Кои са бившите хора на Бойко Рашков и какво друго можем да научим от интервютата му
Медийната звезда на служебния кабинет гори като със сярна киселина душите на мутрите и лакеите им. Но към този момент не интервютата на силовия вицепремиер, а квиченето на Борисов за „ арест, самун и вода “ и кудкудякането на мисирките за „ два милиона протестиращи против ареста му “ са огромната вест от последните дни. Истината постепенно си пробива път до недрата на герберското групово безсъзнателно. В причудливи форми. Това разяснява Валентин Хаджийски за "Гласове ".
Към края на изявлението със Сашо Диков в петък, притиснат за какво не позволява на шефката на кабинета си Фичерова да изясни пред медиите за какво Цацаров я уволнил дисиплинарно от КПКОНПИ, Бойко Рашков призна, че сега чувал „ такива изявления, нагли, от някогашни хора “, че тя била човек на Васил Божков, и че „ може би ние би трябвало да осветлим някои въпроси “.
Очевидно под „ някогашни хора “ Рашков имаше поради в само число някогашния министър председател Борисов, който надълбоко презира, както прочее го презират и най-малко 90% от българите сега. Вицепремиерът очевидно се гнусеше да произнася името Бойково толкоз постоянно, колкото му се постановяваше, и всякога търсеше синоними, някои и в множествено число. В секундата на репликата му за „ някогашните хора “ „ Евроком “ сподели точно кадър с Борисов – и на някогашния външен министър и кандидат-премиер Митов – допускам от срещата с Младежи ГЕРБ.
Така го разбрах и аз – и мисля, че най-малко 90% от феновете по този начин са го разбрали. Ако в България имаше самостоятелни „ социологически “ организации, те щяха мълниеносно да открият този медицински факт. Тъй като Борисов беше безспорен монарх, той към момента и вечно е единственият „ човек “ в своята куклена монархия. Лакеите му са „ полухора “, както Осип Манделщам наричаше угодниците на Сталин: „ Он играет услугами полулюдей. “ Но защото е лишен от власт, той към този момент е „ някогашен човек “.
Освен най-малко 90-те %, подкрепящи Рашков, имаме обаче и незначително малко, само че кресливо и свръхекспонирано в медиите малцинство, което към момента се стиска като удавник за сламка за потвърдено контрапродуктивната метафорика за „ реваншизма “ на „ комунистите “, дето идели да сандърдисат „ демократичния “ ГЕРБ. Всички мисирски радиоточки повтарят буквално опорката на „ някогашния човек “ за „ комунистически прелом “.
Още в събота заранта Лилия Друмева, ръководител на Съюза на репресираните от комунизма „ Памет “ – незнаен ми до момента филиал на ГЕРБ – разяснява: „ Абсолютно мракобесен термин. Това е неприемливо. Приемам го за реституция в цялостния смисъл на тази дума. Проф. Вили Лилков и журналистът Христо Христов издадоха такава книга „ Бивши хора “. Аз бях на представянето ѝ и си я имам у дома, тъй като аз съставлявам тези хора. “
Официозът на ГЕРБ ПИК на часа доразви трагично сюжета: „ Изкаването (sic!) на Бойко Рашков... е шокираща опасност за гибел и въдворяване в лагери (к.м.) освен за съперниците му, само че и за публицисти, които не стопират да питат и да пишат по тематиката за Фичерова поради вероятните зависимости на кабинета на Радев от Васил Божков... “ Още някакъв кандидат-официозен уебсайт пусна заглавие: „ Рашков, другарю, товарищ, не сме 1944 година и ти не слизаш от Балкана с револвер в ръка. “
И о’бозе почившето Съюз на демократичните сили, дъщерно на ГЕРБ, в понеделник излезе с патетична декларация, изкопирана от някой плесенясал брой в. „ Демокрация “ с основен редактор Волен Сидеров от юни 1990 година: „ служебният министър възмути демократичната общност с термина „ някогашни хора “ взаимстван (sic!) от болшевиките в Съюз на съветските социалистически републики и употребен от Българска комунистическа партия, с цел да уточни своя съсловен зложелател – хората, унизени от режима... Не се учудваме, че тъкмо Рашков употребява този термин. Той е комунистически следовател от Живково време, откърмен с идеологията на Държавна сигурност... “
В предходен коментар, който изтъквам по-долу, напоително обясних за какво параноичният антикомунизъм е изцяло губеща тактика за ГЕРБ и израстъците му в наши дни. И за какво непрекъснатите кошмари на герберите за Народен съд и червен гнет са изцяло оправдани – те подсъзнателно усещат дълбочината на закононарушенията си – и на гнева и омразата, която българският народ целокупно изпитва към тях. За шанс на герберските нарушители демонтажът на мутрорежима ще се извърши съгласно законите – сегашните и тези, които ще одобри, промени и добави новото Народно събрание. Но психически това с нищо няма да се облекчи ориста им.
Тук единствено ще обясня за произхода на термина „ някогашни хора “ за по-широка публика от тази, която към този момент е видяла поста ми във Facebook. „ Бивши хора “ („ бывшие люди “) е крилата фраза в съветски език, само че не от времето на болшевиките или пък от книгата на безконечния антикомунист Христо Христов, а от заглавието на прочут роман на Максим Горки от 1897 година, което на британски е преведено Creatures That Once Were Men. Заглавието в действителност припомня за Достоевски, само че изключително – за философската драма на самия Горки „ На дъното “ („ На дне “), 1902 година И в описа, и в пиесата виждаме жертвите на несвободата на капиталистическото общество – хора, изгубили тогавашното си публично състояние и достолепие, изпаднали на дъното на живота.
Сюжет, прекомерно непосредствен и за огромна част от постсоциалистическия народ в България, Русия и останалата Източна Европа. В пиесата на Горки измежду изпадналите жители на скитническия подслон виждаме бивш барон, бизнесдама, артист, работник-железар, продажница. В постсоциалистическа България от 90-те години, а в селата, дребните градове и измежду обществените низини навсякъде – и до ден сегашен, измежду изгубилите тогавашния си занаят, обществено състояние и достолепие, гниещи в бедност в рушащи се къщи и панелни апараменти – или напряко на улицата, срещаме стотици хиляди хора с разнообразни специалности и ориси. Героите на Горки обаче и на общественото дъно не губят хумора си – и даже прочут оптимизъм. Много цитираният преди време, Шекспиров по звучене, откъс на Горки „ човек – това звучи гордо! “ („ Человек — это звучит гордо! “) е от „ На дъното “.
В предходен коментар за „ същинската история на социализма “, който също изтъквам, описах за ролята на московското търговско-промишлено съсловие основно от старообрядски генезис за развиването както на съветския капитализъм, по този начин и съветския социализъм, работническо придвижване и на съветската прогресивна просвета. Московският живописен спектакъл на Станиславски и Немирович-Данченко, прочул се в целия свят при започване на ХХ в. с постановките на пиесите на Чехов и Горки, включително „ На дъното “, е една от рожбите на съдействието на московските прогресивни буржоа-предприемачи с напредничавата интелигенция – наред с Частната опера, продуцирала спектаклите на Мусоргски и акуширала на съветския международен оперен феномен, с Третяковската изложба, основала съветските съвременни художници, с издателството на Ситин, разгласило всички прогресивни съветски вестници и писанията на всички революционни идеолози.
Наистина, след 1917 година в Русия, а у нас след 1944 година изразът „ някогашни хора “ се употребява и по адрес на привилегированите, овластените хора на ancien régime, остарелия режим, крилатата фраза от епохата след Великата френска гражданска война. „ Хм, а „ някогашните хора “ на мутрорежима – както напълно вярно сподели в изявлението Рашков – измежду тях имало и „ естествени “, само че от близостта си с Борисов се повреждали. Неотдавна слушахме във връзка подареното на герберски общинар сако от гърба на вожда (рус. „ шубу с барското плеча “) проникновени размишления от Харалан и Райчев за изкривената геометрия на пространството наоколо до туловището на властта. Е, те не споделиха тъкмо това, аз го дописах. Още отпреди кошмарната юлска вечер в 2009 година, когато Борисов и Цветанов самодоволно се хилеха в тв приемника „ като настъпени домати “, както споделяше татко ми, сън обяснявал по какъв начин водач като Бойко не може да притегли и задържи на работа хора с достолепие, а може да работи единствено с нищожества. Вчера зърнах някъде из Facebook проникновената мисъл, че „ Борисов е доста елементарен човек, притежаващ умеенето да обкръжава с още по-прости хора “.
Но дали метафорите, които употребява Бойко Рашков, с цел да посочва тялото на Борисов, са най-важното в интервютата му, от които познавам четири от последните две седмици? Съвсем не! В тях има редица други значими положения, заслужаващи доста по-голямо медийно внимание.
На първо място, най-важното подстрекателство на Рашков е: „ някогашни “ значи чисто и просто, че ГЕРБ в никакъв случай повече няма да се върне на власт! Затова и герберският квич! Борисов вечно ще си остане някогашен министър председател. ГЕРБ вечно ще си остане някогашна общонародна партия на властта. И изобщо някогашна партия. Наистина, вицепремиерът призна, че разчистването на авгиевите обори на мутрорежима няма да стане бързо: ще има работа за цялостен мандат на постоянното държавно управление. Но началото е сложено!
После, пред Диков той няколко пъти повтори, че Борисов няма потребност от депутатски имунитет, който освен това постоянно може му бъде лишен, тъй като има основния прокурор. И го потвърди с съответни документирани обстоятелства, в това число за непрекъснатите, „ заран, обед и вечер “, инспекции, които Гешев правел на Министерство на вътрешните работи от встъпването на служебния кабинет, каквито не бил правил до момента в който ГЕРБ беше на власт. Притежава го в този момент в лицето на Гешев, имал го е и преди в лицето на Цацаров, върху което състояние възможното проговаряне на Фичерова пред медиите щяло да хвърли забавна светлина.
След това в изявлението си за „ Неделя 150 “ Рашков акцентира, че защото няма вяра Гешев да реагира на импортирания от Министерство на вътрешните работи сигнал за закононарушения на Борисов, който ще му бъде пратен до края на седмицата, би трябвало да се надяваме медиите да изпълнят ролята на публичен обвинител. Ето една задача, в която всеки почтен български публицист би трябвало да открие и себе си. Бих добавил и националните маси, към които президентът и служебният кабинет постоянно могат да молят да окажат махленски напън над прокуратурата.
Тези и доста други неща можем да открием в интервютата на Рашков като в една – постепенно съгласно нас, по-припряните, само че стремително съгласно други – разгръщаща се сага. Но към този момент не интервютата на силовия вицепремиер, а квиченето на самия Борисов за „ арест, самун и вода “, кудкудякането на мисирките за шъображаемите „ два милиона протестиращи против ареста му “ са огромната вест от последните дни. Истината постепенно си пробива път до недрата на герберското групово безсъзнателно.
Към края на изявлението със Сашо Диков в петък, притиснат за какво не позволява на шефката на кабинета си Фичерова да изясни пред медиите за какво Цацаров я уволнил дисиплинарно от КПКОНПИ, Бойко Рашков призна, че сега чувал „ такива изявления, нагли, от някогашни хора “, че тя била човек на Васил Божков, и че „ може би ние би трябвало да осветлим някои въпроси “.
Очевидно под „ някогашни хора “ Рашков имаше поради в само число някогашния министър председател Борисов, който надълбоко презира, както прочее го презират и най-малко 90% от българите сега. Вицепремиерът очевидно се гнусеше да произнася името Бойково толкоз постоянно, колкото му се постановяваше, и всякога търсеше синоними, някои и в множествено число. В секундата на репликата му за „ някогашните хора “ „ Евроком “ сподели точно кадър с Борисов – и на някогашния външен министър и кандидат-премиер Митов – допускам от срещата с Младежи ГЕРБ.
Така го разбрах и аз – и мисля, че най-малко 90% от феновете по този начин са го разбрали. Ако в България имаше самостоятелни „ социологически “ организации, те щяха мълниеносно да открият този медицински факт. Тъй като Борисов беше безспорен монарх, той към момента и вечно е единственият „ човек “ в своята куклена монархия. Лакеите му са „ полухора “, както Осип Манделщам наричаше угодниците на Сталин: „ Он играет услугами полулюдей. “ Но защото е лишен от власт, той към този момент е „ някогашен човек “.
Освен най-малко 90-те %, подкрепящи Рашков, имаме обаче и незначително малко, само че кресливо и свръхекспонирано в медиите малцинство, което към момента се стиска като удавник за сламка за потвърдено контрапродуктивната метафорика за „ реваншизма “ на „ комунистите “, дето идели да сандърдисат „ демократичния “ ГЕРБ. Всички мисирски радиоточки повтарят буквално опорката на „ някогашния човек “ за „ комунистически прелом “.
Още в събота заранта Лилия Друмева, ръководител на Съюза на репресираните от комунизма „ Памет “ – незнаен ми до момента филиал на ГЕРБ – разяснява: „ Абсолютно мракобесен термин. Това е неприемливо. Приемам го за реституция в цялостния смисъл на тази дума. Проф. Вили Лилков и журналистът Христо Христов издадоха такава книга „ Бивши хора “. Аз бях на представянето ѝ и си я имам у дома, тъй като аз съставлявам тези хора. “
Официозът на ГЕРБ ПИК на часа доразви трагично сюжета: „ Изкаването (sic!) на Бойко Рашков... е шокираща опасност за гибел и въдворяване в лагери (к.м.) освен за съперниците му, само че и за публицисти, които не стопират да питат и да пишат по тематиката за Фичерова поради вероятните зависимости на кабинета на Радев от Васил Божков... “ Още някакъв кандидат-официозен уебсайт пусна заглавие: „ Рашков, другарю, товарищ, не сме 1944 година и ти не слизаш от Балкана с револвер в ръка. “
И о’бозе почившето Съюз на демократичните сили, дъщерно на ГЕРБ, в понеделник излезе с патетична декларация, изкопирана от някой плесенясал брой в. „ Демокрация “ с основен редактор Волен Сидеров от юни 1990 година: „ служебният министър възмути демократичната общност с термина „ някогашни хора “ взаимстван (sic!) от болшевиките в Съюз на съветските социалистически републики и употребен от Българска комунистическа партия, с цел да уточни своя съсловен зложелател – хората, унизени от режима... Не се учудваме, че тъкмо Рашков употребява този термин. Той е комунистически следовател от Живково време, откърмен с идеологията на Държавна сигурност... “
В предходен коментар, който изтъквам по-долу, напоително обясних за какво параноичният антикомунизъм е изцяло губеща тактика за ГЕРБ и израстъците му в наши дни. И за какво непрекъснатите кошмари на герберите за Народен съд и червен гнет са изцяло оправдани – те подсъзнателно усещат дълбочината на закононарушенията си – и на гнева и омразата, която българският народ целокупно изпитва към тях. За шанс на герберските нарушители демонтажът на мутрорежима ще се извърши съгласно законите – сегашните и тези, които ще одобри, промени и добави новото Народно събрание. Но психически това с нищо няма да се облекчи ориста им.
Тук единствено ще обясня за произхода на термина „ някогашни хора “ за по-широка публика от тази, която към този момент е видяла поста ми във Facebook. „ Бивши хора “ („ бывшие люди “) е крилата фраза в съветски език, само че не от времето на болшевиките или пък от книгата на безконечния антикомунист Христо Христов, а от заглавието на прочут роман на Максим Горки от 1897 година, което на британски е преведено Creatures That Once Were Men. Заглавието в действителност припомня за Достоевски, само че изключително – за философската драма на самия Горки „ На дъното “ („ На дне “), 1902 година И в описа, и в пиесата виждаме жертвите на несвободата на капиталистическото общество – хора, изгубили тогавашното си публично състояние и достолепие, изпаднали на дъното на живота.
Сюжет, прекомерно непосредствен и за огромна част от постсоциалистическия народ в България, Русия и останалата Източна Европа. В пиесата на Горки измежду изпадналите жители на скитническия подслон виждаме бивш барон, бизнесдама, артист, работник-железар, продажница. В постсоциалистическа България от 90-те години, а в селата, дребните градове и измежду обществените низини навсякъде – и до ден сегашен, измежду изгубилите тогавашния си занаят, обществено състояние и достолепие, гниещи в бедност в рушащи се къщи и панелни апараменти – или напряко на улицата, срещаме стотици хиляди хора с разнообразни специалности и ориси. Героите на Горки обаче и на общественото дъно не губят хумора си – и даже прочут оптимизъм. Много цитираният преди време, Шекспиров по звучене, откъс на Горки „ човек – това звучи гордо! “ („ Человек — это звучит гордо! “) е от „ На дъното “.
В предходен коментар за „ същинската история на социализма “, който също изтъквам, описах за ролята на московското търговско-промишлено съсловие основно от старообрядски генезис за развиването както на съветския капитализъм, по този начин и съветския социализъм, работническо придвижване и на съветската прогресивна просвета. Московският живописен спектакъл на Станиславски и Немирович-Данченко, прочул се в целия свят при започване на ХХ в. с постановките на пиесите на Чехов и Горки, включително „ На дъното “, е една от рожбите на съдействието на московските прогресивни буржоа-предприемачи с напредничавата интелигенция – наред с Частната опера, продуцирала спектаклите на Мусоргски и акуширала на съветския международен оперен феномен, с Третяковската изложба, основала съветските съвременни художници, с издателството на Ситин, разгласило всички прогресивни съветски вестници и писанията на всички революционни идеолози.
Наистина, след 1917 година в Русия, а у нас след 1944 година изразът „ някогашни хора “ се употребява и по адрес на привилегированите, овластените хора на ancien régime, остарелия режим, крилатата фраза от епохата след Великата френска гражданска война. „ Хм, а „ някогашните хора “ на мутрорежима – както напълно вярно сподели в изявлението Рашков – измежду тях имало и „ естествени “, само че от близостта си с Борисов се повреждали. Неотдавна слушахме във връзка подареното на герберски общинар сако от гърба на вожда (рус. „ шубу с барското плеча “) проникновени размишления от Харалан и Райчев за изкривената геометрия на пространството наоколо до туловището на властта. Е, те не споделиха тъкмо това, аз го дописах. Още отпреди кошмарната юлска вечер в 2009 година, когато Борисов и Цветанов самодоволно се хилеха в тв приемника „ като настъпени домати “, както споделяше татко ми, сън обяснявал по какъв начин водач като Бойко не може да притегли и задържи на работа хора с достолепие, а може да работи единствено с нищожества. Вчера зърнах някъде из Facebook проникновената мисъл, че „ Борисов е доста елементарен човек, притежаващ умеенето да обкръжава с още по-прости хора “.
Но дали метафорите, които употребява Бойко Рашков, с цел да посочва тялото на Борисов, са най-важното в интервютата му, от които познавам четири от последните две седмици? Съвсем не! В тях има редица други значими положения, заслужаващи доста по-голямо медийно внимание.
На първо място, най-важното подстрекателство на Рашков е: „ някогашни “ значи чисто и просто, че ГЕРБ в никакъв случай повече няма да се върне на власт! Затова и герберският квич! Борисов вечно ще си остане някогашен министър председател. ГЕРБ вечно ще си остане някогашна общонародна партия на властта. И изобщо някогашна партия. Наистина, вицепремиерът призна, че разчистването на авгиевите обори на мутрорежима няма да стане бързо: ще има работа за цялостен мандат на постоянното държавно управление. Но началото е сложено!
После, пред Диков той няколко пъти повтори, че Борисов няма потребност от депутатски имунитет, който освен това постоянно може му бъде лишен, тъй като има основния прокурор. И го потвърди с съответни документирани обстоятелства, в това число за непрекъснатите, „ заран, обед и вечер “, инспекции, които Гешев правел на Министерство на вътрешните работи от встъпването на служебния кабинет, каквито не бил правил до момента в който ГЕРБ беше на власт. Притежава го в този момент в лицето на Гешев, имал го е и преди в лицето на Цацаров, върху което състояние възможното проговаряне на Фичерова пред медиите щяло да хвърли забавна светлина.
След това в изявлението си за „ Неделя 150 “ Рашков акцентира, че защото няма вяра Гешев да реагира на импортирания от Министерство на вътрешните работи сигнал за закононарушения на Борисов, който ще му бъде пратен до края на седмицата, би трябвало да се надяваме медиите да изпълнят ролята на публичен обвинител. Ето една задача, в която всеки почтен български публицист би трябвало да открие и себе си. Бих добавил и националните маси, към които президентът и служебният кабинет постоянно могат да молят да окажат махленски напън над прокуратурата.
Тези и доста други неща можем да открием в интервютата на Рашков като в една – постепенно съгласно нас, по-припряните, само че стремително съгласно други – разгръщаща се сага. Но към този момент не интервютата на силовия вицепремиер, а квиченето на самия Борисов за „ арест, самун и вода “, кудкудякането на мисирките за шъображаемите „ два милиона протестиращи против ареста му “ са огромната вест от последните дни. Истината постепенно си пробива път до недрата на герберското групово безсъзнателно.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ