Мегз направи нов психологически пост в социалните си мрежи, в

Мегз направи нов психически пост в обществените си мрежи, в който написа “Красотата е несъвършенство”. В него дизайнерката описа алегория за метода, по който гледаме на грешките и неуспехите си. Феновете на дизайнерката харесаха поста. Той получи похвали и споделяния. Не на това мнение, обаче остана доктор Енчев.

Ексцентричното гуру на пластичната хирургия е прочут с лозунга си “Красотата е симетрия”. И макар, че Мегз особено посочи, че този път не приказва за външната хубост, а за възприятието ни на позор и мощна рецензия след неуспех, думите ѝ наподобяват тъкмо като камъни в градината на пластичния хирург.

Енчев се ядосал и коментирал пред свои близки, че Мегз от дълго време е бодил в очите му поради безконечните си постове и апели за това да се одобряваме такива каквито сме. Но този път чашата е преляла, тъй като е стигнала прекомерно надалеч с перафразирането на лозунга му и счита персонално да си поговори с нея.

Публикуваме поста на Мегз без редакторска интервенция, с цел да прецените сами:

“Искам да ви опиша една доста забавна алегория, на която неотдавна попаднах и която ме накара да се замисля доста мощно върху метода, по който схващам несъвършенствата в себе си и другите. Този път не приказвам за външните- тях доста пъти сме ги обсъждали. А за това възприятие на недостойностойност, неперфектност, позор или непълнота, което се поражда у нас въз основа на грешките и неуспехите ни.

Една жена имала две прелестни стомни за вода. Толкова красиви и неповторими, ръчно изрисувани и цялостни с елементи. Всеки ден изминавала по 2км, с цел да върви за вода с тях. Един ден се спънала и едната дамаджана се спукала. Тя към този момент не била съвършена. Била счупена, от нея капело вода. Счупена вечно, в никакъв случай повече нямало да бъде същата. Жената траяла да върви за вода с двете стомни, само че спуканата дамаджана изпускала вода. Докато да изминат 2та километра, водата в спуканата дамаджана ставала на половина. Въпреки това дамата не заменяла стомната си.

Стомната, обаче се чувствала извънредно. Тя всеки ден тъгувала по какъв начин към този момент не може да е потребна на стопанката си. Сравнявала се със хубавичко дамаджана и изпитвала позор. Представяла си,че е най-безполезната и грозна дамаджана на света и че несъмнено стопанката ѝ не я изхвърля единствено от страдание. Един ден не издържала и проплакала. Трябва да ме оставиш. Аз съм счупена. Вървиш 2 км, а аз изхабявам водата, която носиш. Аз към този момент в никакъв случай няма да бъда същата и би трябвало да ме оставиш. Стопанката ѝ се изсмяла. “Какво приказваш? Ти си най-невероятната дамаджана, която съм виждала.

Когато отиваме за вода оглеждала ли си, че от твоята страна има цветя. Тези цветя са от теб и те ме вършат толкоз щастлива. Един ден забелязах, че от теб капе вода и че откъдето минем ти даваш живот на вс към теб. Другите елементарни стомни не могат да вършат това. Ти успяваш по едно и също време да носиш вода у дома и да изпълваш пътя ни с хубост, на която всички да се радват”.

Някои стомни са, с цел да носят вода, те са съвършени, тъй като единствено по този начин ще извършват добре функционалността си. За други, стомни, обаче, Вселената е приготвила разнообразни зашеметяващи мисии- като основаването на хубост. И в никакъв случай нямаше да могат да ги извършват по този начин съвършено- в случай че те самите не бяха несъвършени. Красотата е несъвършенство. “