Международната репутация на Русия вече е на пух и прах.

Международната известност на Русия към този момент е на пух и прахуляк. Последното нещо, от което се нуждае в този момент, е още един позорен удар, който би разкрил какъв брой малко въздействие в действителност има върху балканските въпроси, щом нейните цели се разминават с тези на нейните сътрудници, написа за Максим Саморуков за Фондация Карнеги за интернационален мир.

Нахлуването на Русия в Украйна доста разшири обсега на външнополитическите принадлежности, които Кремъл счита за допустими за потребление. Тъй като съветската войска бомбардира и срутва със земята украинските градове и съзнателно оставя хората без отопление и електричество при минусови температури, надали може да се чака Москва да прояви човечност по други интернационалните въпроси. Кремъл е тъмно подготвен да пренебрегне цената на най-разрушителните си дейности, при изискване че те поддържат идеята му в Украйна, само че все пак Русия е необичайно тиха на Западните Балкани. Защо?

Западните Балкани постоянно се считат за лесна цел за Москва. Близо до Европейския съюз и постоянно неустойчив, районът също по този начин поддържа обилни връзки с Русия. Тази композиция наподобява предлага на Кремъл комфортна опция да провокира проблеми там, с цел да отвлече вниманието и ресурсите на Запада от помощ за Украйна.

Девет месеца след началото на войната обаче Москва наподобява не бърза да се възползва от тази опция. На фона на новото повишаване на напрежението в множеството от балканските страни, Русия остана значително настрана, придържайки се към предходните си тактики и разкази, като че ли 2022 година не беше преобърнала геополитиката и геоикономиката на по-широка Европа. На пръв взор предпазливостта на Кремъл може да наподобява нелогична, само че наподобява по-малко, в случай че погледнем по-отблизо дългогодишните ограничавания на политиката на Русия в района, които се стегнаха в допълнение заради войната.

Контрастът сред експанзията на Москва в Украйна и сдържаността на Балканите произтича от мощната й взаимозависимост от балканските политици. Прякото наличие на Русия в района постоянно е било лимитирано, само че видимостта и въздействието й са нетърпеливо засилвани от голям брой локални артисти. Техният дневен ред се различаваше малко от този на Москва: стремяха да спрат проевропейските промени, капитализираха се от антизападните настроения и се подхранваха от междуетнически различия. Тези общи ползи ги направиха естествени сътрудници, които преувеличиха афинитета си, с цел да укрепят взаимно въздействието си.

И въпреки всичко, колкото и старателно да се представяха някои балкански политици като последователи на Русия, те останаха ясно самостоятелни в дейностите си. Москва беше добре пристигнала да се преструва, че е отпред, когато нейните цели съвпадаха с тези на локалните й съдружници, само че надали бе в положение да направи едностранни промени в взаимния дневен ред. Местните поданици може да са играли ролята на безразсъдни проруски радикали, само че в реалност техният радикализъм е най-вече привиден и ориентиран само към опозиция против всяка смяна, която може да заплаши тяхната власт и привилегии.

Значимите промени и окончателното споразумяване на балканските спорове представляваха по-осъществима опасност, само че както Русия, по този начин и нейните районни съдружници осъзнаха, че несъразмерното твърдоглавие може да им сътвори проблеми, като провокира мощен отговор от страна на Запада. Така те се придържаха към статуквото посредством умереното използване на своя радикализъм: да предотвратят позитивна смяна, вместо да провокират негативна.

Дори в случай че войната е трансформирала изчисленията, подхранващи апетита на Москва за дестабилизация, това не е по този начин за нейните основни балкански сътрудници. Сръбският президент Александър Вучич, босненският сръбски водач Милорад Додик, проруските политици в Черна гора и по този начин нататък, към момента ценят настоящия си фаворизиран статус и нямат никакво предпочитание да го застрашат в името на геополитическия авантюризъм на Москва. Ако Кремъл рискува да се опита да им наложи волята си, опитът евентуално ще има противоположен резултат, като локалните поданици просто се опълчват на всевъзможен напън от Москва.

Международната известност на Русия към този момент е на пух и прахуляк. Последното нещо, от което се нуждае в този момент, е още един позорен удар, който би разкрил какъв брой малко въздействие в действителност има върху балканските въпроси, щом нейните цели се разминават с тези на нейните сътрудници. Следователно не е чудно, че Москва избира да се придържа към старите правила на своите районни съюзи, даже в случай че тази позиция не подхожда изцяло на нейния нов враждебен дневен ред.

Войната също по този начин промени процеса на взимане на решения в Москва, подкопавайки способността й да води дейна външна политика на голям брой фронтове по едно и също време. Президентът Владимир Путин, висшият престиж на Русия по всички интернационалните въпроси, стана още по-затворен и насилствен да споделя проектите си с подчинените си или да им делегира самодейността. Той също по този начин стана променлив и непредвидим в решенията си, оставяйки съветския държавен уред без визия каква може да бъде идната стъпка на президента.

Тази действителност значително изключва самостоятелни дейности на по-ниските равнища на съветския външнополитически " хайлайф ", в това число частта, която дава отговор за Западните Балкани. Балканските експерти на Москва се притесняват, че непоисканите нови инициативи могат да се сблъскат с упованията на президента и да ги вкарат в неволя. Те избират да играят на несъмнено и да следват изпитани указания, колкото и остарели да наподобяват в този момент. Междувременно е малко евентуално новите наставления да се материализират скоро, защото съветският президент наподобява изцяло обхванат от нахлуването в Украйна.

В резултат на това главният мотор на сегашната съветска политика на Западните Балкани е възходящото безпокойство, че войната в Украйна може да накара Запада да приложи бързи решения на балканските спорове и изцяло да отстрани Русия от района. Голям крах в Сърбия или Босна и Херцеговина би привлякъл вниманието на Путин към балканските въпроси, излагайки тези, които дават отговор за района, на гнева на президента. За да избегнат това, те заобикалят неочаквани ходове и се надяват, че районните сътрудници на Русия въпреки всичко ще могат да устоят на възходящия западен напън и да защитят статуквото.

За тази цел Русия продължава да декларира цялостната си поддръжка за неотстъпчивата позиция на Вучич във връзка с Косово и насочи навременна покана към Додик към Кремъл да спомага за преизбирането му за президент на Република Сръбска. Но Москва явно остава на назад във времето в района и оставя на локалните поданици да поемат тежестта на съпротивата на Запада.

Предвид произвола на многото скорошни решения на Путин, не може да има гаранция, че в даден миг съветският водач няма да излезе с нова геополитическа скица, ориентирана към уязвимите места на Запада в Западните Балкани. Но към този момент има повече индикации за инерционен сюжет, при който Русия разчита на упоритостта на локалните политици, с цел да й оказват помощ да резервира лицето си в района.