Между небето и Лу не е книга, а ферибот, който

„ Между небето и Лу ” не е книга, а ферибот, който потегля незабавно откакто излезеш от книжарницата и разтвориш първите страници.

Котвата се подвига, моторът се включва, слънцето те заслепява и отпътуваш за френския остров Гроа. Поканен си на погребението на Лу .

Не я познаваш, не е нужно да плачеш, да се сбогуваш и да се правиш на печален, а в противен случай – би трябвало да си благополучен, тъй като още не знаеш, само че Лу ще заживее в теб. С всичките си несполучливи сладкиши, хапливи смешки и с цялата си омайваща любов.

На гроба на Лу срещаш брачна половинка ѝ Жо и двете им деца – Сириан и Сара . Те са към този момент пораснали. Сириан има свои деца, от които се отдалечава с всяко последващо слагане на вратовръзката. Сара има сполучлива кариера, само че страда от нелечимо заболяване, което я държи в инвалиден стол.

Лу е заварката сред тях и индивидът, чиято единствена цел е щастието им. Отивайки си прибързано, без да я е постигнала, тя завещава сложна задача на кардиолога Жо – да направи животоспасяваща интервенция на личното си семейство.

Само тогава ще може да прочете последното й писмо.

А на какво е подготвен един мъж в името на огромната обич? Да се засмее единствено още един път на шегите ѝ? Да чуе отново в мислите си гласа ѝ? На всичко.

Няколко въпроса към Лоран Фуше:

  Лу не е добър готвач и все пак в цялата книга говорите за другарска гастрономия (семейно готвене, шерване на време с другари, обичайни бретонски и даже италиански рецепти). Обичате ли да готвите?

В кухнята съм зле колкото Лу. Мразя да сготвям, само че обичам да хапвам. Единственото ядене, което мога да направя, е суфле със сирене. Следвам рецептата от една готварска книга, която мои другари ми подариха за 18-ия ми рожден ден.

„ Бандата на седмицата “ от романа в действителност съществува, всички готвят доста добре с изключение на мен.

В „ Между небето и Лу “ често става дума за музика. Каква роля играе музиката във вашия живот? Свирите ли на някакъв инструмент? 

Започнах да изучавам саксофон преди 2 години и сходно на Пом, мислех, че е задоволително да се науча да изсвирвам (както човек се научава да свири на клавишите на пиано например). Най-трудното обаче е да знаеш по какъв начин да духаш, което изисква доста техника. Особено когато се учите като възрастен – задавате  си прекалено много въпроси…

В края на романа прибавих плейлиста, който слушах, до момента в който пишех. Музиката, книгите, киното, хората, животните, морето и писането са седем дребни удоволствия, които са от значително значение за мен.

Лу споделя: „ Не знаем от какво умираме, само че можем да решим по какъв начин да живеем. “
Крайната цел или метод на живот е щастието? Каква е вашата рецепта за благополучие?

Щастието е бонус, късмет и мълния!

Нямам деца, само че съм написал седемнайсет книги, заобиколен съм от другари, обичам да предавам, да давам убеденост, когато ме поканят в учебно заведение, с цел да приказвам за книги. Казвам  на учениците: „ Ако желаете да извършите нещо, можете да го извършите, просто би трябвало да работите. “ Трябва да търсите щастието си и да се борите за него.

Веднъж един другар ми сподели: „ Всички сме на палубата на „ Титаник “, само че можем да избираме танца и музиката си. “ Всеки от нас е капитанът на лодката на своята наслада.

Коя е книгата, която желаете вие да бяхте написали? 

„ Животът пред теб “ на Емил Аджар, псевдоним на Ромен Гари.

  Коя е първата книга, която сте прочели? 

Може би „ Малкият принц “ на Сент Екзюпери, книгата беше на другар на татко ми.

Вашите книги засягат чувствителни тематики (загуба на обичан човек, болести…), само че читателят приключва четенето с усмивка и известно утешение. Това ли е задачата на вашите истории – да ни покажат, че все пак животът към момента е прекрасен?

Във времето, което ни е отредено, избирам да клоня към наслада и вяра, даже от време на време да е мъчно. Дори повече, когато е мъчно.