Доклад: Борисов и ГЕРБ са съхранили контрола над медии и СЕМ
Медийният пазар в България е доминиран от дребен брой авторитетни играчи, доста от които са свързани с държавното управление, а въпреки и в парламентарна съпротива ГЕРБ и нейният водач Бойко Борисов са съумели да запазят надзор над медийния пазар и изключително върху публичните медии. Основният регулаторен орган - Съветът за електронни медии (СЕМ) не може да обезпечи бистрота на медийния пазар, тъй като е " уязвим от държавния надзор и въздействието на партия ГЕРБ, която оказа помощ за избирането на сегашния му състав ".
Това са част от констатациите на " Невидимата ръка на медийната цензура " на основаната в Брюксел организация (BMFI), публикуван при започване на октомври в Брюксел. В него частично се повтарят известни обстоятелства, в това число от годишния, показан от Европейската комисия, на наблюдаващите на изборите у нас от ОССЕ или на " Репортери без граници ".
Но заключенията на BMFI са по-конкретни и показват поименно кои членове на Съвет за електронни медии са свързвани с ГЕРБ (председателката Бетина Жотева, София Владимирова и Галина Георгиева). Делян Певски е упоменат като медиен магнат 32 пъти, в това число около избора с поддръжката на Движение за права и свободи на Георгиева, която няма медиен опит и е приключила земеделска стопанска система. Сделката за Нова броудкастинг груп от 2019 година е избрана като завладяване от страна на братята Кирил и Георги Домусчиеви и се добавя, че последвало назначение на хора от " Канал 3 " и начало на проправителствени репортажи и положително отразяване на Пеевски.
Съвет за електронни медии, който в идващите дни би трябвало да дефинира новия общоприет шеф на Българското национално радио, се сглобява без да е обезпечено действителното присъединяване на жителите при номинирането на членовете му, споделят създателите, цитирайки авторитетни изводи.
" Докладът не цели да припокрива констатациите на други организации, а да покажем механизмите, с които работят притежателите на медиите и техните проксита и какви са следствията, когато всичко е превзето ", разяснява пред " Дневник " шефът на организацията Антоанета Николова. Очаквайте изявление с нея в идващите дни.
Анализът е направен от членовете на организацията, благодарение на специалисти и фактчекъри, като в него категорично се акцентира, че насочат внимание към подминаваната тематика за това по какъв начин държавните управления манипулират пазара на частни медии за да провокират цезура и да заглушат свободния диалог в обществото, който е като кръвта за организма на демокрацията. BMFI е учредена през април 2021 година и цели " да осведоми политическите среди в Европа и Северна Америка за заканите за демокрацията и мира в Югоизточна Европа от похищенията против свободните медии ". В са интернационално известни имена като Джон Суини (бивш шеф в Би Би Си и дълготраен проверяващ публицист за програмата " Панорама " ), Андреа Бонани (популярен италиански коментатор по въпросите на ЕС), Еирк Йозеф (френски публицист и създател на гражданското придвижване EuropaNow!), както и българките Соня Каникова (живееща от близо 20 години в Съединени американски щати медиен съветник и анализатор, пишеща и за " Дойче веле " ) и Меглена Кунева (посланичка на на Европейски Съюз в Съвета на Европа). Сред тях е и някогашният дипломат Джеймс Пардю, който умря едвам два месеца след началото на плана.
В разбора се прави обобщение на медийната среда в България, Сърбия и Северна Македония и възходящия политически напън, регистриран през последните години върху самостоятелните медии на Балканите.
В констатациите е маркирано, че манипулирането на медийния пазар в трите страни е ендемичен проблем. " В България, Сърбия и Северна Македония, както държавните структури, по този начин и пазарът са подложени на напън от политически ползи. Тези проблеми се усложняват от обстоятелството, че те постоянно остават незабелязани спрямо офанзивите на медийните свободи, като да вземем за пример издевателството над публицисти, които по-лесно провокират новинарски заглавия ".
Състоянието в България: властта с напън към самостоятелните публицисти
Състоянието на свободата на пресата у нас е тематика на доста отчети и интернационалните разбори. Според класацията на " Репортери без граници ", България заема последното място в страните от Европейския съюз - 112, като те дефинират обстановката като " доста тревожна ".
В отчета е маркирано, че в " България в продължение на повече от десетилетие главните медии са доминирани от дребна мрежа от авторитетни лица, които купуват огромни медии за политическо въздействие, като най-изявен измежду тях е Делян Пеевски, който стана обект на наказания от страна на Съединени американски щати през юни 2021 година поради хипотетичната му роля в необятно публикувана корупция ". Един от главните акценти в отчета е точно, че в България към момента е допустимо политик да имат медии посредством юридически лица или просто да упражнява надзор над избрани издания.
" Независимите публицисти са по-малко на брой и по-слабо проведени, в сравнение с в други балкански страни. Към тях се реализира напън от страна на властите`, написа още във въведението на отчета. Анализът показва, че ръководството на ГЕРБ и на някогашния министър председател Бойко Борисов се е трансформирало в " синоним на широкоразпространена корупция, която проникна в българския медиен бранш. "
Според отчета способността на държавното управление на Борисов да въздейства и на медиите се дължи на три съществени фактора. Първият е ролята му в надзора на закупуването на огромни медии. Вторият е контролът му върху средствата от Европейския съюз, които могат да се дават на близки медии, които не са сериозни към властта или да се употребяват за пазаруване на поддръжка. На трето място, контролът на Борисов върху медийния регулатор в България органите разреши антиконкурентните практики да бъдат неоспорвани.
" От 2020 година насам се следи сериозна смяна на въздействието в бранша заради това, че предприемачът Делян Пеевски продаде медийните си активи и ГЕРБ загуби властта Политическите партии към момента могат законно да имат медии, което води до висок риск от интервенция ", пишат от организацията.
© eu2018bg
Съвет за електронни медии - предразположен на въздействие и правилен на ГЕРБ
" Съветът за електронни медии (СЕМ) е безпомощен да обезпечи бистрота в бранша, защото откритата система не предотвратява потреблението на сложени лица за прикриване на действителните притежатели на медии ", пишат още в разбора си специалистите.
Според тях Съвет за електронни медии може да бъде предразположен на въздействие от страна на държавното управление. " Това частично се дължи на разпоредбите за назначение на петимата членове на регулатора. Двама от тях се избират директно от президента, а другите трима се избират от Народното събрание, което води до опасения, че регулаторът е прекомерно изложен на политическо въздействие. Центърът за медиен плурализъм и медийна независимост, който е отчасти финансиран от Европейския съюз, означи в отчета си за България през 2021 година, че същинското присъединяване на жителите в номинирането на членовете на Съвет за електронни медии " не е обезпечено ".
Според организацията точно " лоялността на ГЕРБ " е основала спора сред членовете на съвета, което е довело до подаването на оставка на Ивелина Димитрова - назначвена от президента Румен Радев. Тя напусна органа през лятото с претекст, че съветът не се е намесил в сред служебния министър на културата Велислав Минеков и генералният шеф на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков.
Непрозрачно разпределение на европейски средства
Един от огромните проблеми на българската медийна среда е непрозрачното разпределение на средства от Европейския съюз към медии. Според отчета, който се базира на статистика, от началото на 2007 година (присъединяването към Европейския съюз) до 2019 година над 30 милиона евро са разпределени от
държавното управление към радио- и телевизионните оператори, употребявайки стратегии за финансиране от Европейски Съюз.
" Това е забележителна сума за един конкурентен пазар, който разчита на дребни размери от доходи от реклама. Брюксел е наясно с казуса и подлага на критика администрацията за " нелегално заграбване на средства от Европейски Съюз " и
" утежняването на положението на медиите ", цитира се още разбора. Според него в допълнение към финансирането, което държавното управление разпределя към медии, фактът, че е законно политици или партии да имат медии в България, утежнява в допълнение средата и плурализма.
В умозаключение се споделя, че промени в собствеността и отстраняването на държавното управление на Бойко Борисов основава усещане, че може би в медиите България са в временен интервал. Но поради към момента дефектната правна основа и отсъствието на регулации на медийная пазар, прекомерно рано е да се приказва за сполучлива промяна на бранша. За реализиране на значима и продължителна смяна идващото държавно управление би трябвало да стартира цялостни систематични промени за усилване независимостта на публичните медии и регулаторните органи, както и да подсигурява бистрота на рекламния пазар.
Това са част от констатациите на " Невидимата ръка на медийната цензура " на основаната в Брюксел организация (BMFI), публикуван при започване на октомври в Брюксел. В него частично се повтарят известни обстоятелства, в това число от годишния, показан от Европейската комисия, на наблюдаващите на изборите у нас от ОССЕ или на " Репортери без граници ".
Но заключенията на BMFI са по-конкретни и показват поименно кои членове на Съвет за електронни медии са свързвани с ГЕРБ (председателката Бетина Жотева, София Владимирова и Галина Георгиева). Делян Певски е упоменат като медиен магнат 32 пъти, в това число около избора с поддръжката на Движение за права и свободи на Георгиева, която няма медиен опит и е приключила земеделска стопанска система. Сделката за Нова броудкастинг груп от 2019 година е избрана като завладяване от страна на братята Кирил и Георги Домусчиеви и се добавя, че последвало назначение на хора от " Канал 3 " и начало на проправителствени репортажи и положително отразяване на Пеевски.
Съвет за електронни медии, който в идващите дни би трябвало да дефинира новия общоприет шеф на Българското национално радио, се сглобява без да е обезпечено действителното присъединяване на жителите при номинирането на членовете му, споделят създателите, цитирайки авторитетни изводи.
" Докладът не цели да припокрива констатациите на други организации, а да покажем механизмите, с които работят притежателите на медиите и техните проксита и какви са следствията, когато всичко е превзето ", разяснява пред " Дневник " шефът на организацията Антоанета Николова. Очаквайте изявление с нея в идващите дни.
Анализът е направен от членовете на организацията, благодарение на специалисти и фактчекъри, като в него категорично се акцентира, че насочат внимание към подминаваната тематика за това по какъв начин държавните управления манипулират пазара на частни медии за да провокират цезура и да заглушат свободния диалог в обществото, който е като кръвта за организма на демокрацията. BMFI е учредена през април 2021 година и цели " да осведоми политическите среди в Европа и Северна Америка за заканите за демокрацията и мира в Югоизточна Европа от похищенията против свободните медии ". В са интернационално известни имена като Джон Суини (бивш шеф в Би Би Си и дълготраен проверяващ публицист за програмата " Панорама " ), Андреа Бонани (популярен италиански коментатор по въпросите на ЕС), Еирк Йозеф (френски публицист и създател на гражданското придвижване EuropaNow!), както и българките Соня Каникова (живееща от близо 20 години в Съединени американски щати медиен съветник и анализатор, пишеща и за " Дойче веле " ) и Меглена Кунева (посланичка на на Европейски Съюз в Съвета на Европа). Сред тях е и някогашният дипломат Джеймс Пардю, който умря едвам два месеца след началото на плана.
В разбора се прави обобщение на медийната среда в България, Сърбия и Северна Македония и възходящия политически напън, регистриран през последните години върху самостоятелните медии на Балканите.
В констатациите е маркирано, че манипулирането на медийния пазар в трите страни е ендемичен проблем. " В България, Сърбия и Северна Македония, както държавните структури, по този начин и пазарът са подложени на напън от политически ползи. Тези проблеми се усложняват от обстоятелството, че те постоянно остават незабелязани спрямо офанзивите на медийните свободи, като да вземем за пример издевателството над публицисти, които по-лесно провокират новинарски заглавия ".
Състоянието в България: властта с напън към самостоятелните публицисти
Състоянието на свободата на пресата у нас е тематика на доста отчети и интернационалните разбори. Според класацията на " Репортери без граници ", България заема последното място в страните от Европейския съюз - 112, като те дефинират обстановката като " доста тревожна ".
В отчета е маркирано, че в " България в продължение на повече от десетилетие главните медии са доминирани от дребна мрежа от авторитетни лица, които купуват огромни медии за политическо въздействие, като най-изявен измежду тях е Делян Пеевски, който стана обект на наказания от страна на Съединени американски щати през юни 2021 година поради хипотетичната му роля в необятно публикувана корупция ". Един от главните акценти в отчета е точно, че в България към момента е допустимо политик да имат медии посредством юридически лица или просто да упражнява надзор над избрани издания.
" Независимите публицисти са по-малко на брой и по-слабо проведени, в сравнение с в други балкански страни. Към тях се реализира напън от страна на властите`, написа още във въведението на отчета. Анализът показва, че ръководството на ГЕРБ и на някогашния министър председател Бойко Борисов се е трансформирало в " синоним на широкоразпространена корупция, която проникна в българския медиен бранш. "
Според отчета способността на държавното управление на Борисов да въздейства и на медиите се дължи на три съществени фактора. Първият е ролята му в надзора на закупуването на огромни медии. Вторият е контролът му върху средствата от Европейския съюз, които могат да се дават на близки медии, които не са сериозни към властта или да се употребяват за пазаруване на поддръжка. На трето място, контролът на Борисов върху медийния регулатор в България органите разреши антиконкурентните практики да бъдат неоспорвани.
" От 2020 година насам се следи сериозна смяна на въздействието в бранша заради това, че предприемачът Делян Пеевски продаде медийните си активи и ГЕРБ загуби властта Политическите партии към момента могат законно да имат медии, което води до висок риск от интервенция ", пишат от организацията.
© eu2018bg
Съвет за електронни медии - предразположен на въздействие и правилен на ГЕРБ
" Съветът за електронни медии (СЕМ) е безпомощен да обезпечи бистрота в бранша, защото откритата система не предотвратява потреблението на сложени лица за прикриване на действителните притежатели на медии ", пишат още в разбора си специалистите.
Според тях Съвет за електронни медии може да бъде предразположен на въздействие от страна на държавното управление. " Това частично се дължи на разпоредбите за назначение на петимата членове на регулатора. Двама от тях се избират директно от президента, а другите трима се избират от Народното събрание, което води до опасения, че регулаторът е прекомерно изложен на политическо въздействие. Центърът за медиен плурализъм и медийна независимост, който е отчасти финансиран от Европейския съюз, означи в отчета си за България през 2021 година, че същинското присъединяване на жителите в номинирането на членовете на Съвет за електронни медии " не е обезпечено ".
Според организацията точно " лоялността на ГЕРБ " е основала спора сред членовете на съвета, което е довело до подаването на оставка на Ивелина Димитрова - назначвена от президента Румен Радев. Тя напусна органа през лятото с претекст, че съветът не се е намесил в сред служебния министър на културата Велислав Минеков и генералният шеф на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков.
Непрозрачно разпределение на европейски средства
Един от огромните проблеми на българската медийна среда е непрозрачното разпределение на средства от Европейския съюз към медии. Според отчета, който се базира на статистика, от началото на 2007 година (присъединяването към Европейския съюз) до 2019 година над 30 милиона евро са разпределени от
държавното управление към радио- и телевизионните оператори, употребявайки стратегии за финансиране от Европейски Съюз.
" Това е забележителна сума за един конкурентен пазар, който разчита на дребни размери от доходи от реклама. Брюксел е наясно с казуса и подлага на критика администрацията за " нелегално заграбване на средства от Европейски Съюз " и
" утежняването на положението на медиите ", цитира се още разбора. Според него в допълнение към финансирането, което държавното управление разпределя към медии, фактът, че е законно политици или партии да имат медии в България, утежнява в допълнение средата и плурализма.
В умозаключение се споделя, че промени в собствеността и отстраняването на държавното управление на Бойко Борисов основава усещане, че може би в медиите България са в временен интервал. Но поради към момента дефектната правна основа и отсъствието на регулации на медийная пазар, прекомерно рано е да се приказва за сполучлива промяна на бранша. За реализиране на значима и продължителна смяна идващото държавно управление би трябвало да стартира цялостни систематични промени за усилване независимостта на публичните медии и регулаторните органи, както и да подсигурява бистрота на рекламния пазар.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ