Меглена Кунева: Шенген е много зле обясняван у нас
Меглена Кунева бе основен договарящ на България с Европейски Съюз в две български държавни управления в интервала 2001-2007 година Точно по нейно време страната ни влезе в Съюза. Тя бе и първият български еврокомисар.
Кунева разяснява за Клуб Z решението на Нидерландия да блокира участието ни и търси аргументите за това.
Г-жо Кунева, бихте ли коментирали днешното решение на държавното управление на Нидерландия да блокира влизането на България в Шенген?
- Присъединяването ни към Шенген е част от контракта ни за присъединение към Европейски Съюз, утвърден от нашия парламент и от останалите страни. Шенген ще бъде реалност, само че влизането ни се забави извънредно доста, както и влизането в еврозоната.
За да разберем какъв брой доста, задоволително е да забележим по какъв начин се движат тези процеси в Хърватия, която влезе в Европейски Съюз през 2013 година За този интервал тя в никакъв случай не е показвала никакво съмнение накъде желае да върви и какво е подготвена да направи за реализиране на своите цели.
Не е подобен казусът с България. В началото – през 2007 година, когато влязохме в Европейски Съюз, Шенген беше цел, за която никой не спореше. След това нещата се трансформираха. Направихме нужните механически промени, с цел да покажем подготвеност. Получихме доста пари, с цел да изградим надеждна граница. Става въпрос за стотици милиони евро. Техническата част е прекомерно сериозна и по тази причина една страна не влиза в Шенген автоматизирано с влизането си в Европейски Съюз.
Защо тогава не се случи?
Това не е единствено механически въпрос. Същото важи и за договарянията за присъединението към Европейски Съюз. Когато водих договарянията, преговарях с Европейската комисия, където доказвахме нашата подготвеност. Но водих договаряния и с всички страни членки, тъй като в последна сметка, с цел да се признае една глава за затворена, би трябвало утвърждение от Съвета на Европейски Съюз. А този развой се води от политици. И става дума за изглаждане на доверие, за геополитика – въпроси, които като че ли България престана да следи.
Една от грешките съгласно мен е, че имаше интервал, в който, виждайки че Шенген се изплъзва, започнаха да се тиражират в общественото пространство изказвания като „ на нас Шенген в този момент не ни би трябвало, тъй като ще влязат мигранти “.
Това е извънредно недалновидно, също така е и погрешно. То демонстрира, че българските политици схващат Шенген като едностранна изгода за страната, която даже не си вършат труда да обяснят както би трябвало. Дори престанахме да обсъждаме политическото му значение. Дори бих споделила, че в никакъв случай не е обяснявано – какви са изгодите от присъединението.
Кога тъкмо съгласно вас стартира да се изплъзва Шенген?
- В момента, в който бе приета техническата ни подготвеност (през 2011 година - б.р.), а не се удостовери политическата поддръжка с влизането.
Единственото обговаряне на Шенген е във връзка с миграцията, което е една доста дребна част. Но от самото начало на процедура отсъстваха тематики като отговорността на българската страна, това, че можем да съпоставяме резултатите си в съответните министерства на вътрешните работи и цялата система на вътрешните работи с останалите страни, основаването на резистентност, изгодите за стопанската система, този щемпел за качество на институциите.
Лека-полека започваме да архивираме участието си към 2007 година Оттам нататък само приказваме за средства, които прочее бяха контрактувани с присъединението. И до такава степен.
Истинската изгода от присъединението ни към Европейски Съюз е построяването на страната. Когато сме в непрестанно съпоставяне с останалите страни, имаме повече мощ да го вършим и консолидираме поддръжката за положителните промени в България. Имам възприятието, че тъкмо това усърдно се заобикаля. Защото е неприятно да видиш къде стоиш във връзка с механизма за върховенството на закона, на Шенген или при сравняване на индикаторите в еврозоната. И политиците носят отговорност за това.
Същевременно се задълбочават разликите ни с Румъния. Първо, нашето делене съгласно мен е по-малко евентуално или да се случи единствено с един ход. Защото гласуването в Европейския парламент е и за двете страни. Мисля, че чисто правно Съветът би бил усложнен да ни раздели. Ако това се окаже посоката на мислене, ще бъде нужен специфичен акт.
Трябва да проучваме какво направи Румъния? Освен извънредно мощните й причини за битка с корупцията и успеваемостта й, тя има Лаура Кьовеши – основен прокурор на Европейски Съюз. Което е огромна победа, огромен триумф за страната. Румъния убеди Екологичен потенциал и Съвета, че това е индивидът, който може да пази ползите на целия Европейски съюз.
Погледнете НАТО – заместител общоприет секретар е Мирча Джоана, някогашният външен министър. Всичко това основава образа на една страна. Имаше и среща на НАТО в Букурещ.
Всичко това е симптом на консолидация в една страна, която може да излъчи и поддържа претендент, и то на основни позиции и по основни тематики и в Европейски Съюз, и НАТО. Нямаше и никакво съмнение в позицията на Румъния за Украйна. Мерките, които би трябвало да се вземат, в никакъв случай не са били сложени на тестване от публичното мнение.
Доскоро вървяхме в пакет с Румъния. Влязохме дружно в Европейски Съюз. Заедно чакахме отлагаето с година, за 2008 година Справихме се, само че доста хора са не запомнили това.
Румъния от самото начало се бореше за личния облик с причини. А ние? Приехме някак си без опозиция, без публично разискване, че не сме подготвени за Шенген - не за друго, а тъй като не желаеме да влизаме, защото миграцията щяла да ни окаже по-голям напън.
Освен всичко, това е толкоз безсрамен мотив срещу нашия ангажимент за съдействието и взаимопомощ в Европейски Съюз, че не мога да си показва нещо по-абсурдно, който разказва една България, която не желае да сътрудничи и не се интересува от положението на Европейски Съюз.
По същия метод е и с еврото. Не било време да влизаме, защото имало усложнения в еврозоната. Пак не е правилно - страните от тази зона се стабилизираха. И е нов мотив, че не ни интересува да се поддържаме един различен, а единствено да получим едни пари по еврофондовете, които сме договорили.
Това значи да умножиш по нула уравнението. Знаем какъв е резултатът. Ако продължава този неотстъпчив роман от българска страна- че сме в Европейски Съюз единствено поради фондовете, нашето участие няма тези дълбочина и смисъл, поради които толкоз доста работихме да се случи. Само за една година преди влизането ни махнахме две защитни клаузи. Това значи, че можем да сме сигурни, че няма никакъв скрит план против България. Но зависи какво искаш да покажеш, каква ангажираност имаш към Европейски Съюз. Такава виждаме в Румъния и Хърватия в този момент.
Влизането ни няма по какъв начин да се случи без публично мнение, способно да желае поредно и цялостно консолидиране на България в Европейски Съюз. Според последното изследване на „ Алфа рисърч “, за което прочетох, една трета от българите не желаят да влизаме в Шенген.
Уверявам ви, че всяко едно посолство, всеки един дипломат чете доста деликатно сходни проучвания и постоянно обръща внимание на публичното мнение. Ако това е публичното мнение – че не желаеме да влизаме в Шенген “, политиците няма от какво да се тормозят. Няма да има напън, който да ги накара да се държат професионално и да реализират национални цели.
Абсурдно е, че на Шенген се гледа като на „ триумф, който някой ще си закачи на ревера “, а не като общонационална цел, като мотив да се подлага на критика политическият съперник, а не да се предложи да създадем нещо дружно.
Не съм мислила и в най-лошите си предвиждания, че страната ни може да остане сама при решение на въпроса за Шенген. Все още си мисля, че би трябвало да се прояви задоволително упоритост, че въпросът би трябвало да бъде подложен на Съвет „ Правосъдие и вътрешни работи “.
Че България може в този мометт да поеме задължения, под които ще се подпишат всички политически сили. Че въпросът ще бъде отправен до Европейския съвет – срещата на ръководителите на страните членки. И че най-малко би трябвало да получим дата, на която този въпрос още веднъж ще се преглежда!
Това би могло да стане през март, при шведското председателство.
Още по темата
Кунева разяснява за Клуб Z решението на Нидерландия да блокира участието ни и търси аргументите за това.
Г-жо Кунева, бихте ли коментирали днешното решение на държавното управление на Нидерландия да блокира влизането на България в Шенген?
- Присъединяването ни към Шенген е част от контракта ни за присъединение към Европейски Съюз, утвърден от нашия парламент и от останалите страни. Шенген ще бъде реалност, само че влизането ни се забави извънредно доста, както и влизането в еврозоната.
За да разберем какъв брой доста, задоволително е да забележим по какъв начин се движат тези процеси в Хърватия, която влезе в Европейски Съюз през 2013 година За този интервал тя в никакъв случай не е показвала никакво съмнение накъде желае да върви и какво е подготвена да направи за реализиране на своите цели.
Не е подобен казусът с България. В началото – през 2007 година, когато влязохме в Европейски Съюз, Шенген беше цел, за която никой не спореше. След това нещата се трансформираха. Направихме нужните механически промени, с цел да покажем подготвеност. Получихме доста пари, с цел да изградим надеждна граница. Става въпрос за стотици милиони евро. Техническата част е прекомерно сериозна и по тази причина една страна не влиза в Шенген автоматизирано с влизането си в Европейски Съюз.
Защо тогава не се случи?
Това не е единствено механически въпрос. Същото важи и за договарянията за присъединението към Европейски Съюз. Когато водих договарянията, преговарях с Европейската комисия, където доказвахме нашата подготвеност. Но водих договаряния и с всички страни членки, тъй като в последна сметка, с цел да се признае една глава за затворена, би трябвало утвърждение от Съвета на Европейски Съюз. А този развой се води от политици. И става дума за изглаждане на доверие, за геополитика – въпроси, които като че ли България престана да следи.
Една от грешките съгласно мен е, че имаше интервал, в който, виждайки че Шенген се изплъзва, започнаха да се тиражират в общественото пространство изказвания като „ на нас Шенген в този момент не ни би трябвало, тъй като ще влязат мигранти “.
Това е извънредно недалновидно, също така е и погрешно. То демонстрира, че българските политици схващат Шенген като едностранна изгода за страната, която даже не си вършат труда да обяснят както би трябвало. Дори престанахме да обсъждаме политическото му значение. Дори бих споделила, че в никакъв случай не е обяснявано – какви са изгодите от присъединението.
Кога тъкмо съгласно вас стартира да се изплъзва Шенген?
- В момента, в който бе приета техническата ни подготвеност (през 2011 година - б.р.), а не се удостовери политическата поддръжка с влизането.
Единственото обговаряне на Шенген е във връзка с миграцията, което е една доста дребна част. Но от самото начало на процедура отсъстваха тематики като отговорността на българската страна, това, че можем да съпоставяме резултатите си в съответните министерства на вътрешните работи и цялата система на вътрешните работи с останалите страни, основаването на резистентност, изгодите за стопанската система, този щемпел за качество на институциите.
Лека-полека започваме да архивираме участието си към 2007 година Оттам нататък само приказваме за средства, които прочее бяха контрактувани с присъединението. И до такава степен.
Истинската изгода от присъединението ни към Европейски Съюз е построяването на страната. Когато сме в непрестанно съпоставяне с останалите страни, имаме повече мощ да го вършим и консолидираме поддръжката за положителните промени в България. Имам възприятието, че тъкмо това усърдно се заобикаля. Защото е неприятно да видиш къде стоиш във връзка с механизма за върховенството на закона, на Шенген или при сравняване на индикаторите в еврозоната. И политиците носят отговорност за това.
Същевременно се задълбочават разликите ни с Румъния. Първо, нашето делене съгласно мен е по-малко евентуално или да се случи единствено с един ход. Защото гласуването в Европейския парламент е и за двете страни. Мисля, че чисто правно Съветът би бил усложнен да ни раздели. Ако това се окаже посоката на мислене, ще бъде нужен специфичен акт.
Трябва да проучваме какво направи Румъния? Освен извънредно мощните й причини за битка с корупцията и успеваемостта й, тя има Лаура Кьовеши – основен прокурор на Европейски Съюз. Което е огромна победа, огромен триумф за страната. Румъния убеди Екологичен потенциал и Съвета, че това е индивидът, който може да пази ползите на целия Европейски съюз.
Погледнете НАТО – заместител общоприет секретар е Мирча Джоана, някогашният външен министър. Всичко това основава образа на една страна. Имаше и среща на НАТО в Букурещ.
Всичко това е симптом на консолидация в една страна, която може да излъчи и поддържа претендент, и то на основни позиции и по основни тематики и в Европейски Съюз, и НАТО. Нямаше и никакво съмнение в позицията на Румъния за Украйна. Мерките, които би трябвало да се вземат, в никакъв случай не са били сложени на тестване от публичното мнение.
Доскоро вървяхме в пакет с Румъния. Влязохме дружно в Европейски Съюз. Заедно чакахме отлагаето с година, за 2008 година Справихме се, само че доста хора са не запомнили това.
Румъния от самото начало се бореше за личния облик с причини. А ние? Приехме някак си без опозиция, без публично разискване, че не сме подготвени за Шенген - не за друго, а тъй като не желаеме да влизаме, защото миграцията щяла да ни окаже по-голям напън.
Освен всичко, това е толкоз безсрамен мотив срещу нашия ангажимент за съдействието и взаимопомощ в Европейски Съюз, че не мога да си показва нещо по-абсурдно, който разказва една България, която не желае да сътрудничи и не се интересува от положението на Европейски Съюз.
По същия метод е и с еврото. Не било време да влизаме, защото имало усложнения в еврозоната. Пак не е правилно - страните от тази зона се стабилизираха. И е нов мотив, че не ни интересува да се поддържаме един различен, а единствено да получим едни пари по еврофондовете, които сме договорили.
Това значи да умножиш по нула уравнението. Знаем какъв е резултатът. Ако продължава този неотстъпчив роман от българска страна- че сме в Европейски Съюз единствено поради фондовете, нашето участие няма тези дълбочина и смисъл, поради които толкоз доста работихме да се случи. Само за една година преди влизането ни махнахме две защитни клаузи. Това значи, че можем да сме сигурни, че няма никакъв скрит план против България. Но зависи какво искаш да покажеш, каква ангажираност имаш към Европейски Съюз. Такава виждаме в Румъния и Хърватия в този момент.
Влизането ни няма по какъв начин да се случи без публично мнение, способно да желае поредно и цялостно консолидиране на България в Европейски Съюз. Според последното изследване на „ Алфа рисърч “, за което прочетох, една трета от българите не желаят да влизаме в Шенген.
Уверявам ви, че всяко едно посолство, всеки един дипломат чете доста деликатно сходни проучвания и постоянно обръща внимание на публичното мнение. Ако това е публичното мнение – че не желаеме да влизаме в Шенген “, политиците няма от какво да се тормозят. Няма да има напън, който да ги накара да се държат професионално и да реализират национални цели.
Абсурдно е, че на Шенген се гледа като на „ триумф, който някой ще си закачи на ревера “, а не като общонационална цел, като мотив да се подлага на критика политическият съперник, а не да се предложи да създадем нещо дружно.
Не съм мислила и в най-лошите си предвиждания, че страната ни може да остане сама при решение на въпроса за Шенген. Все още си мисля, че би трябвало да се прояви задоволително упоритост, че въпросът би трябвало да бъде подложен на Съвет „ Правосъдие и вътрешни работи “.
Че България може в този мометт да поеме задължения, под които ще се подпишат всички политически сили. Че въпросът ще бъде отправен до Европейския съвет – срещата на ръководителите на страните членки. И че най-малко би трябвало да получим дата, на която този въпрос още веднъж ще се преглежда!
Това би могло да стане през март, при шведското председателство.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ