Механизмът от Антикитера – необяснимият древен компютър
Механизмът от Антикитера – необяснимият античен компютър …Понякога измежду археологическите находки има предмети, които ни принуждават да преразгледаме по-ранните възгледи за историята на човешкото развиване (HiddenTruth.site).Оказва се, че нашите далечни предшественици са имали технологии, които на практика не отстъпват на актуалните. Механизмът от Антикитера е изумителен образец за високото равнище на антична просвета и техника.През 1900 година, в Средиземно море, гръцки рибарски транспортен съд попада в мощна стихия на север от остров Крит. Капитанът Димитриос Кондос взема решение да изчака неприятното време покрай дребния остров Антикитера. Когато вълнението утихва, той изпраща група водолази в търсене на морски гъби в региона.
Един от водолазите – Ликопантис, изплувал на повърхността и споделил, че видял на морското дъно потопен транспортен съд, а покрай него голям брой трупове на коне, които били в друга степен на разложение.Капитанът не му повярвал и решил, че водолазът е халюцинирал всичко, заради отравяне с въглероден диоксид. Но, все пак решил да ревизира самичък получената информация.
След като се спуснал на дъното, на дълбочина 43 метра, Кондос видял безусловно фантастична панорама. Пред него лежали останките на античен транспортен съд.Около тях били разпръснати бронзови и мраморни скулптури, едвам забележими отдолу под пласта кал, компактно покрити с гъби, водорасли, черупки и други дънни жители. Именно тях, гмуркачът помислил, че са трупове на коне.Капитанът предположил, че тази антична римска галера може да носи нещо по-ценно от бронзовите скулптури. Той изпратил своите водолази да огледат кораба.Резултатът надминал всички упования. Товарът се оказва от златни монети, скъпоценни камъни, бижута и доста други предмети, които не представлявали интерес за екипа, само че които въпреки всичко било допустимо да се предадат в музей.
Моряците събрали всичко, което можели, само че и доста останало на дъното. Това се дължи на обстоятелството, че по това време, гмуркането до такава дълбочина без особено съоръжение е доста рисково. По време на повдигането на съкровището, един от всеки 10 водолази умирал, а двама заплатили със здравето си.Затова капитанът взема решение да прекрати работата и корабът се върнал в Гърция. Намерените артефакти са предадени на Националния археологически музей в Атина.Четете още: Електричеството в древността: обстоятелства и спекулацииНаходката провокира огромен интерес от страна на гръцките управляващи. След проучване на предметите, учените откриват, че корабът е потопен през 1 век прочие н. е., по време на пътешестване от остров Родос до Рим.Няколко експедиции били направени до мястото на бедствието. За две години, гърците вдигнали съвсем всичко, което било там.На 17 май 1902 година, археологът Валериос Стаис, който анализирал артефактите, открити наоколо до остров Антикитера, взима парче бронз, покрито с варовикови отлагания и черупкови скали.Внезапно тази бучка се чупила, защото бронзът бил мощно развален от корозията. Показали се някакви зъбни колела, които блестели във вътрешността.Стаис предположил, че това е откъс от античен часовник, и даже написал научна работа по този въпрос. Но, сътрудниците му от археологическото общество посрещнали тази обява с неприязън.Дори обвинили археолога в машинация. Критиците на Стаис декларирали, че такива комплицирани механични устройства не биха могли да съществуват в ерата на Античността.Стигнало се до заключението, че този обект е пристигнал на мястото на злополуката от по-късно време и няма нищо общо с потъналата галера. Под натиска на публичното мнение, Стаис бил заставен да се отдръпна и мистериозната тематика била забравена за дълго време.През 1951 година, историкът от Йейлския университет (Yale University) – Дерек Джон де Сола Прайс, се натъква на Механизмът от Антикитера. Той е посветил повече от 20 години от живота си на проучването на този артефакт. Д-р Прайс знаел, че си има работа с невиждана находка.Той споделя:„ Нито един подобен инструмент не е оживял на никое място по света. Всичко, което знаем за науката и технологиите от елинистическата ера, като цяло, опонира на съществуването на толкоз комплицирано техническо устройство по това време.Откриването на подобен обект може да се съпостави единствено с откриването на реактивен аероплан в гробницата на Тутанкамон. “
Реконструкция на механизмаДерек Прайс разгласява резултатите от своите проучвания през 1974 година в Scientific American. Според него, този артефакт е бил част от огромен механизъм, състоящ се от 31 огромни и дребни зъбни колела, от които 20 оживели.Той служил за установяване на ситуацията на Слънцето и Луната.Към Част 2 – ТУК.
Hidden truth
Един от водолазите – Ликопантис, изплувал на повърхността и споделил, че видял на морското дъно потопен транспортен съд, а покрай него голям брой трупове на коне, които били в друга степен на разложение.Капитанът не му повярвал и решил, че водолазът е халюцинирал всичко, заради отравяне с въглероден диоксид. Но, все пак решил да ревизира самичък получената информация.
След като се спуснал на дъното, на дълбочина 43 метра, Кондос видял безусловно фантастична панорама. Пред него лежали останките на античен транспортен съд.Около тях били разпръснати бронзови и мраморни скулптури, едвам забележими отдолу под пласта кал, компактно покрити с гъби, водорасли, черупки и други дънни жители. Именно тях, гмуркачът помислил, че са трупове на коне.Капитанът предположил, че тази антична римска галера може да носи нещо по-ценно от бронзовите скулптури. Той изпратил своите водолази да огледат кораба.Резултатът надминал всички упования. Товарът се оказва от златни монети, скъпоценни камъни, бижута и доста други предмети, които не представлявали интерес за екипа, само че които въпреки всичко било допустимо да се предадат в музей.
Моряците събрали всичко, което можели, само че и доста останало на дъното. Това се дължи на обстоятелството, че по това време, гмуркането до такава дълбочина без особено съоръжение е доста рисково. По време на повдигането на съкровището, един от всеки 10 водолази умирал, а двама заплатили със здравето си.Затова капитанът взема решение да прекрати работата и корабът се върнал в Гърция. Намерените артефакти са предадени на Националния археологически музей в Атина.Четете още: Електричеството в древността: обстоятелства и спекулацииНаходката провокира огромен интерес от страна на гръцките управляващи. След проучване на предметите, учените откриват, че корабът е потопен през 1 век прочие н. е., по време на пътешестване от остров Родос до Рим.Няколко експедиции били направени до мястото на бедствието. За две години, гърците вдигнали съвсем всичко, което било там.На 17 май 1902 година, археологът Валериос Стаис, който анализирал артефактите, открити наоколо до остров Антикитера, взима парче бронз, покрито с варовикови отлагания и черупкови скали.Внезапно тази бучка се чупила, защото бронзът бил мощно развален от корозията. Показали се някакви зъбни колела, които блестели във вътрешността.Стаис предположил, че това е откъс от античен часовник, и даже написал научна работа по този въпрос. Но, сътрудниците му от археологическото общество посрещнали тази обява с неприязън.Дори обвинили археолога в машинация. Критиците на Стаис декларирали, че такива комплицирани механични устройства не биха могли да съществуват в ерата на Античността.Стигнало се до заключението, че този обект е пристигнал на мястото на злополуката от по-късно време и няма нищо общо с потъналата галера. Под натиска на публичното мнение, Стаис бил заставен да се отдръпна и мистериозната тематика била забравена за дълго време.През 1951 година, историкът от Йейлския университет (Yale University) – Дерек Джон де Сола Прайс, се натъква на Механизмът от Антикитера. Той е посветил повече от 20 години от живота си на проучването на този артефакт. Д-р Прайс знаел, че си има работа с невиждана находка.Той споделя:„ Нито един подобен инструмент не е оживял на никое място по света. Всичко, което знаем за науката и технологиите от елинистическата ера, като цяло, опонира на съществуването на толкоз комплицирано техническо устройство по това време.Откриването на подобен обект може да се съпостави единствено с откриването на реактивен аероплан в гробницата на Тутанкамон. “
Реконструкция на механизмаДерек Прайс разгласява резултатите от своите проучвания през 1974 година в Scientific American. Според него, този артефакт е бил част от огромен механизъм, състоящ се от 31 огромни и дребни зъбни колела, от които 20 оживели.Той служил за установяване на ситуацията на Слънцето и Луната.Към Част 2 – ТУК.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ