да се спазаряват една с друга в името на оставането във властта, както и да се поздравяват, че са станали на еднакъв ум. В последния мониторингов отчет на страната ни беше предложено мощно водачество. Във времето след отчета водачеството стана още по-слабо, само че по тази причина пък по-обширно. Сега имаме доста и еднообразно слаби водачи, които каканижат едно и също нещо. Лидерството е задаване на посоката, у нас обаче избора на посока постоянно е било като подписване на застраховка. Винаги с Германия, в никакъв случай срещу Русия. Ляв мигач, десен завой. Ние сме членове на Европейския съюз и НАТО, но…
Докато всяка от парламентарните партии се бори за любовта на целия народ, извънпарламентарните броят десетки и стотни от %. В името на математиката ДСБ и „ Да, България “ взеха решение да създадат за идните избори това, което трябваше да създадат за отминалите – сплотяват се. На езика на математиката значи, че са минус едни избори в визиите си. Десните не се сплотиха на предишните избори, когато всички техни хора им споделяха да го създадат. Правят го в този момент, когато всички евентуално техни хора са уверени, че не би трябвало да го вършат. Защо следователно го вършат? Много просто – с цел да прескочат бариерата за влизане в Народното събрание. А за какво не би трябвало да го вършат? Защото не ги сплотява нищо друго, с изключение на стремежът за парламентарно наличие. Е, може би и общата им злоба към тези в Народното събрание в този момент. Но това не е основа, върху която може да се гради, както към този момент се видя от Реформаторския блок.
Лидерите на ДСБ Атанас Атанасов – Радан Кънев – Иван Костов обрисуват физиономията на ДСБ – за едни незаменима, за други противна, само че въпреки всичко физиономия. Това е партия със самочувствие и история. Възприема се от хората като правоприемник на това синьо Съюз на демократичните сили повече, в сравнение с настоящето чудновато Съюз на демократичните сили. В естествена политическа конюнктура ДСБ би била бутикова консервативна партия, която повече разчита на интелектуалната, в сравнение с количествената страна на членовете си. На нея харизматичен водач не й би трябвало, само че и чак толкоз нехаризматичен като Атанас Атанасов също. Тази партия не се вписа в Реформаторския блок, тъй като нейната етична система се оказа друга от на останалите. Този риск стои пред всеки предстоящ сътрудник на ДСБ.
Но първо да изясним това с етичните системи с един образец. Представете си град, обсаден от многочислена и тежко въоръжена армия. Предварително е ясно, че бранителите на града мъчно биха победили превъзхождащия ги съперник. Но командващият защитата взема решение: ще се бием, ще се бием до последна капка кръв, тъй като нашата задача е да пазиме този град, до момента в който има и един жив от нас. Това е висшата полезност в неговата етична система. При същата обстановка в различен град обаче командващият споделя: Те по този начин или другояче ще ни победят, ще нахлуят в града, ще разрушават и ще убиват и мирни поданици, с цел да спасим града и хората, по-добре е да ги пуснем и да ги поканим да влязат с мир. Това пък е висшата полезност в неговата етична система.
Ние нормално си представяме политиците само като заслепени от лакомия за наличие във властта, само че в реформаторския блок имаше и хора, които в действителност се вслушаха в своята визия за полза, която им споделяше, че в случай че са отвън държавното управление сигурно няма да могат да създадат нищо, само че в случай че останат в държавното управление може би въпреки всичко могат да свършат някаква работа. И работа не свършиха, и бяха осъдени с отпращане в заточение.
Христо Иванов обаче напусна поста си на правосъден министър. И с това се вписа в етиката на ДСБ. По тази причина в този момент ДСБ и партията на Христо Иванов „ Да, България “ поеха общ курс към „ Нова република “. Какво обаче свързва тези две партии, с изключение на фактът, че демонстрираха „ геройството “ да станат от трапезата на държавното управление на Бойко Борисов? Ако ни е относително ясна физиономията на ДСБ, какво е лицето на „ Да, България “?
Според страничната ми визия тази партия притегли хора, които към този момент не са в положение да преодолеят отвращението си към до момента съществувалите десни партии при гласоподаване. Десни, наричани по този начин по инерция от времето, когато лявото беше въплъщение на комунизъм. Само че през днешния ден по света лявото е синоним на обществена сензитивност. Хора, на които им липсва обществена сензитивност, не се отхвърлят толкоз елементарно от към този момент съществуващите десни партии, те са оформили и поддържат някакви кръгчета по разнообразни допирателни с властта. Така че „ Да, България “ можеше да разчита единствено на най-непредставените хора у нас. Профилът им е: по-скоро градски, само че и селски поданици, интелигенция и наемни служащи, образовани и учащи хора, за които духовното реализиране е над първичното струпване на капитали, за които опазването на здравето и образованието са приоритет, хора за които човешката взаимност е висша полезност. Такива хора не са десни гласоподаватели. Но и нямат нищо, нищо общо със заелата лявото пространство Българска социалистическа партия.
Защо „ Да, България “ се посвени да им каже, че е лява партия в партньорство с обичайно левите „ Зелени “ и привляклата в себе си бранители на ЛГБТ правата партия „ ДЕОС “, което също е лява полезност? Защо вместо това „ Да, България “ избра да се държи като неправителствена организация, наблюдаваща работата на основния прокурор? Защо си избра водач, който е допустимо най-далеч от пламенните оратори на левите партии? И за какво след всичко това продължаваме да си мислим, че е лява? Най-вероятно тъй като това беше електоратът, който се опита да се припознае в нея.
И най-много – за какво през днешния ден „ Да, България “ е в композиция с ДСБ? Може би тъй като при толкоз доста сбъркани неща, не е проблем да се сбърка още едно. Но то няма да донесе сума от процентите на двете партии. По-скоро е допустимо да отнеме. Грешката при едни избори не постоянно може да се поправи на последващи.
А другояче интернационалното състояние в действителност е комплицирано. Но в случай че поради него се държим като племена, които не могат да се схванат дали от изток или от запад да си поканят колонизатор, в случай че парламентарните партии се надпреварват да угаждат на всички племена по едно и също време, а извънпарламентарните си мешат племената, ще си останем територия. Просто лесна за завладяване територия в комплицирано интернационално състояние.
Младите политолози спорят дали в този момент светът е в положение на „ студена война “ или „ парещ мир “, само че по-дълго живелите сме наясно. Студена война има тогава, когато всички изказвания, заявки, директиви и други политически занимания стартират с констатации за усложненото интернационалното състояние. Но студена война в изискванията на многопартийна система не сме живели. Интересно е след идентичния пролог за комплицираното интернационално състояние какво друго споделят другите партии. Нищо друго не споделят. Пак в едно и също нещо се вричат и то е: „ Ние ще ви угодим! “
И не става дума единствено за съществуващи към този момент партии, а и за бъдещи. По какво фенът може да се ориентира, че въпреки всичко Слави Трифонов е на крачка от влизане в политиката с двата крайници? Започна ли да ни занимава в шоуто си с усложненото интернационално състояние? Започна. Старае ли се да угоди на това, което болшинството мисли…, не, не е точна думата мисли, усеща е по-вярна. Старае се. Изгражда ли си облик на демократ с историческа благодарност към Русия? Изгражда. Точно това вършат и парламентарните партии. Даже не се стараят да го формулират по разнообразни способи. Шаблонната структура е: „ Ние сме членове на Европейския съюз, но… “ Каквото и да следва след „ само че “, смисълът му е: Ние ще се съобразим, ние ще ви угодим.
Нека го кажем по най-простия, ясния и безапелационния метод: Нищо значимо не може да се случи на един народ, в случай че партиите се надпреварват да му угаждат, с цел да бъдат предпочетени от него. И на самите партии нищо положително не може да им се случи, с изключение на да се спазаряват една с друга в името на оставането във властта, както и да се поздравяват, че са станали на еднакъв ум. В последния мониторингов отчет на страната ни беше предложено мощно водачество. Във времето след отчета водачеството стана още по-слабо, само че по тази причина пък по-обширно. Сега имаме доста и еднообразно слаби водачи, които каканижат едно и също нещо. Лидерството е задаване на посоката, у нас обаче избора на посока постоянно е било като подписване на застраховка. Винаги с Германия, в никакъв случай срещу Русия. Ляв мигач, десен завой. Ние сме членове на Европейския съюз и НАТО, но…
Докато всяка от парламентарните партии се бори за любовта на целия народ, извънпарламентарните броят десетки и стотни от %. В името на математиката ДСБ и „ Да, България “ взеха решение да създадат за идните избори това, което трябваше да създадат за отминалите – сплотяват се. На езика на математиката значи, че са минус едни избори в визиите си. Десните не се сплотиха на предишните избори, когато всички техни хора им споделяха да го създадат. Правят го в този момент, когато всички евентуално техни хора са уверени, че не би трябвало да го вършат. Защо следователно го вършат? Много просто – с цел да прескочат бариерата за влизане в Народното събрание. А за какво не би трябвало да го вършат? Защото не ги сплотява нищо друго, с изключение на стремежът за парламентарно наличие. Е, може би и общата им злоба към тези в Народното събрание в този момент. Но това не е основа, върху която може да се гради, както към този момент се видя от Реформаторския блок.
Лидерите на ДСБ Атанас Атанасов – Радан Кънев – Иван Костов обрисуват физиономията на ДСБ – за едни незаменима, за други противна, само че въпреки всичко физиономия. Това е партия със самочувствие и история. Възприема се от хората като правоприемник на това синьо Съюз на демократичните сили повече, в сравнение с настоящето чудновато Съюз на демократичните сили. В естествена политическа конюнктура ДСБ би била бутикова консервативна партия, която повече разчита на интелектуалната, в сравнение с количествената страна на членовете си. На нея харизматичен водач не й би трябвало, само че и чак толкоз нехаризматичен като Атанас Атанасов също. Тази партия не се вписа в Реформаторския блок, тъй като нейната етична система се оказа друга от на останалите. Този риск стои пред всеки предстоящ сътрудник на ДСБ.
Но първо да изясним това с етичните системи с един образец. Представете си град, обсаден от многочислена и тежко въоръжена армия. Предварително е ясно, че бранителите на града мъчно биха победили превъзхождащия ги съперник. Но командващият защитата взема решение: ще се бием, ще се бием до последна капка кръв, тъй като нашата задача е да пазиме този град, до момента в който има и един жив от нас. Това е висшата полезност в неговата етична система. При същата обстановка в различен град обаче командващият споделя: Те по този начин или другояче ще ни победят, ще нахлуят в града, ще разрушават и ще убиват и мирни поданици, с цел да спасим града и хората, по-добре е да ги пуснем и да ги поканим да влязат с мир. Това пък е висшата полезност в неговата етична система.
Ние нормално си представяме политиците само като заслепени от лакомия за наличие във властта, само че в реформаторския блок имаше и хора, които в действителност се вслушаха в своята визия за полза, която им споделяше, че в случай че са отвън държавното управление сигурно няма да могат да създадат нищо, само че в случай че останат в държавното управление може би въпреки всичко могат да свършат някаква работа. И работа не свършиха, и бяха осъдени с отпращане в заточение.
Христо Иванов обаче напусна поста си на правосъден министър. И с това се вписа в етиката на ДСБ. По тази причина в този момент ДСБ и партията на Христо Иванов „ Да, България “ поеха общ курс към „ Нова република “. Какво обаче свързва тези две партии, с изключение на фактът, че демонстрираха „ геройството “ да станат от трапезата на държавното управление на Бойко Борисов? Ако ни е относително ясна физиономията на ДСБ, какво е лицето на „ Да, България “?
Според страничната ми визия тази партия притегли хора, които към този момент не са в положение да преодолеят отвращението си към до момента съществувалите десни партии при гласоподаване. Десни, наричани по този начин по инерция от времето, когато лявото беше въплъщение на комунизъм. Само че през днешния ден по света лявото е синоним на обществена сензитивност. Хора, на които им липсва обществена сензитивност, не се отхвърлят толкоз елементарно от към този момент съществуващите десни партии, те са оформили и поддържат някакви кръгчета по разнообразни допирателни с властта. Така че „ Да, България “ можеше да разчита единствено на най-непредставените хора у нас. Профилът им е: по-скоро градски, само че и селски поданици, интелигенция и наемни служащи, образовани и учащи хора, за които духовното реализиране е над първичното струпване на капитали, за които опазването на здравето и образованието са приоритет, хора за които човешката взаимност е висша полезност. Такива хора не са десни гласоподаватели. Но и нямат нищо, нищо общо със заелата лявото пространство Българска социалистическа партия.
Защо „ Да, България “ се посвени да им каже, че е лява партия в партньорство с обичайно левите „ Зелени “ и привляклата в себе си бранители на ЛГБТ правата партия „ ДЕОС “, което също е лява полезност? Защо вместо това „ Да, България “ избра да се държи като неправителствена организация, наблюдаваща работата на основния прокурор? Защо си избра водач, който е допустимо най-далеч от пламенните оратори на левите партии? И за какво след всичко това продължаваме да си мислим, че е лява? Най-вероятно тъй като това беше електоратът, който се опита да се припознае в нея.
И най-много – за какво през днешния ден „ Да, България “ е в композиция с ДСБ? Може би тъй като при толкоз доста сбъркани неща, не е проблем да се сбърка още едно. Но то няма да донесе сума от процентите на двете партии. По-скоро е допустимо да отнеме. Грешката при едни избори не постоянно може да се поправи на последващи.
А другояче интернационалното състояние в действителност е комплицирано. Но в случай че поради него се държим като племена, които не могат да се схванат дали от изток или от запад да си поканят колонизатор, в случай че парламентарните партии се надпреварват да угаждат на всички племена по едно и също време, а извънпарламентарните си мешат племената, ще си останем територия. Просто лесна за завладяване територия в комплицирано интернационално състояние.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ