ИПИ: Парите, които партиите дават за избори, не винаги носят успех. ГЕРБ и БСП харчат най-ефективно
Между 2013 и 2023 година партиите, които или са минавали бариерата от 4%, или в дадена акция са похарчили най-малко 1 милион лв., общо са изразходвали 68,45 милиона лв.. Това сочи разбор на Мартин Драганов, стажант в Института за пазарна стопанска система.
Данните, които създателят употребява, са от Сметната палата, където партиите са длъжни да регистрират направените от тях разноски по време на предизборни акции.
Ето цялостния текст на разбора:
Политическата конюнктура през последните 10 години основава чувство у гласоподавателите, че акцията е целогодишна, а по едно и също време с това „ истинските “ слогани са все по-неефективен способ за печелене на гласове. Изисква се освен това от нови лица, заменили някои от старите по билбордовете.
В някои случаи даже цели здания са облицовани с лика на „ най-заслужилия “ твоя глас претендент, а огромният мащаб е задоволителен, с цел да хване окото. Агитациите по време на слънчеви уикенди в Южния парк, Морската градина или парк Бунарджик подсигуряват, че децата ще се снабдят с балон с някое партийно лого в съответния цвят.
Вестници, петнайсетсекундни телевизионни реклами, както и платените напомняния в обществените мрежи – за обезпечена „ непоклатимост “, „ смяна “ или пък „ отбрана на националния интерес “ – затварят кръга на политическото облъчване. Разходи за нарастване на известността, регистрирани публично в хода на акциите обаче не са инвестиция, която наложително се отплаща посредством усъвършенстване на изборните резултати, а купеното внимание рядко капитализира доверие.
Между 2013 и 2023 година партиите, които или са минавали бариерата от 4%, или в дадена акция са похарчили най-малко 1 милион лв., общо са изразходвали 68,45 милиона лв.. Близо половината – 33,4 милиона лв. – в този интервал са изхарчени от по-старите значими партии, постоянно наричани също „ партии на статуквото “ (БСП, ГЕРБ, ДПС), които се стараят да задържат въздействието си.
Между 2013 и 2021 година те съставляват приблизително 55,1% от Народното събрание, а след 2021 година – приблизително 56,7%.
Електоралната вълна за „ смяна “ в последните три години не понижава каузи им в извоюваните депутатски места, като в същото време те могат да си разрешат доста по-ниски разноски за акция в изборите след април 2021 година спрямо изхарченото от тях сред 2013 и 2019 година.
През осемте изборни цикъла междинният коефициент корелация сред извоюван % от гласове и пари за акция на „ партиите на статуквото “ е 0,56. Резултат, изкуствено свален от скъпите проведени събития от Движение за права и свободи, които, поради техния корав електорат, не са за привличане на нови гласоподаватели, а опазване на старите.
Корелация от 0,75 за Българска социалистическа партия е висока и потвърждава дейно потребление на запаси, а тази на ГЕРБ от 0,95 е безупречна. Ефективността на разноските за акции на тези партии ясно показва тяхната стратегическа адаптивност в изменящата се политическа среда. В изменящия се политически пейзаж, „ статуквото “ несъмнено потвърждава рационална спестовност при ръководството на акциите.
Останалите партии не могат да се похвалят с успеваемост в акциите от 2013 година, 2014 година и 2017 година. „ Атака “ стават част от две държавни управления, само че съвсем двойно по-нисък масраф през акцията 2013 година им носи повече от двойно по-голямо посланичество в Народното събрание спрямо 2014 година.
„ България без Цензура “ и Бареков съумяват да се доберат до 5,7%, само че с помощта на извънредно високи разноски за новоучредена партия. В интервала единствено „ Обединени Патриоти “ реализират забележителни резултати с дребното вложените средства. През 2013 година ДСБ записва рекордни разноски за акция, без да стане част от Народното събрание а плановете на Миглена Кунева и Касим Дал също се провалят с висок бюджет през същата година.
Самопровъзгласените „ сини “ групи пък за три изборни акции съумяват да минат бариерата от 4% един единствен път – когато се явяват убединени под името,,Реформаторски блок един път ” и вършат това със относително дребни вложения за ново формирование. Непоследователността в кампанийната тактика на обединението е шокираща, когато 3 години по късно през 2017, с към този момент разделили се на „ Нова Република, " Български земеделски народен съюз “, " ДБГ “, „ ДАБГ “ и " Глас Народен “, Реформаторския Блок похарчва двойно повече средства и остава под чертата с тройно по-нисък %.
Загубеното доверие в Реформаторския Блок след отделили се известни фигури не може да бъде закърпено със скъпа акция. Провалът на партиите, най-общо търсещи поддръжка от „ демократичната общественост “ не може да бъде оневинен с дефицит на запас за политически вложения, дори в противен случай. Паричните инвестиции са впечатляващи, само че не са превърнати в действителна електорална поддръжка. Това акцентира, че триумфът на политическия терен не е директно разследване от количеството изхарчени средства, а и с умеенето да се ангажира и убеди гласоподавателят.
От 2021 година до 2023 година по време на протестните талази и пет изборни акции, съперниците на „ статуквото “ (наричани до един миг общо „ партии на смяната “) значително направиха точно това. Въвлякоха сериозна поддръжка зад себе си и заслужиха над 40% посланичество в 4 от 5-те Народното събрание, които се образуваха. През този интервал обаче още веднъж се виждат съществени несъответствия сред вложените финанси за акция и изборните резултати на всички „ нови “ участници в политическата кухня като се изключи „ Възраждане “, сходно на патриотичните формирования от предишното.
„ Продължаваме Промяната “, „ Демократична България “ (през 2023 обединени) и „ Има Такъв Народ “ обаче не съумяват да задържат гласоподавателите си по отношение на кампанийни разноски, като и при трите партии съотношенията сред резултати и вложения се показват от отрицателни корелации.
С други думи, колкото повече харчат, толкоз по-ниско посланичество имат в Народното събрание. В трите случая, в които главно Продължаваме Промяната се яви на избори сама или с Демократична България, се бореха да бъдат първа политическа мощ, което, несъмнено, изисква запаси за партия без структури по места.
Похарчените общо близо 7,3 милиона, разпределени в 3 акции, са в отрицателна корелация с коефициент 0,49 с изборните резултати за интервала. Това число подсказва, че макар вложенията, успеваемостта на акциите е доста по-ниска от предстоящото. Тези наблюдения акцентират потребността от по-добро стратегическо обмисляне и по-ефективно ръководство на ресурсите за бъдещите акции – най-малкото след разбор на разликите в метода и метода на ръководство на средствата от главния кандидат на ГЕРБ.
Тези данни би трябвало да ни подскажат, че високите разноски за акции не подсигуряват автоматизирано триумф в изборите, а по-скоро акцентират потребността от стратегическа иновация и по-добро ръководство на ресурсите на партиите, стремящи се да реализират електорално преимущество пред дълго управлявалите до момента. Изключение са патриотичните партии, които разменят корав електорат между тях през осемте прегледани изборни цикъла.




