Шенген по въздух: Икономисти пресметнаха, че спестява 800 хил. часа годишно
Между Коледа и Нова година постоянно се случват най-неочаквани събития, и краят на 2023 година не беше изключение. В последния вероятен миг беше обявено, че след по-малко от два месеца страната ще влезе, въпреки и единствено с единия крайник, в Шенгенското пространство. Въпреки огромната политическа значителност на това достижение обаче, премахването на граничния надзор по въздух и море не разрешава реализирането на огромните стопански позитиви, които би донесло цялостното участие. Становището е на икономистите от ИПИ.
Най-общо, от март 2024 година отпада контролът на въздушните и морските граници на България с останалите Шенгенски страни. Споразумението обаче не включва никакъв фиктивен период за отпадането на инспекциите сухопътните граници – те подлежат на настрана разискване и сделки, което може да отнеме месеци, може да отнеме и години.
Нека се спрем първо на позитивите от смяната в граничния режим на страната. Най-голямо влияние тя ще има върху пътуващите към Европейски Съюз и останалите шенгенски страни, защото икономисва значително време в инспекции по границите. За първите девет месеца на миналата година пътувалите до Европейски Съюз страни са били 4,3 млн. души, което значи, че за цялата 2023 година броят им ще приближи 5 млн. – повече даже от пред-ковидната 2019 година Дори и да допуснем, че половината от тях са пътували по въздух (а делът евентуално е по-висок), а инспекциите са коствали по 20 минути на пътешестване (а това постоянно е по-дълго) то, спестеното време би надхвърлило 800 хиляди часа годишно.
Не са без значение и спестяванията, които ще осъществя администрацията – българските интернационалните летища ще могат да употребяват по-малко митнически и административен личен състав, който да обслужва шенгенските полети. Доколкото няма директно декларирано желание за съкращения на чиновници обаче няма по какъв начин да оценим директно резултата.
Най-значимите промени остават за идната крачка – отварянето на сухопътните граници. Причината за това е водещата роля на сухопътния превоз за българския експорт, при който към този момент няма да има промени. Оценките на другите проучвания доста се разграничават, най-много защото преглеждат разнообразни страни, само че пълноправното присъединяване в шенгенското пространство се прави оценка на 1-3% покачване в търговията с останалите членове. С други думи, поради към момента непълното си включване България ще продължава да пропуща близо милиард лв. експорт, освен това в случай че оценяваме въздействието върху търговията консервативно.
Остават и по-високите транспортни разноски и неустановеност на експортьорите спрямо пълноправните членове. Те ще не престават да заплащат повече поради чакането на границите (според някои – стотици милиони левове). Без смяна остават и опциите за реализация на пазара на труда в прилежащи страни на българите в граничните региони край Гърция и Румъния, които са и измежду най-бавно разрастващите се стопански елементи на страната, а за какво не и противоположните – гърци и румънци с подобаващи умения да пътуват всекидневно до работни места в България.
Потенциал за позитивен резултат има обаче по линия на интернационалната известност на страната. Половинчатото приемане в Шенген въпреки всичко съставлява знак на доверие – въпреки и надалеч не цялостно – от страна на Европейски Съюз към България и способността ѝ да поддържа работещо ръководство и институции. Това е и сигнал към евентуалните вложители за стабилността и доверието в страната, които са от основно значение при избора на капиталова дестинация. Разбира се, още по-ясен сигнал (както регистрират и кредитните агенции) би било участието в еврозоната, както и приемането в Шенген без условия.
С други думи, на този стадий триумфът е най-много политически – значимите стопански резултати ще дойдат след това. Въпреки това " въздушният Шенген “ е стъпка в консенсусната посока на развиване на страната към по-пълноценно присъединяване в другите преплетени детайли на европейската интеграция, първа от няколко.
Най-общо, от март 2024 година отпада контролът на въздушните и морските граници на България с останалите Шенгенски страни. Споразумението обаче не включва никакъв фиктивен период за отпадането на инспекциите сухопътните граници – те подлежат на настрана разискване и сделки, което може да отнеме месеци, може да отнеме и години.
Нека се спрем първо на позитивите от смяната в граничния режим на страната. Най-голямо влияние тя ще има върху пътуващите към Европейски Съюз и останалите шенгенски страни, защото икономисва значително време в инспекции по границите. За първите девет месеца на миналата година пътувалите до Европейски Съюз страни са били 4,3 млн. души, което значи, че за цялата 2023 година броят им ще приближи 5 млн. – повече даже от пред-ковидната 2019 година Дори и да допуснем, че половината от тях са пътували по въздух (а делът евентуално е по-висок), а инспекциите са коствали по 20 минути на пътешестване (а това постоянно е по-дълго) то, спестеното време би надхвърлило 800 хиляди часа годишно.
Не са без значение и спестяванията, които ще осъществя администрацията – българските интернационалните летища ще могат да употребяват по-малко митнически и административен личен състав, който да обслужва шенгенските полети. Доколкото няма директно декларирано желание за съкращения на чиновници обаче няма по какъв начин да оценим директно резултата.
Най-значимите промени остават за идната крачка – отварянето на сухопътните граници. Причината за това е водещата роля на сухопътния превоз за българския експорт, при който към този момент няма да има промени. Оценките на другите проучвания доста се разграничават, най-много защото преглеждат разнообразни страни, само че пълноправното присъединяване в шенгенското пространство се прави оценка на 1-3% покачване в търговията с останалите членове. С други думи, поради към момента непълното си включване България ще продължава да пропуща близо милиард лв. експорт, освен това в случай че оценяваме въздействието върху търговията консервативно.
Остават и по-високите транспортни разноски и неустановеност на експортьорите спрямо пълноправните членове. Те ще не престават да заплащат повече поради чакането на границите (според някои – стотици милиони левове). Без смяна остават и опциите за реализация на пазара на труда в прилежащи страни на българите в граничните региони край Гърция и Румъния, които са и измежду най-бавно разрастващите се стопански елементи на страната, а за какво не и противоположните – гърци и румънци с подобаващи умения да пътуват всекидневно до работни места в България.
Потенциал за позитивен резултат има обаче по линия на интернационалната известност на страната. Половинчатото приемане в Шенген въпреки всичко съставлява знак на доверие – въпреки и надалеч не цялостно – от страна на Европейски Съюз към България и способността ѝ да поддържа работещо ръководство и институции. Това е и сигнал към евентуалните вложители за стабилността и доверието в страната, които са от основно значение при избора на капиталова дестинация. Разбира се, още по-ясен сигнал (както регистрират и кредитните агенции) би било участието в еврозоната, както и приемането в Шенген без условия.
С други думи, на този стадий триумфът е най-много политически – значимите стопански резултати ще дойдат след това. Въпреки това " въздушният Шенген “ е стъпка в консенсусната посока на развиване на страната към по-пълноценно присъединяване в другите преплетени детайли на европейската интеграция, първа от няколко.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ