Изключително слаба реколта от пролетници отчитат във Врачанско
Между 600 и 700 кг пшеница от декар са ожънали тази година стопаните във Врачанско. Добивите са по-високи от миналогодишните, които са били компрометирани поради нахлуване на житна муха.
При пролетниците обаче обстановката е плачевна. Жътвата ще завърши по-рано от нормалното, а производителите регистрират извънредно ниски добиви. На места във Врачанско са прибрани едвам 30 кг. царевица, сподели пред БНР Петър Пешев, ръководител на съюза на зърнопроизводителите.
" Средните добиви са сред 150 и 200 кг от декар, при звук и повече ожънати предходната година... Поредна неприятна година... Надяваме се на по-добра идната ", сподели той, като изясни, че повода е в горещините.
Сушата и високите температури са повлияли и на добивите при слънчогледа. От маслодайната просвета са ожънати приблизително по 150-200 кг от декар. Според Петър Пешев ниските добиви надали ще бъдат обезщетени от по-добри цени на продукцията.
" Цените споделят, че леко потеглят нагоре, само че каквото и да е, не може да се компенсира. За да се компенсират добивите, би трябвало да стигнат ненормални цените. Трябва да станат царевиците по към 70-80 ст., слънчогледа да мине лев, с цел да може да компенсира нещо... В момента цените са като миналогодишните- към 800 лв. на звук за слънчогледа, царевицата е към 300 лв. за звук. Дори и да се вдигнат, не могат да покрият вредите, загубите са големи... Слаба е реколтата на слънчоглед и в Румъния и Украйна, не е цветущо ситуацията в целия Черноморски регион, които сме главните производители на слънчоглед... неприятното е, че към този момент четири-пет години има суши. "
Заради климатичните промени и проблемите с лятното безводие, зърнопроизводителите търсят други възможности.
" Много от сътрудниците търсят други възможности, само че всяка една опция е обвързвана с намирането на пазар... Има много култури, които могат да се сеят, само че им би трябвало вода- неналичието на напояване е огромен проблем, тъй като всичко се унищожи... "
Във Врачанско няма поливни площи, стопаните разчитат да бъдат възобновени.
" Борим се да възстановим някои от напоителните системи. В Бутан от близо 60 хиляди декара обработваема земя се поливаха над 30 хиляди декара. От този язовир се поливаха освен Бутан, само че и Козлодуй, Хърлец, Гложене, Крива Бара и част от Хайредин - шест землища... Дано да успеем, страната би трябвало да си влезе в ролята и да възстановим каналите... "
Почти е насята рапицата във Врачанско, стопаните съзнателно бавят сеитбата на пшеница.
" В последните години късните сеитби са по-добре, няма толкоз набези от мухи... Приспособяваме се към изискванията. Непрекъснато изпробваме нови сортове, с цел да забележим кой по какъв начин се показва и когато има нещо положително, влиза в сеитбооборот. Търсим сухоустойчиви сортове, устойчиви на заболявания. "
До 30 септември земеделците би трябвало да получат средствата по втория транш от така наречен " украинска помощ ". Макар и малко, това е глътка въздух, разяснява Петър Пешев. От 40 до 80-90 лв. са рентите във Врачанско, само че поради ниските добиви е прекомерно евентуално да бъдат понижени.
" Рентите са нещо, което се дава за това, че си изкарал от тази земя и си плащаш наем... Въпросът е, че в земеделието се наливат пари от други браншове, които изкривяват пазара. Дават се нереални ренти, нереално се надуват цените. В Германия се чака със закон да се ограничи и контролира цената на земята и рентите. "
Земеделски производители са със спрени дотации по еко схемата за понижено потребление на пестициди- Еко НИП. Проблемът бе разискван на едно от съвещанията на парламентарната комисия по земеделие. Служебният министър на земеделието Георги Тахов съобщи, че всяко несъгласие ще бъде прегледано самостоятелно и при позволени административни неточности, те ще бъдат поправени, а стопаните обезщетени. Предстои среща с представители на министерството, с цел да се уточнят параметрите и да се обсъдят благоприятни условия за отплата на непозволено прекъсване на дотациите, сподели Петър Пешев.
" Утре имаме среща с министерството да се разиска по какъв метод ще се компенсират сътрудниците, които са непозволено орязани. Има и неточности от страна на министерството. Трябва да седнем да се разберем по какъв метод ще почистим тези неща и сътрудниците да си получат средствата. "
По думите на Пешев новостите при използване на условията от Стратегическия проект от време на време основават административни тежести за земеделците, а за това би трябвало да бъде помислено.
" Не са малко компликациите, в последна сметка ние на полето ли да работим, с документи ли да работим... Административната тежест на земеделците става доста голяма- не може да си експерт по всичко... Нали би трябвало да поддържаме дребните фамилните, междинните компании, които нямат подобен голям потенциал за всяко едно нещо да си имат човек... С всички новости и добавени документи би трябвало да имаш човек за документите, заз счетоводството, за дневниците... Често и системата не работи... Надявам се да има връзка с управляващите, да ни влязат в състояние и да накараме тази система да работи - би трябвало да проработи.... "
На сътрудниците си Петър Пешев пожела: " Дано такава неприятна година да не се връща... Дано идната да е добра, с цел да забележим усмивки по лицата на хората... Най-вече здраве- като го има, ще се преборим с всичко... "
При пролетниците обаче обстановката е плачевна. Жътвата ще завърши по-рано от нормалното, а производителите регистрират извънредно ниски добиви. На места във Врачанско са прибрани едвам 30 кг. царевица, сподели пред БНР Петър Пешев, ръководител на съюза на зърнопроизводителите.
" Средните добиви са сред 150 и 200 кг от декар, при звук и повече ожънати предходната година... Поредна неприятна година... Надяваме се на по-добра идната ", сподели той, като изясни, че повода е в горещините.
Сушата и високите температури са повлияли и на добивите при слънчогледа. От маслодайната просвета са ожънати приблизително по 150-200 кг от декар. Според Петър Пешев ниските добиви надали ще бъдат обезщетени от по-добри цени на продукцията.
" Цените споделят, че леко потеглят нагоре, само че каквото и да е, не може да се компенсира. За да се компенсират добивите, би трябвало да стигнат ненормални цените. Трябва да станат царевиците по към 70-80 ст., слънчогледа да мине лев, с цел да може да компенсира нещо... В момента цените са като миналогодишните- към 800 лв. на звук за слънчогледа, царевицата е към 300 лв. за звук. Дори и да се вдигнат, не могат да покрият вредите, загубите са големи... Слаба е реколтата на слънчоглед и в Румъния и Украйна, не е цветущо ситуацията в целия Черноморски регион, които сме главните производители на слънчоглед... неприятното е, че към този момент четири-пет години има суши. "
Заради климатичните промени и проблемите с лятното безводие, зърнопроизводителите търсят други възможности.
" Много от сътрудниците търсят други възможности, само че всяка една опция е обвързвана с намирането на пазар... Има много култури, които могат да се сеят, само че им би трябвало вода- неналичието на напояване е огромен проблем, тъй като всичко се унищожи... "
Във Врачанско няма поливни площи, стопаните разчитат да бъдат възобновени.
" Борим се да възстановим някои от напоителните системи. В Бутан от близо 60 хиляди декара обработваема земя се поливаха над 30 хиляди декара. От този язовир се поливаха освен Бутан, само че и Козлодуй, Хърлец, Гложене, Крива Бара и част от Хайредин - шест землища... Дано да успеем, страната би трябвало да си влезе в ролята и да възстановим каналите... "
Почти е насята рапицата във Врачанско, стопаните съзнателно бавят сеитбата на пшеница.
" В последните години късните сеитби са по-добре, няма толкоз набези от мухи... Приспособяваме се към изискванията. Непрекъснато изпробваме нови сортове, с цел да забележим кой по какъв начин се показва и когато има нещо положително, влиза в сеитбооборот. Търсим сухоустойчиви сортове, устойчиви на заболявания. "
До 30 септември земеделците би трябвало да получат средствата по втория транш от така наречен " украинска помощ ". Макар и малко, това е глътка въздух, разяснява Петър Пешев. От 40 до 80-90 лв. са рентите във Врачанско, само че поради ниските добиви е прекомерно евентуално да бъдат понижени.
" Рентите са нещо, което се дава за това, че си изкарал от тази земя и си плащаш наем... Въпросът е, че в земеделието се наливат пари от други браншове, които изкривяват пазара. Дават се нереални ренти, нереално се надуват цените. В Германия се чака със закон да се ограничи и контролира цената на земята и рентите. "
Земеделски производители са със спрени дотации по еко схемата за понижено потребление на пестициди- Еко НИП. Проблемът бе разискван на едно от съвещанията на парламентарната комисия по земеделие. Служебният министър на земеделието Георги Тахов съобщи, че всяко несъгласие ще бъде прегледано самостоятелно и при позволени административни неточности, те ще бъдат поправени, а стопаните обезщетени. Предстои среща с представители на министерството, с цел да се уточнят параметрите и да се обсъдят благоприятни условия за отплата на непозволено прекъсване на дотациите, сподели Петър Пешев.
" Утре имаме среща с министерството да се разиска по какъв метод ще се компенсират сътрудниците, които са непозволено орязани. Има и неточности от страна на министерството. Трябва да седнем да се разберем по какъв метод ще почистим тези неща и сътрудниците да си получат средствата. "
По думите на Пешев новостите при използване на условията от Стратегическия проект от време на време основават административни тежести за земеделците, а за това би трябвало да бъде помислено.
" Не са малко компликациите, в последна сметка ние на полето ли да работим, с документи ли да работим... Административната тежест на земеделците става доста голяма- не може да си експерт по всичко... Нали би трябвало да поддържаме дребните фамилните, междинните компании, които нямат подобен голям потенциал за всяко едно нещо да си имат човек... С всички новости и добавени документи би трябвало да имаш човек за документите, заз счетоводството, за дневниците... Често и системата не работи... Надявам се да има връзка с управляващите, да ни влязат в състояние и да накараме тази система да работи - би трябвало да проработи.... "
На сътрудниците си Петър Пешев пожела: " Дано такава неприятна година да не се връща... Дано идната да е добра, с цел да забележим усмивки по лицата на хората... Най-вече здраве- като го има, ще се преборим с всичко... "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ