Марс може да бъде рай за бактериите, които разболяват хората
Между безкислородната атмосфера, излагането на радиация и неналичието на хранителни субстанции, Марс е едно враждебно място за човешкия живот. Въпреки това може да не е толкоз враждебно към микробите, който носим със себе си – в това число някои, които в действителност бихме предпочели да не оцеляват прекалено много.
Преди три години астробиолозите означиха съществуването на захар в метеоритите и разкриха, че някои бактерии ще оцелеят, на сходна галактическа диета с бонбони. Каква обаче е обстановката на Марс са решили да ревизират екип от учени, управителен от докторанта на German Aerospace Venter Tommaso Zaccaria и да видят по какъв начин някои локални микроби ще се оправят в симулирана марсианска среда. И отговорът е сносно, както се оказва, евентуално прекомерно добре.
Mars Could Be A Haven For Bacteria That Make Humans Sick
— IFLScience (@IFLScience)
Едно нещо, което знаем за задачите в други светове е, че безусловно ще заведем някои и други стопаджии. Дори и най-хубавите ограничения за стерилизация на галактическите кораби не съумяват, както потвърждава оцеляването на бактериите отвън Международната галактическа станция (МКС). Когато хората са включени в цялата работа, процесът на поддържане на всичко напълно чисто става доста по-труден.
Ние подвластен от потребните бактерии, изключително тези в червата ни, тъй че някои от галактическите ни спътници ще бъдат добре пристигнали. Други би трябвало да бъдат много неутрални, в случай че не се окаже, че Марс е обитание на живот самичък по себе си, който не се схваща с този, който носим. Бъдещите астронавти обаче избират да заобикалят случаи на сепсис или дизентерия, породени от нежеланите спътници взети от вкъщи.
Авторите сложиха четири типа бактерии (Burkholderia cepacia, Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa и Serratia marcescens) в среда с въздух, химия на почвата и излагане на UV радиация като тези, които роувърите са срещали.
Отговорите на бактериалните типове варират. Например B. cepacian явно не може да пораства в наличието на натриев перхлорат – постоянно срещан в марсианските саламури – в случай че не се храни с глюкоза. От друга страна, натриевият перхлорат не наподобява да тормози K. pneumoniae. Повтарящото се изсушаване, с цел да се симулира типичната липса на вода на Марс, понижава броя на типовете много внезапно. Въпреки това и четирите типа оцеляват (поне до известна степен) дни или седмици и се оправят по-добре, когато се хранят с реплика на марсиански реголит (почва), в сравнение с единствено със захар.
Крайният тест бил по какъв начин ще отговорят на набор от марсиански условия: справяне със светлината, почвата, въздуха и водата едновременно. Оказало се, че S. marcescens наподобява подготвена за всичко, което Марс може да стовари върху нея, даже когато се случва по едно и също време – и това е даже без време за еволюцията да си свърши работата. Често следена при инфекции, добити в болница, S. marcescens е известна с инфекции на пикочните пътища и септични рани.
„ В началото смятахме, че реголитът ще има отровен резултат върху клетките и това ще ограничи растежа им “, сподели Закария пред Sciencenews. „ Но вместо това видяхме, че се случи тъкмо противоположното. “ Авторите подозират, че това може да се дължи на обстоятелството, че частиците на почвата оферират място за скриване от UV светлината и някои други закани за оцеляването на бактериите.
Когато патогени съпровождат хората до Марс чрез червата или кожата ни, може да се чака някои от тях да доближат до почвата към основата. Това допуска, че те ще могат да порастват, когато имат достъп до вода, без значение какъв брой солена е. Без здравословна екосистема, която да ги управлява, заплахата тези патогени да заразят други астронавти е висока, което съставлява съществено терзание за всеки, който е надалеч от всевъзможни лечебни заведения.
Констатацията от това изследване не е била изцяло изненадваща за учените. Проучване от 2022 година открило, че тип дрожди могат да оцелеят в солената марсианска вода в редките случаи, когато се размразят. Установено е също, че има възможност разнообразни екстремофили да процъфтяват на Марс. Въпреки това, фактът, че тези четири типа освен е евентуално да съпровождат хората, само че могат да бъдат и сериозен проблем за нас, до момента в който сме там, прави последствията доста по-сериозни.
Резултатите са оповестени в списание Astrobiology.
По темата
Преди три години астробиолозите означиха съществуването на захар в метеоритите и разкриха, че някои бактерии ще оцелеят, на сходна галактическа диета с бонбони. Каква обаче е обстановката на Марс са решили да ревизират екип от учени, управителен от докторанта на German Aerospace Venter Tommaso Zaccaria и да видят по какъв начин някои локални микроби ще се оправят в симулирана марсианска среда. И отговорът е сносно, както се оказва, евентуално прекомерно добре.
Mars Could Be A Haven For Bacteria That Make Humans Sick
— IFLScience (@IFLScience)
Едно нещо, което знаем за задачите в други светове е, че безусловно ще заведем някои и други стопаджии. Дори и най-хубавите ограничения за стерилизация на галактическите кораби не съумяват, както потвърждава оцеляването на бактериите отвън Международната галактическа станция (МКС). Когато хората са включени в цялата работа, процесът на поддържане на всичко напълно чисто става доста по-труден.
Ние подвластен от потребните бактерии, изключително тези в червата ни, тъй че някои от галактическите ни спътници ще бъдат добре пристигнали. Други би трябвало да бъдат много неутрални, в случай че не се окаже, че Марс е обитание на живот самичък по себе си, който не се схваща с този, който носим. Бъдещите астронавти обаче избират да заобикалят случаи на сепсис или дизентерия, породени от нежеланите спътници взети от вкъщи.
Авторите сложиха четири типа бактерии (Burkholderia cepacia, Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa и Serratia marcescens) в среда с въздух, химия на почвата и излагане на UV радиация като тези, които роувърите са срещали.
Отговорите на бактериалните типове варират. Например B. cepacian явно не може да пораства в наличието на натриев перхлорат – постоянно срещан в марсианските саламури – в случай че не се храни с глюкоза. От друга страна, натриевият перхлорат не наподобява да тормози K. pneumoniae. Повтарящото се изсушаване, с цел да се симулира типичната липса на вода на Марс, понижава броя на типовете много внезапно. Въпреки това и четирите типа оцеляват (поне до известна степен) дни или седмици и се оправят по-добре, когато се хранят с реплика на марсиански реголит (почва), в сравнение с единствено със захар.
Крайният тест бил по какъв начин ще отговорят на набор от марсиански условия: справяне със светлината, почвата, въздуха и водата едновременно. Оказало се, че S. marcescens наподобява подготвена за всичко, което Марс може да стовари върху нея, даже когато се случва по едно и също време – и това е даже без време за еволюцията да си свърши работата. Често следена при инфекции, добити в болница, S. marcescens е известна с инфекции на пикочните пътища и септични рани.
„ В началото смятахме, че реголитът ще има отровен резултат върху клетките и това ще ограничи растежа им “, сподели Закария пред Sciencenews. „ Но вместо това видяхме, че се случи тъкмо противоположното. “ Авторите подозират, че това може да се дължи на обстоятелството, че частиците на почвата оферират място за скриване от UV светлината и някои други закани за оцеляването на бактериите.
Когато патогени съпровождат хората до Марс чрез червата или кожата ни, може да се чака някои от тях да доближат до почвата към основата. Това допуска, че те ще могат да порастват, когато имат достъп до вода, без значение какъв брой солена е. Без здравословна екосистема, която да ги управлява, заплахата тези патогени да заразят други астронавти е висока, което съставлява съществено терзание за всеки, който е надалеч от всевъзможни лечебни заведения.
Констатацията от това изследване не е била изцяло изненадваща за учените. Проучване от 2022 година открило, че тип дрожди могат да оцелеят в солената марсианска вода в редките случаи, когато се размразят. Установено е също, че има възможност разнообразни екстремофили да процъфтяват на Марс. Въпреки това, фактът, че тези четири типа освен е евентуално да съпровождат хората, само че могат да бъдат и сериозен проблем за нас, до момента в който сме там, прави последствията доста по-сериозни.
Резултатите са оповестени в списание Astrobiology.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ