Д-р Калоян Паргов, председател на УС на СИНПИ, пред „Труд news“: В наш интерес е балканските държави да намерят свой собствен път
Международната конференция „ Балканите - За мир, сигурност, съдействие и партньорство “ се организира под патронажа на президента Радев и с присъединяване на вицепрезидента Илияна Йотова, която ще произнесе встъпителното слово. Организатори са Стратегическият институт за национални политики и хрумвания /СИНПИ/, Форумът за балкански превоз и инфраструктура /ФБТИ/ и Националната асоциация за интернационалните връзки “ /НАМО/.
Участваха неправителствени организации (НПО) с идеална цел от Турция, Гърция, Сърбия, Румъния, Република Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Кипър. В персонално качество ще участват и известни обществени персони от балканските страни. Разговаряме с доктор Калоян Паргов, ръководител на СИНПИ и главен преподавател на форума.
- Да стартираме диалога ни с задачата на конференцията, господин Паргов?
- Целта е да се основат условия за двустранен и многостранен разговор сред балканските нации и страни в подтекста на техните цивилен общества, които са поканени за присъединяване. Защото това не е политически конгрес. Ще участват представители на Неправителствени организации от съвсем всички балкански страни от организации, които имат друг предмет на активност и цел и хора, които ги познаваме в предишното на високи държавни позиции в тези страни.
- Кажете ни някои от тях?
- Например някогашният министър председател на районен съд Македония Владо Бучковски. Изхождаме от презумпцията, че Балканите са заобиколени от 4 морета - Черно, Егейско, Йонийско и Адриатическо. В подтекста на световните рецесии, които съществуват сега и от ден на ден се ускоряват, за жалост, както и войната в Украйна, главният въпрос, който ще бъде прегледан, е за мира и равната и обезпечената сигурност, както и за съдействието на двустранна и многостранна основа в културната, икономическата, инфраструктурната и капиталовата активност. Прави ни усещане, че сега, в който има международна икономическа рецесия, най-лесният метод към който прибягват страните, е да усилват производството на оръжия и нови технологии, с които да задвижат стопанските системи си. Но тези оръжия се създават за да бъдат употребявани, защото единствено трупани, не носят никаква облага. Като контраст на това ние изправяме концепцията за икономическо, културно и всякакво друго съдействие на нашия дребен район - Балканите, който от антични времена е основен за света, един значим кръстопът сред Изтока и Запада.
- Дали обаче сегашната интернационална конюнктура е подобаваща за провеждането на такава конференция?
- Тя е доста навременна, ние в СИНПИ я обсъждаме от малко повече от година, само че непрекъснатите предварителни избори изместваха фокуса на проблемите и го преместваха само върху една предизборна конкуренция. В момента имаме държавно управление, което се задържа към този момент повече от три месеца и на фона на това, което се случва в света - освен войната в Украйна, само че и в световен аспект - районът има потребност от разговор, съгласие и диалози. В наш интерес е балканските страни да намерят собствен личен път, въпреки че европейската вероятност за целия район, с дребни изключения, измества тематиката за регионализма и районното съдействие. И това се следи все по-съществено предвид на световните начинания като „ Триморието “, почнало от Полша, което се смята за американска самодейност, контрапункта му е Берлинският развой, стартират от Ангела Меркел, районната самодейност „ Отворени Балкани “, включваше Албания, Сърбия и Северна Македония, само че Албания се отхвърли и одобри единствено Берлинския развой като опция за съдействие. Целият свят се трансформира, основават се нови военни съюзи, нови обединявания като БРИКС, което има упоритостта да бъде контрапункт на евроатлантическата цивилизация, чийто център са Съединени американски щати, и надлежно европейските общности. Всичко това не може да не ни тормози с оглед нашето географско състояние, което е на кръстопът и което постоянно е събуждало несъгласие. В последното столетие на Балканите са се водили към 11 войни, осем от които са провокирани от самите нас, заради вътрешни районни несъгласия. Това демонстрира, че ние би трябвало да почистим нашите несъгласия и проблеми и да ги сменяем с взаимоизгодно съдействие и партньорство във всички сфери.
- Но множеството балкански страни са членки на НАТО, има членки и кандидат-членки и на Европейски Съюз, не е ли задоволително съдействието им в тези организации? И в една или друга степен те поддържат Украйна във войната против Русия?
- Темата на конференцията не е войната в Украйна и тематиката „ мир “ не се употребява в този подтекст, а в подтекста на балканския район, който е на няколкостотип километра от бойните дейности, и несъмнено, в подтекста на този дрон с бомба, който се появи край Шабла и който сложи доста въпроси на дневен ред, най-много свързани със сигурността.
- Смятате ли, че неправителствените организации могат да изиграят някаква роля за разрешаване на поставените от конференцията въпроси, господин Паргов?
- Думата „ мир “ участва преди всичко в конференцията, тъй като мирът е причина за по-добро партньорство и съдействие. Няма по какъв начин това да стане в размирни времена и да извличаш взаимни изгоди, когато има опълчване - двустранно или многостранно, както е в този момент в света. Един мощен неправителствен бранш, като директен представител на гражданското общество в границите на демократичните режими, в които живеем на Балканите след 1990 година, би трябвало да се явява гръбнакът на обществото. Той има за цел да подсказва, да подбутва, да слага проблеми и взаимно с държавните институции да търси решение както на национално, по този начин и на районно ниво. Накрая на конференцията ще се опитаме да създадем Партньорска мрежа от НПО-та, които са си сложили общи цели и ще ги представим на ръководителите на балканските страни.
- Смятате ли, че тези ръководители ще ви извърнат внимание?
- Всяка една от поканените Неправителствени организации е с задоволителна тежест и въздействие в личните си страни. Сръбският представител Драгана Трифкович е шеф на Геостратегическия център в Белград и е много дейна по тематиките за мира и съдействието. Асоциацията на индустриалците в Турция има доста мощно въздействие измежду турските настоятелен среди и ще взе участие в откриването със своя представител госпожа Найме Кашмер. Ще вземат участие и известни професори и политици, които са били на висок пост и основали по-късно цивилен организации. Това са хора също с не малко въздействие в личните си страни. От Гърция ще имаме представители, които са свързани както със СИРИЗА и ПАСОК, по този начин и с ръководещата „ Нова народна власт “ на премиера Мицотакис. Очакваме негов консултант по енергетика да вземе присъединяване, което демонстрира равнището. От Албания ще пристигна някогашният началник на Националната им телевизия и осведомителната организация, от Турция ще има и представител на университетските среди в Истанбул, ще има посетители от Румъния, от Босна и Херцеговина. За страдание от Черна гора няма да има заради техни вътрешни проблеми. Хърватска и Словения постоянно са се смятали отвън политическото понятия Западни Балкани.
- Преди повече от 20 години президентът Желю Желев бе основал Балкански политически клуб, в който равнището бе доста високо - някогашни и сегашни президенти и министър-председатели от страните от района като Сюлейман Демирел, Киро Глигоров, Емил Константинеску, Сали Бериша... Правих изявленията с тези хора и всички говореха за съдействие, инфраструктура. Май не се стигна по-далеч от диалозите...
- Амбицията ни е в случай че може тази конференция да стане годишна, като всяка година се организира в някоя страна-членка. Имаме и непрекъснат секретариат, само че да спрем да мечтаем и да забележим по какъв начин ще стартира и приключи конференцията.
- В програмата u се планува приемането на два документа - Апел за мир и равна сигурност и Меморандум за основаване на Партньорската мрежа...
- Да, апелът за равна сигурност няма да бъде нито към НАТО, нито към Съединени американски щати, нито към Европейски Съюз, нито към Русия, а ще бъде към ръководителите на балканските страни. Макар че по моя информация дипломатическия корпус в България демонстрира значителен интерес към това събитие. Не единствено тъй като е под патронажа на президента на България и с директното присъединяване на вицепрезидента, само че и поради присъединяване на интернационалните посетители, които будят почитание. Ще има и представители на не малко посолства, в това число на значими посолства...
- От посолствоТО ще участват ли?
- Да, ще изпратят представител, което демонстрира значимостта на тематиката за тях. Вторият документ е Меморандум за основаване на Партньорска мрежа, в която да се сътвори един информационен център, в който да се обменя информация, опит и хрумвания. Ето една концепция - търсенето на обща система за общобалканска отбрана при пожари, наводнения и трусове, в която да се реагира координирано, да бъде отиграно. Това е един общ проблем и районът може да има обща система, посредством която да си оказва помощ, когато не дай си Боже, се постанова. Същото се отнася и за енергетиката. Поканили сме известния наш професор Янко Янев, който ще приказва за това допустимо ли е балканско нуклеарно съдействие в енергетиката.
- Организацията на конференцията впечатлява...
- Искам да благодаря на всички членове на СИНПИ, които взеха присъединяване в организирането. Това също не са инцидентни хора, имаме някогашни министри, заместник-министри, управленци, предприемачи, учени и професори. Те поставиха старания със своите интернационалните и балкански контакти да доведат тези представители.
- Каква е ролята на президента Радев в конференцията?
- Предложихме му да бъде патрон и да взе участие, само че по същото време той е в Ню Йорк за сесията на Организация на обединените нации. От негово име ще пристигна вицепрезидентът Илияна Йотова, която има доста общо с конференцията, тъй като неотдавна бе в Албания. Тя е мощно ангажирана на всички места, където има българска диаспора. Тя участва и на първото ни огромно събитие - за демографията, която е казусът на проблемите.
- Запознахте ли държавните институции с документите, които одобри форума на СИНПИ за демографията?
- Дадохме им нашите проучвания и ги разпратихме и до интернационалните институции. Виждам, че се употребяват от не малко хора. Темата демография участва в дневния ред и на институциите, и на политическите партии, което мен ме радва, тъй като това не е тематика единствено на СИНПИ, а на цялата страна. Ние просто бием камбаната, ролята на Неправителствени организации е да бият камбаната, да предизвестяват, за подкрепят страната за вземането на съответни решения.
- Утре е 22 септември/днес-б.р.ПИ/ - деня на независимостта на България. Ще се включите ли в разногласието дали народен празник би трябвало да стане 24 май и да бъде вписан в конституцията?
- В СИНПИ с изключение на експертиза, хората имат и своята политическа багра. Имаме представители на Българска социалистическа партия, на ГЕРБ, на Движение за права и свободи, на „ Възраждане “, на зелените, на ППДБ, на „ Български напредък “, както виждате, с друга политическа устременост. Но при учредяването на СИНПИ се разбрахме, че политиката я оставяме настрани и ще приказваме за това кое е най-добре за страната и държавността. И към този момент повече от година и половина ние се стремим да бягаме от политическите разногласия, които са в прерогативите на партиите, тъй като не желаеме да се политизираме и оцветяваме, без значение, че всеки от нас има своите пристрастия. И защото тематиката за промяна на 3 март с 24 май мощно се политизира, ние не сме изказали своето обществено мнение. Но ние го имаме, преобладаващо членовете на СИНПИ са за запазването на 3 март. Както и по тематиката Украйна и Русия също не сме взимали отношение умишлено, въпреки че всеки от нас има своето виждане.
Участваха неправителствени организации (НПО) с идеална цел от Турция, Гърция, Сърбия, Румъния, Република Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Кипър. В персонално качество ще участват и известни обществени персони от балканските страни. Разговаряме с доктор Калоян Паргов, ръководител на СИНПИ и главен преподавател на форума.
- Да стартираме диалога ни с задачата на конференцията, господин Паргов?
- Целта е да се основат условия за двустранен и многостранен разговор сред балканските нации и страни в подтекста на техните цивилен общества, които са поканени за присъединяване. Защото това не е политически конгрес. Ще участват представители на Неправителствени организации от съвсем всички балкански страни от организации, които имат друг предмет на активност и цел и хора, които ги познаваме в предишното на високи държавни позиции в тези страни.
- Кажете ни някои от тях?
- Например някогашният министър председател на районен съд Македония Владо Бучковски. Изхождаме от презумпцията, че Балканите са заобиколени от 4 морета - Черно, Егейско, Йонийско и Адриатическо. В подтекста на световните рецесии, които съществуват сега и от ден на ден се ускоряват, за жалост, както и войната в Украйна, главният въпрос, който ще бъде прегледан, е за мира и равната и обезпечената сигурност, както и за съдействието на двустранна и многостранна основа в културната, икономическата, инфраструктурната и капиталовата активност. Прави ни усещане, че сега, в който има международна икономическа рецесия, най-лесният метод към който прибягват страните, е да усилват производството на оръжия и нови технологии, с които да задвижат стопанските системи си. Но тези оръжия се създават за да бъдат употребявани, защото единствено трупани, не носят никаква облага. Като контраст на това ние изправяме концепцията за икономическо, културно и всякакво друго съдействие на нашия дребен район - Балканите, който от антични времена е основен за света, един значим кръстопът сред Изтока и Запада.
- Дали обаче сегашната интернационална конюнктура е подобаваща за провеждането на такава конференция?
- Тя е доста навременна, ние в СИНПИ я обсъждаме от малко повече от година, само че непрекъснатите предварителни избори изместваха фокуса на проблемите и го преместваха само върху една предизборна конкуренция. В момента имаме държавно управление, което се задържа към този момент повече от три месеца и на фона на това, което се случва в света - освен войната в Украйна, само че и в световен аспект - районът има потребност от разговор, съгласие и диалози. В наш интерес е балканските страни да намерят собствен личен път, въпреки че европейската вероятност за целия район, с дребни изключения, измества тематиката за регионализма и районното съдействие. И това се следи все по-съществено предвид на световните начинания като „ Триморието “, почнало от Полша, което се смята за американска самодейност, контрапункта му е Берлинският развой, стартират от Ангела Меркел, районната самодейност „ Отворени Балкани “, включваше Албания, Сърбия и Северна Македония, само че Албания се отхвърли и одобри единствено Берлинския развой като опция за съдействие. Целият свят се трансформира, основават се нови военни съюзи, нови обединявания като БРИКС, което има упоритостта да бъде контрапункт на евроатлантическата цивилизация, чийто център са Съединени американски щати, и надлежно европейските общности. Всичко това не може да не ни тормози с оглед нашето географско състояние, което е на кръстопът и което постоянно е събуждало несъгласие. В последното столетие на Балканите са се водили към 11 войни, осем от които са провокирани от самите нас, заради вътрешни районни несъгласия. Това демонстрира, че ние би трябвало да почистим нашите несъгласия и проблеми и да ги сменяем с взаимоизгодно съдействие и партньорство във всички сфери.
- Но множеството балкански страни са членки на НАТО, има членки и кандидат-членки и на Европейски Съюз, не е ли задоволително съдействието им в тези организации? И в една или друга степен те поддържат Украйна във войната против Русия?
- Темата на конференцията не е войната в Украйна и тематиката „ мир “ не се употребява в този подтекст, а в подтекста на балканския район, който е на няколкостотип километра от бойните дейности, и несъмнено, в подтекста на този дрон с бомба, който се появи край Шабла и който сложи доста въпроси на дневен ред, най-много свързани със сигурността.
- Смятате ли, че неправителствените организации могат да изиграят някаква роля за разрешаване на поставените от конференцията въпроси, господин Паргов?
- Думата „ мир “ участва преди всичко в конференцията, тъй като мирът е причина за по-добро партньорство и съдействие. Няма по какъв начин това да стане в размирни времена и да извличаш взаимни изгоди, когато има опълчване - двустранно или многостранно, както е в този момент в света. Един мощен неправителствен бранш, като директен представител на гражданското общество в границите на демократичните режими, в които живеем на Балканите след 1990 година, би трябвало да се явява гръбнакът на обществото. Той има за цел да подсказва, да подбутва, да слага проблеми и взаимно с държавните институции да търси решение както на национално, по този начин и на районно ниво. Накрая на конференцията ще се опитаме да създадем Партньорска мрежа от НПО-та, които са си сложили общи цели и ще ги представим на ръководителите на балканските страни.
- Смятате ли, че тези ръководители ще ви извърнат внимание?
- Всяка една от поканените Неправителствени организации е с задоволителна тежест и въздействие в личните си страни. Сръбският представител Драгана Трифкович е шеф на Геостратегическия център в Белград и е много дейна по тематиките за мира и съдействието. Асоциацията на индустриалците в Турция има доста мощно въздействие измежду турските настоятелен среди и ще взе участие в откриването със своя представител госпожа Найме Кашмер. Ще вземат участие и известни професори и политици, които са били на висок пост и основали по-късно цивилен организации. Това са хора също с не малко въздействие в личните си страни. От Гърция ще имаме представители, които са свързани както със СИРИЗА и ПАСОК, по този начин и с ръководещата „ Нова народна власт “ на премиера Мицотакис. Очакваме негов консултант по енергетика да вземе присъединяване, което демонстрира равнището. От Албания ще пристигна някогашният началник на Националната им телевизия и осведомителната организация, от Турция ще има и представител на университетските среди в Истанбул, ще има посетители от Румъния, от Босна и Херцеговина. За страдание от Черна гора няма да има заради техни вътрешни проблеми. Хърватска и Словения постоянно са се смятали отвън политическото понятия Западни Балкани.
- Преди повече от 20 години президентът Желю Желев бе основал Балкански политически клуб, в който равнището бе доста високо - някогашни и сегашни президенти и министър-председатели от страните от района като Сюлейман Демирел, Киро Глигоров, Емил Константинеску, Сали Бериша... Правих изявленията с тези хора и всички говореха за съдействие, инфраструктура. Май не се стигна по-далеч от диалозите...
- Амбицията ни е в случай че може тази конференция да стане годишна, като всяка година се организира в някоя страна-членка. Имаме и непрекъснат секретариат, само че да спрем да мечтаем и да забележим по какъв начин ще стартира и приключи конференцията.
- В програмата u се планува приемането на два документа - Апел за мир и равна сигурност и Меморандум за основаване на Партньорската мрежа...
- Да, апелът за равна сигурност няма да бъде нито към НАТО, нито към Съединени американски щати, нито към Европейски Съюз, нито към Русия, а ще бъде към ръководителите на балканските страни. Макар че по моя информация дипломатическия корпус в България демонстрира значителен интерес към това събитие. Не единствено тъй като е под патронажа на президента на България и с директното присъединяване на вицепрезидента, само че и поради присъединяване на интернационалните посетители, които будят почитание. Ще има и представители на не малко посолства, в това число на значими посолства...
- От посолствоТО ще участват ли?
- Да, ще изпратят представител, което демонстрира значимостта на тематиката за тях. Вторият документ е Меморандум за основаване на Партньорска мрежа, в която да се сътвори един информационен център, в който да се обменя информация, опит и хрумвания. Ето една концепция - търсенето на обща система за общобалканска отбрана при пожари, наводнения и трусове, в която да се реагира координирано, да бъде отиграно. Това е един общ проблем и районът може да има обща система, посредством която да си оказва помощ, когато не дай си Боже, се постанова. Същото се отнася и за енергетиката. Поканили сме известния наш професор Янко Янев, който ще приказва за това допустимо ли е балканско нуклеарно съдействие в енергетиката.
- Организацията на конференцията впечатлява...
- Искам да благодаря на всички членове на СИНПИ, които взеха присъединяване в организирането. Това също не са инцидентни хора, имаме някогашни министри, заместник-министри, управленци, предприемачи, учени и професори. Те поставиха старания със своите интернационалните и балкански контакти да доведат тези представители.
- Каква е ролята на президента Радев в конференцията?
- Предложихме му да бъде патрон и да взе участие, само че по същото време той е в Ню Йорк за сесията на Организация на обединените нации. От негово име ще пристигна вицепрезидентът Илияна Йотова, която има доста общо с конференцията, тъй като неотдавна бе в Албания. Тя е мощно ангажирана на всички места, където има българска диаспора. Тя участва и на първото ни огромно събитие - за демографията, която е казусът на проблемите.
- Запознахте ли държавните институции с документите, които одобри форума на СИНПИ за демографията?
- Дадохме им нашите проучвания и ги разпратихме и до интернационалните институции. Виждам, че се употребяват от не малко хора. Темата демография участва в дневния ред и на институциите, и на политическите партии, което мен ме радва, тъй като това не е тематика единствено на СИНПИ, а на цялата страна. Ние просто бием камбаната, ролята на Неправителствени организации е да бият камбаната, да предизвестяват, за подкрепят страната за вземането на съответни решения.
- Утре е 22 септември/днес-б.р.ПИ/ - деня на независимостта на България. Ще се включите ли в разногласието дали народен празник би трябвало да стане 24 май и да бъде вписан в конституцията?
- В СИНПИ с изключение на експертиза, хората имат и своята политическа багра. Имаме представители на Българска социалистическа партия, на ГЕРБ, на Движение за права и свободи, на „ Възраждане “, на зелените, на ППДБ, на „ Български напредък “, както виждате, с друга политическа устременост. Но при учредяването на СИНПИ се разбрахме, че политиката я оставяме настрани и ще приказваме за това кое е най-добре за страната и държавността. И към този момент повече от година и половина ние се стремим да бягаме от политическите разногласия, които са в прерогативите на партиите, тъй като не желаеме да се политизираме и оцветяваме, без значение, че всеки от нас има своите пристрастия. И защото тематиката за промяна на 3 март с 24 май мощно се политизира, ние не сме изказали своето обществено мнение. Но ние го имаме, преобладаващо членовете на СИНПИ са за запазването на 3 март. Както и по тематиката Украйна и Русия също не сме взимали отношение умишлено, въпреки че всеки от нас има своето виждане.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ