Доларът - фаталното оръжие на Америка
Механизмът на действие на интернационалната валутна система се разви доста през последните години. От втората половина на 90-те години до 2013 година той беше доминиран от двустранните връзки сред Съединени американски щати и Китай.
Китай имаше доста огромен остатък на спестявания спрямо капиталовите си потребности и по този начин генерираше голям външен остатък.
За да не докара този остатък до доста мощно повишаване на валутния курс на китайския юан, Централната банка на Китай натрупа доста огромни валутни запаси (които надвишиха 4 трилиона долара), вложени най-вече във финансови активи в долари, изключително в скъпите бумаги на Съединени американски щати.
Тези покупки на долари от страна на Китай предотвратяваха обезценяването на юана по отношение на $ и финансираха външните и бюджетните дефицити на Съединените щати.
Това съглашение сред Съединените щати и Китай беше взаимно преференциално: Китай отпускаше на Съединени американски щати капитали, които финансираха покупките на китайски артикули от американските консуматори. Но от 2014 година действието на интернационалната валутна система се промени доста, написа профилираното икономическо издание Les Echos.
Китай към този момент не може да финансира Америка
Китай губи валутни запаси (загубите възлизат на повече от 1 трилион долара), частично тъй като комерсиалният му остатък е по-слаб и частично заради приключване на капитали от частния бранш, което продължава макар контрола върху приключването на капитали.
Външните и фискалните дефицити на Съединени американски щати към този момент не могат да бъдат финансирани от Китай. Изтичането на капитали в Китай към този момент не идва от Централната банка и нейните покупки на американски държавни облигации, а от стопански сътрудници, изключително от компании, които вършат придобивания в чужбина, най-вече в Европа, в сравнение с в Съединени американски щати.
Но Съединени американски щати не престават да имат двойни дефицити (фискални и външни) и тези дефицити ще се утежняват. Всъщност администрацията на Тръмп избра да продължи експанзионистичната фискална политика (бюджетният недостиг на Съединени американски щати ще бъде в порядъка на 5,5% от брутния вътрешен артикул през 2019 г.) в положение на цялостна претовареност (безработицата е 3.7%). Това безусловно ще докара, дружно със стимулирането на търсенето, до по-нататъшно утежняване на външната търговия на страната.
Развиващите се страни и еврозоната
Как ще се финансират двойните дефицити на Съединени американски щати, в случай че не го прави повече Китай? В по-голямата си част финансирането на американския недостиг изисква финансовите потоци да идват от разрастващите се страни и еврозоната, преди да се насочат към Съединените щати.
Такъв беше казусът от 2013 година, при започване на 2016 година и още веднъж от началото на 2018 година за разрастващите се страни, от 2010 година до 2016 година и още веднъж от началото на 2018 година за еврозоната. Така Съединените щати ловко употребяват ролята на $ като аварийна валута: тя им разрешава елементарно да притеглят капитали в ущърб на други страни (в момента разрастващите се страни и еврозоната) и по този метод да финансират дефицитите си.
Това им разрешава да поддържат доста ниски равнища на икономисване за семействата, което изяснява структурния външен недостиг, намаляването на корпоративните налози, а оттова и внезапното увеличение на обществения недостиг и последователното увеличение на външния недостиг.
Фактът, че капиталите излизат от разрастващите се страни и еврозоната, несъмнено, отслабва стопанските системи на тези страни, като отклонява за финансирането на американския недостиг капитали, които биха могли да финансират вложения в разрастващите се страни и в Европа.
Липса на конкуренция
Основният риск за Съединените щати е в това, че ролята на $ като аварийна и атрактивна валута може да отслабне и да стане мъчно да се финансират бюджетът и външните дефицити на Съединени американски щати.
Дали това е вероятен сюжет? Виждаме рисковете, които биха могли да доведат до загуба на този статус: финансова рецесия в Съединените щати, в случай че има гърмеж на балона върху акциите, изключително на акциите на софтуерните компании; тревожна еволюция на обществения недостиг и външния дълг на САЩ; политическо отмъщение поради утежняване на икономическата и комерсиалната политика на Съединените щати. Ако доларът загуби статута си на аварийна валута, следствията ще бъдат пагубни: мощно обезценяване на $, рухване на цените на акциите, повишение на дълготрайните лихвени проценти.
Но с цел да се осъществя този сюжет, би трябвало да има аварийна валута, която може да размени $. Китайският юан не може да играе тази роля заради дребния мащаб на фондовите пазари в Китай - пазари, които през днешния ден не са задоволително огромни, с цел да привлекат спестяванията на китайците.
Еврото, в това време, е заседнало в компликациите на еврозоната (италианската рецесия, ниския капацитет за растеж) и е глобено от сегментирането на финансовите пазари сред страните.
При неналичието на конкуренция Съединените щати относително елементарно притеглят капитали и спестявания от разрастващите се страни и еврозоната./money.bg
Превод: Петя Михайлова
Китай имаше доста огромен остатък на спестявания спрямо капиталовите си потребности и по този начин генерираше голям външен остатък.
За да не докара този остатък до доста мощно повишаване на валутния курс на китайския юан, Централната банка на Китай натрупа доста огромни валутни запаси (които надвишиха 4 трилиона долара), вложени най-вече във финансови активи в долари, изключително в скъпите бумаги на Съединени американски щати.
Тези покупки на долари от страна на Китай предотвратяваха обезценяването на юана по отношение на $ и финансираха външните и бюджетните дефицити на Съединените щати.
Това съглашение сред Съединените щати и Китай беше взаимно преференциално: Китай отпускаше на Съединени американски щати капитали, които финансираха покупките на китайски артикули от американските консуматори. Но от 2014 година действието на интернационалната валутна система се промени доста, написа профилираното икономическо издание Les Echos.
Китай към този момент не може да финансира Америка
Китай губи валутни запаси (загубите възлизат на повече от 1 трилион долара), частично тъй като комерсиалният му остатък е по-слаб и частично заради приключване на капитали от частния бранш, което продължава макар контрола върху приключването на капитали.
Външните и фискалните дефицити на Съединени американски щати към този момент не могат да бъдат финансирани от Китай. Изтичането на капитали в Китай към този момент не идва от Централната банка и нейните покупки на американски държавни облигации, а от стопански сътрудници, изключително от компании, които вършат придобивания в чужбина, най-вече в Европа, в сравнение с в Съединени американски щати.
Но Съединени американски щати не престават да имат двойни дефицити (фискални и външни) и тези дефицити ще се утежняват. Всъщност администрацията на Тръмп избра да продължи експанзионистичната фискална политика (бюджетният недостиг на Съединени американски щати ще бъде в порядъка на 5,5% от брутния вътрешен артикул през 2019 г.) в положение на цялостна претовареност (безработицата е 3.7%). Това безусловно ще докара, дружно със стимулирането на търсенето, до по-нататъшно утежняване на външната търговия на страната.
Развиващите се страни и еврозоната
Как ще се финансират двойните дефицити на Съединени американски щати, в случай че не го прави повече Китай? В по-голямата си част финансирането на американския недостиг изисква финансовите потоци да идват от разрастващите се страни и еврозоната, преди да се насочат към Съединените щати.
Такъв беше казусът от 2013 година, при започване на 2016 година и още веднъж от началото на 2018 година за разрастващите се страни, от 2010 година до 2016 година и още веднъж от началото на 2018 година за еврозоната. Така Съединените щати ловко употребяват ролята на $ като аварийна валута: тя им разрешава елементарно да притеглят капитали в ущърб на други страни (в момента разрастващите се страни и еврозоната) и по този метод да финансират дефицитите си.
Това им разрешава да поддържат доста ниски равнища на икономисване за семействата, което изяснява структурния външен недостиг, намаляването на корпоративните налози, а оттова и внезапното увеличение на обществения недостиг и последователното увеличение на външния недостиг.
Фактът, че капиталите излизат от разрастващите се страни и еврозоната, несъмнено, отслабва стопанските системи на тези страни, като отклонява за финансирането на американския недостиг капитали, които биха могли да финансират вложения в разрастващите се страни и в Европа.
Липса на конкуренция
Основният риск за Съединените щати е в това, че ролята на $ като аварийна и атрактивна валута може да отслабне и да стане мъчно да се финансират бюджетът и външните дефицити на Съединени американски щати.
Дали това е вероятен сюжет? Виждаме рисковете, които биха могли да доведат до загуба на този статус: финансова рецесия в Съединените щати, в случай че има гърмеж на балона върху акциите, изключително на акциите на софтуерните компании; тревожна еволюция на обществения недостиг и външния дълг на САЩ; политическо отмъщение поради утежняване на икономическата и комерсиалната политика на Съединените щати. Ако доларът загуби статута си на аварийна валута, следствията ще бъдат пагубни: мощно обезценяване на $, рухване на цените на акциите, повишение на дълготрайните лихвени проценти.
Но с цел да се осъществя този сюжет, би трябвало да има аварийна валута, която може да размени $. Китайският юан не може да играе тази роля заради дребния мащаб на фондовите пазари в Китай - пазари, които през днешния ден не са задоволително огромни, с цел да привлекат спестяванията на китайците.
Еврото, в това време, е заседнало в компликациите на еврозоната (италианската рецесия, ниския капацитет за растеж) и е глобено от сегментирането на финансовите пазари сред страните.
При неналичието на конкуренция Съединените щати относително елементарно притеглят капитали и спестявания от разрастващите се страни и еврозоната./money.bg
Превод: Петя Михайлова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ