Меган Фокс: Холивуд е едно наистина ужасно място
Меган Фокс има репутацията на една от най-успешните секс икони в развлекателната промишленост. Тя стартира своята кариера като модел и актриса при започване на новия век, а световният триумф идва при нея преди едно десетилетие с присъединяване в солидния блокбастър “Трансформърс ”. После Фокс изиграва основната роля в палавия скотски хорър “Тялото на Дженифър ” и се циментира като една от най-горещите млади актриси на планетата. В последните години най-попрулярната роля на Меган е на именитата кореспондентка Април О’Нийл във възродената поредност за “Костенурките Нинджа ”. Фокс създава още доста спомагателни планове отвън киното, а преди две години стана лице и тяло на компютърната игра “Stormfall: Rise of Balur ”. До края на 2018-а ще появят три кино лентата с нейно присъединяване, в това число и “Zeroville ” на Джеймс Франко.
– Меган, преди време Вие се изказахте доста сериозно за филмовата промишленост. Думите Ви са изключително настоящи в този момент в епохата на акцията #MeToo и разкритията за продуцента Харви Уайнстийн. Как гледате на Холивуд сега?
– За страдание в нашата промишленост липсва човещина, няма емпатия. Създателите на кино лентата се интересуват от теб, до момента в който траят фотосите и след това не им пука какво се случва. Стига да издържиш до края и да оцелееш до премиерата всичко е наред. Те те изстискват, изцеждат те и след това не им дреме, даже и да пукнеш. Няма значение дали ще си счупиш ръка или крайник по време на фотосите. Важното е да си свършиш работата и да си изпълниш контракта. Моралните въпроси не са приоритет. Грижите за човешкото достолепие не съществуват. Холивуд е едно в действителност извънредно място.
– Някои хора от промишлеността разясниха, че Вие имате за цел да демитологизирате Холивуд и да покажете действителността оттатък романтиката и блясъка. Така ли е?
– Вижте, аз просто желая да кажа истината. Благодарение на акции като Time’s Up действителността се разкрива в подробност и хората виждат какво се случва в кухнията на нашия бизнес. Ежедневието на хората, които работят в Холивуд може да бъде в действителност тъмно и отчайващо. Ти си стока. Ти си благосъстоятелност на студиото.
– Толкова ли сте разочарована от филмовия бизнес?
– Никога не съм била заблудена, че Холивуд е парадайс, не пострадвам от идеализирани илюзии, само че действителността би трябвало да се опише такава, каквато е. Може да се разболееш, да не се чувстваш добре, само че щом не кървиш от лицето те принуждават да продължаваш да бачкаш, да прави нови повторения и на никой не му пука за теб. Ти си средство към задачата. Няма никакви терзания и грижи за твоята физическа сигурност като реализатор. Използват те и след това ти споделят “Чао ”. И ти би трябвало да стоиш там и да преглътнеш всичко това в случай че искаш да получиш ново позвъняване и ново предложение за роля. Ако протестираш доста, доста, те зачертават и влизаш в неофициалния “черен лист ”.
– Затова ли определихте Холивуд като “морално фалирал ”?
– Да. Това място е лишено от човещина и емпатия. Няма нематериалност. Само студена вещественост. Хората не се третират като комплицирани персони и характерности, а като предмети. Но все пак аз още съм тук и не преставам да работя. Надявам се, че след всички разкрития и акции нещата може да се трансформират към по-добро. При всички положения за мен киното не е приоритет №1. Най-важното за мен е фамилията.
– Вече имате три деца. Как Ви се отразява майчинството?
– Децата са прелестни, само че един родител в никакъв случай не е квалифициран за колосалното количество сън, което ще изгуби. Първите 10 години просто забравяте за положителния, бездънен и спокоен сън. И никой не може да ви приготви за това. Следващото нещо е значимият избор – дали да се ангажирате с култивирането на характера на децата и влизането в разговор с тях, или да се дистанцирате от тях, да се изолирате с преносимия компютър и смарт телефона и да оставите всичко по течението. Второто е немислимо за мен. Никога не съм била от дистанцираните майки. Но първият избор е доста, доста уморителен. Не остава никакво време да имате лични мисли като на възрастен човек, мозъкът ви може да се трансформира в бъркани яйца в избрани обстановки. Имало е моменти, в които просто съм давала на късо. Мозъкът ми отхвърляше да работи.
– Имате ли мечтана роля?
– Не бих споделила, че имам тъкмо “мечтана роля ”, само че от време на време носталгията ме влече към детството ми от края на 80-те години и началото на 90-те години на предишния век и би ми се желало да вземам участие в римейк на нещо от онази ера като да вземем за пример “Weird Science ”.
– Меган, преди време Вие се изказахте доста сериозно за филмовата промишленост. Думите Ви са изключително настоящи в този момент в епохата на акцията #MeToo и разкритията за продуцента Харви Уайнстийн. Как гледате на Холивуд сега?
– За страдание в нашата промишленост липсва човещина, няма емпатия. Създателите на кино лентата се интересуват от теб, до момента в който траят фотосите и след това не им пука какво се случва. Стига да издържиш до края и да оцелееш до премиерата всичко е наред. Те те изстискват, изцеждат те и след това не им дреме, даже и да пукнеш. Няма значение дали ще си счупиш ръка или крайник по време на фотосите. Важното е да си свършиш работата и да си изпълниш контракта. Моралните въпроси не са приоритет. Грижите за човешкото достолепие не съществуват. Холивуд е едно в действителност извънредно място.
– Някои хора от промишлеността разясниха, че Вие имате за цел да демитологизирате Холивуд и да покажете действителността оттатък романтиката и блясъка. Така ли е?
– Вижте, аз просто желая да кажа истината. Благодарение на акции като Time’s Up действителността се разкрива в подробност и хората виждат какво се случва в кухнията на нашия бизнес. Ежедневието на хората, които работят в Холивуд може да бъде в действителност тъмно и отчайващо. Ти си стока. Ти си благосъстоятелност на студиото.
– Толкова ли сте разочарована от филмовия бизнес?
– Никога не съм била заблудена, че Холивуд е парадайс, не пострадвам от идеализирани илюзии, само че действителността би трябвало да се опише такава, каквато е. Може да се разболееш, да не се чувстваш добре, само че щом не кървиш от лицето те принуждават да продължаваш да бачкаш, да прави нови повторения и на никой не му пука за теб. Ти си средство към задачата. Няма никакви терзания и грижи за твоята физическа сигурност като реализатор. Използват те и след това ти споделят “Чао ”. И ти би трябвало да стоиш там и да преглътнеш всичко това в случай че искаш да получиш ново позвъняване и ново предложение за роля. Ако протестираш доста, доста, те зачертават и влизаш в неофициалния “черен лист ”.
– Затова ли определихте Холивуд като “морално фалирал ”?
– Да. Това място е лишено от човещина и емпатия. Няма нематериалност. Само студена вещественост. Хората не се третират като комплицирани персони и характерности, а като предмети. Но все пак аз още съм тук и не преставам да работя. Надявам се, че след всички разкрития и акции нещата може да се трансформират към по-добро. При всички положения за мен киното не е приоритет №1. Най-важното за мен е фамилията.
– Вече имате три деца. Как Ви се отразява майчинството?
– Децата са прелестни, само че един родител в никакъв случай не е квалифициран за колосалното количество сън, което ще изгуби. Първите 10 години просто забравяте за положителния, бездънен и спокоен сън. И никой не може да ви приготви за това. Следващото нещо е значимият избор – дали да се ангажирате с култивирането на характера на децата и влизането в разговор с тях, или да се дистанцирате от тях, да се изолирате с преносимия компютър и смарт телефона и да оставите всичко по течението. Второто е немислимо за мен. Никога не съм била от дистанцираните майки. Но първият избор е доста, доста уморителен. Не остава никакво време да имате лични мисли като на възрастен човек, мозъкът ви може да се трансформира в бъркани яйца в избрани обстановки. Имало е моменти, в които просто съм давала на късо. Мозъкът ми отхвърляше да работи.
– Имате ли мечтана роля?
– Не бих споделила, че имам тъкмо “мечтана роля ”, само че от време на време носталгията ме влече към детството ми от края на 80-те години и началото на 90-те години на предишния век и би ми се желало да вземам участие в римейк на нещо от онази ера като да вземем за пример “Weird Science ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ