Разследване свърза Румен Гечев с руски лобисти, купували европейски политици
Международно следствие свърза народния представител от Българска социалистическа партия Румен Гечев с съветския народен представител Леонид Слуцки и с съветския политтехнолог Саргис Мирзаханян, създател на нерегистрираната лобистка група " Международное агентство актуальной политики " (Международна организация за настояща политика), която от 2014 година лобира в европейските политически среди да признаят Крим за съветски и да анулират глобите против Русия поради неговото анексиране.
Разследването се опира на електронната преписка на Мирзаханян, която беше оповестена през 2016–2017 година от хакерска група, наричаща себе си „ Кибернуха “, заяви изданието " Важные истории ". В работата по случая вземат участие още Eesti Ekspress, OCCRP, IRPI и Profil.
Разследващият екип е разкрил в мейлите планове за анулация на глобите, които е трябвало да се задействат в Латвия, Гърция и Парламентарната асамблея на съвета на Европа (няма данни дали тези три схеми са заработили), както и за Италия, Австрия и Кипър.
Установено е, че през 2016 година организацията на Мирзаханян е работила с италианския народен представител Стефано Валдегамбери от районния парламент на провинция Венето: това беше първият район в Европейски Съюз, който одобри резолюция за анулация на глобите против Русия. По-късно същото направиха Лигурия и Ломбардия.
От мейлите на съветския лобист излиза наяве, че се е възнамерявало резолюцията на Венето да бъде импортирана в националния парламент на Италия – за това е бил зает сенаторът от Северната лига Паоло Тосато. За „ услугата “ се е предвиждало възнаграждение на три транша: " €20 000 + €20 000 (за внасянето в парламента) +€15 000 (при сполучливо гласуване) ".
Зае аналогична резолюция в австрийския парламент се е предвиждало възнаграждение от " €20 000 + €15 000 при сполучливо гласоподаване ". Тя е импортирана от депутата Йоханес Хюбнер от Австрийската партия на свободата през юни 2016 година, само че не среща поддръжка от депутатите, както става и в италианския парламент.
Единствената страна, в която е гласувана такава резолюция е Кипър – през 2016 година В случая няма данни за заплащането, само че е известно, че руско-кипърският предприемач Сергей Козлов е дарил 15 000 евро на Прогресивната партия на трудовия народ, чийто лидер Андрос Киприану е вносител на документа.
От мейлите на Мирзаханян се вижда, че той е привличал към лобистката си активност европейски политици, като ги е канел на стопански конгрес в Ялта, който се е провеждал всяка година сред 2016 и 2019. Установени са 9 имена на политици от Австрия, Германия, Италия, Чехия и Полша, които са получили възнаграждения на общата сума от 21 500 евро.
Писмата от 2017 година разкриват, че организацията на Мирзаханян е работила с екипа на съветския народен представител Леонид Слуцки, с цел да кани европейски политици и общественици като наблюдаващи на изборите в Русия, извършени през септември 2017 година Поканите са изпращани посредством учредената от Слуцки организация „ Руский фонд мира “, а бюджетът за „ наблюдаващите “ е бил не по-малко от 68 000 евро.
Сред тях е българският народен представител Румен Гечев, както и евродепутатът от Чехия Яромир Количек, евродепутатът от Франция Доминик Билде, евродепутатът от Нидерландия Андре Елисен, депутатът от камарата на представителите в белгийския парламент Алдо Каркачи, депутатът от Националния съвет та Словакия Марек Крайчи и депутатът от шведския Риксдаг Павел Гамов.
Стефано Валдеганбери е бил наблюдаващ в Крим по време на президентските избори от 2018 година и парламентарните през 2021 г.
Разследването се опира на електронната преписка на Мирзаханян, която беше оповестена през 2016–2017 година от хакерска група, наричаща себе си „ Кибернуха “, заяви изданието " Важные истории ". В работата по случая вземат участие още Eesti Ekspress, OCCRP, IRPI и Profil.
Разследващият екип е разкрил в мейлите планове за анулация на глобите, които е трябвало да се задействат в Латвия, Гърция и Парламентарната асамблея на съвета на Европа (няма данни дали тези три схеми са заработили), както и за Италия, Австрия и Кипър.
Установено е, че през 2016 година организацията на Мирзаханян е работила с италианския народен представител Стефано Валдегамбери от районния парламент на провинция Венето: това беше първият район в Европейски Съюз, който одобри резолюция за анулация на глобите против Русия. По-късно същото направиха Лигурия и Ломбардия.
От мейлите на съветския лобист излиза наяве, че се е възнамерявало резолюцията на Венето да бъде импортирана в националния парламент на Италия – за това е бил зает сенаторът от Северната лига Паоло Тосато. За „ услугата “ се е предвиждало възнаграждение на три транша: " €20 000 + €20 000 (за внасянето в парламента) +€15 000 (при сполучливо гласуване) ".
Зае аналогична резолюция в австрийския парламент се е предвиждало възнаграждение от " €20 000 + €15 000 при сполучливо гласоподаване ". Тя е импортирана от депутата Йоханес Хюбнер от Австрийската партия на свободата през юни 2016 година, само че не среща поддръжка от депутатите, както става и в италианския парламент.
Единствената страна, в която е гласувана такава резолюция е Кипър – през 2016 година В случая няма данни за заплащането, само че е известно, че руско-кипърският предприемач Сергей Козлов е дарил 15 000 евро на Прогресивната партия на трудовия народ, чийто лидер Андрос Киприану е вносител на документа.
От мейлите на Мирзаханян се вижда, че той е привличал към лобистката си активност европейски политици, като ги е канел на стопански конгрес в Ялта, който се е провеждал всяка година сред 2016 и 2019. Установени са 9 имена на политици от Австрия, Германия, Италия, Чехия и Полша, които са получили възнаграждения на общата сума от 21 500 евро.
Писмата от 2017 година разкриват, че организацията на Мирзаханян е работила с екипа на съветския народен представител Леонид Слуцки, с цел да кани европейски политици и общественици като наблюдаващи на изборите в Русия, извършени през септември 2017 година Поканите са изпращани посредством учредената от Слуцки организация „ Руский фонд мира “, а бюджетът за „ наблюдаващите “ е бил не по-малко от 68 000 евро.
Сред тях е българският народен представител Румен Гечев, както и евродепутатът от Чехия Яромир Количек, евродепутатът от Франция Доминик Билде, евродепутатът от Нидерландия Андре Елисен, депутатът от камарата на представителите в белгийския парламент Алдо Каркачи, депутатът от Националния съвет та Словакия Марек Крайчи и депутатът от шведския Риксдаг Павел Гамов.
Стефано Валдеганбери е бил наблюдаващ в Крим по време на президентските избори от 2018 година и парламентарните през 2021 г.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ