Между Марс и Юпитер е открит неизвестен досега клас астероиди,

Между Марс и Юпитер е открит незнаен до момента клас метеорити, които съдържат доста вода, която учените биха могли да употребяват, с цел да разкрият разнообразни секрети на Вселената. Според отчет на „ Deutsches Zentrum für Luft- und Raumfahrt ", немски център за авиация и галактически полети, метеоритите произлизат надалеч оттатък астероидния пояс, даже може би са навлезли в рамките на познатата ни Слънчева система. Водата, която носят, може да се употребява за основаване на гориво за извънредно дълги пътувания в космоса или да се изследва, с цел да се разкрие извънземна информация, непозната до момента на актуалната просвета.

Астрономите са изследвали въпросните тъмни метеорити, което ги е довело до разбирането, че тези галактически скали не наподобяват на нито един от тези, които сме срещали до момента. Като начало, съществуването на вода в метеоритите значи, че те може да са толкоз остарели, колкото и цялата ни Слънчева система. Скалите наподобява имитират сходен генетичен състав на планетата джудже Церера, която се намира в астероидния пояс сред орбитите на Марс и Юпитер.

Церера значително се счита за единствената планета джудже в границите на познатата ни Слънчева система, която съдържа големи количества вода. С помощта на инфрачервения телескоп на НАСА астрономите, които изследват науката и произхода на тези метеорити, съумяха да дефинират състава на скалите, наблягайки техния състав, сходен на този на Церера. Астероидите са много порести, което разрешава на водата да минава през голям брой кухини при преместването им през безкрайната пустош на космоса и демонстрира, че са се образували в леден, далечен регион на Слънчевата система.

Порестият темперамент на скалите евентуално значи, че образуването им е било допустимо най-далеч от нашето Слънце, защото скалните структури не са били задоволително нагряти, с цел да се уплътнят след основаването си. Учени от Остин, Тексас, до Берлин, Германия, са се заели с изследването на случая, с цел да научат повече. Въпреки че научната общественост интензивно работи по определянето на произхода на тези воднисти метеорити и тяхното приложение в бъдеще, към момента има десетки евентуални последствия за това по какъв начин метеоритите биха могли да ни повлияят тук, на Земята.

Може би най-завладяващата доктрина във връзка с метеоритите е научното изказване, че водата на Земята в началото е пристигнала точно от такива метеорити. Засега няма задоволително доказателства, с цел да бъдем сигурни, само че доста учени считат, че първата вода, достигнала Земята, е пристигнала от дълбините на Космоса и е носела в себе си микроби, които са почнали да основават живот.

Възможно ли е това да значи, че в галактиката живеят и други форми на живот, сходни на хората, които са еволюирали от същите бактерии?

Засега е невероятно да се разбере, само че с всеки минал ден се вършат все по-големи крачки в откриването на това. Ако тези метеорити, сходни на Церера, са били изтеглени от най-отдалечените краища на нашата Слънчева система в орбитата на Марс, това елементарно може да значи, че при подобаващи условия метеоритите биха могли да доближат Земята. Като се има поради положението на прилежащите ни звезди преди милиони години, не е мъчно да си представим, че Земята постоянно е бомбардирана от метеорити, носещи вода, като тези.