Ролята на генетичните изследвания за определяне на най-подходящото лечение при рака на белия дроб
Медицинската грижа и цивилизацията бележат едновременната си поява с откриването на артефакт от праисторически времена, представляващ счупена и зараснала бедрена кост. Медицината като просвета има хилядолетна история, до момента в който по-малко от две епохи ни разделят от зараждането на генетиката. Днес тя е главен източник на информация, с помощта на което се намират лечебни решения за до неотдавна нелечими болести - наследствени и добити. Освен с прогностичния си темперамент, генетиката има все по-голяма роля в ранната диагностика и разбирането за етиологията на заболяването.
Недоброклетъчният белодробен карцином е най-често срещаното злокачествено заболяване на белия дроб. Фамилната обремененост е фактор с висок процентов риск за носителство и изява на заболяването. Каква е ролята на биомаркерите и генетичните проби, могат ли те да послужат в лечението и профилактиката на рака на белия дроб, споделя проф. доктор Алексей Савов, шеф на Национална генетична лаборатория.
Проф. Савов, каква е ролята на фамилната обремененост при пациенти с рак на белия дроб?
Когато приказваме за фамилни карциноми, това значи, че онкологичното заболяване на белия дроб съответно не е зародило поради фактори на средата (тютюнопушене, излагане на нападателни субстанции и т.н.), а е породено от разновидности в характерни гени, които водят до повишен риск за развиване на рак. Обикновено тази генетична база се споделя от други членове на семейството. Преките ни наблюдения удостоверяват това. Когато има налице такава фамилна обремененост, 70-80% от пациентите са родени с разновидност на един ген, чиято роля е да потиска развиването на туморни тъкани. При тези хора рискът от появяването на рак е доста огромен.
Колко тъкмо?
Трудно можем да кажем с акуратност, тъй като зависи от спомагателни фактори. При фамилна обремененост обаче те могат да доближат и до 80%.
Генетичните проби за приемственост могат ли бъдат от изгода следователно?
Хубаво е да се реши в кои случаи да се предложи сходно проучване, тъй като то би трябвало да е предхождано от съответна консултация, от настройката на човек да се подложи на генетичен тест, да одобри информацията, каквато и да е тя, и да се вслуша в препоръките за профилактика. Препоръчително е всички да спрат да пушат цигари, само че при хората с фамилна история за рак на белия дроб, този нездравословен табиет с доста огромна възможност би отключил нежеланите последици.
В здравната процедура съществуват проучвания на генни панели. Ако се открие носителство на избран генетичен недостатък или нарушена функционалност, може да се даде индикация, че след време би могло да се отключи избран тип карцином. Но би трябвало да погледнем и другата страна: в случай че човек разбере, че носи такава разновидност, това може да го стресира. А ние не можем с безапелационна акуратност да определим % риск за поява на онкологичното заболяване, тъй като има и други фактори, които няма по какъв начин да бъдат измерени и оценени - методът на живот, културалните условия и така нататък Затова споделяме, че рискът варира сред 20% и 40%. А в случай че е обиден и различен ген, който касае регулацията на организма, този % естествено нараства.
Трябва да се има поради, че някои разновидности са зародили и се предават през генерации даже хилядолетия. И тук ролята на експерта, който разчита резултатите от генетичните проучвания, е доста значима. Ако едно такова генетично проучване, което кардинално има прогностичен темперамент, не бъде добре обяснено, то по-скоро може да навреди в сравнение с да помогне, тъй като води до психическо натоварване и комплициране на индивида. Той стартира да се пита: Дали и по кое време ще се прояви болестта? Ако се касае за фамилна обременеността, дали разновидността няма да бъде предадена и на идващото потомство? Може ли със средствата на актуалната медицина да се ограничи това предаване посредством предимплантационна диагностика, посредством селекция на ембриони, които не носят високорисковите алели и така нататък Разбирате, че резултатът от това проучване би трансформирало цялостната настройка и живот на индивида, а заболяване по този начин или другояче може в никакъв случай да не се появи.
Ако приказваме за генетичните проучвания не като прогноза, а като диагностика на болестта и прецизиране на лечебните решения, ракът на белия дроб у нас е третия по периодичност. 85% от случаите се дължат на недребноклетъчен карцином на белия дроб, а близо половината от тези пациенти имат избран тип генетична разновидност. Защо определянето на разновидността, предизвикала болестта, е от основно значение за лекуването? Какво съставляват биомаркерите?
Различните типове ракови кафези имат друг профил, нещо в програмата им е друго. А програмата е генетиката. Тоест, всеки друг рак е щета в генетиката на разнообразни гени и генетичните проучвания ни служат, с цел да се разбере спецификата им. Когато има туморна тъкан, взета от биопсия, се прави генетично профилиране - не се изследва единствено един ген, а голям брой гени, за които знаем, че имат отношение към регулацията и биха довели до така наречен малигнизация на естествената клетка. Работата ни е да открием какво тъкмо и в кой ген се е случила повредата. Това ни изяснява казуса. Все едно да откриеш незащитена врата в крепостта на рака. Така намираш и слабото му място. И ние в действителност това откриваме, когато изследваме генетично другите типове туморни тъкани и всяка една смяна в тях (различна ДНК, белтък или молекула) за нас носи информация. Наричаме я " биомаркер ". Той е друг за туморната и за естествената клетка.
Следващата стъпка е да разберем информацията за този маркер дали може да ни послужи да нападаме туморната тъкан по този начин, че да уязви единствено нея, а не естествените кафези. Това е концепцията на биомаркерите, без значение дали ги виждаме и изследваме на равнище белтъци, РНК-или гени.
Всяка " незащитена врата " ли може да бъде атакувана?
При една туморна тъкан ние откриваме доста пробойни, само че не за всички сега имаме " боеприпас " за офанзива. Ще ви дам образец: абнормалните равнища на биомаркера " епителен растежен фактор при недребноклетъчния белодробен карцином " не изключват съществуването и на други разновидности в тестът, която сме взели за проучване. Но във връзка с разновидността при този биомаркер ние имаме лечебен метод да нападаме и да блокираме. Затова когато се взима материал от биопсия, е доста по-удачно тъканта да се изследва оптимално необятно, тъй като в случай че през днешния ден към момента нямаме решение за някои разновидности, безусловно на следващия ден или след два дни може да се появи такова. В нашата процедура това се случва непрекъснато.
Звучи много обнадеждаващо, само че какво би трябвало да направи българският пациент, диагностициран с рак на белия дроб? Къде би трябвало да отиде, с цел да изследва биомаркерите си и кой би трябвало да го насочи?
Пътят на пациента би трябвало да е следният: откакто мине през всички експерти - онколози, патолози, образна диагностика и му бъде сложена диагноза, да се вземе биологичен материал, който да се изследва в профилирана лаборатория, а резултатът от генетичното проучване да се върне още веднъж при него.
Тоест, вие не можете в тази ситуация да дадете директна рекомендация или консултация на пациента, обвързвана с диагностика и лекуване.
Точно по този начин. Ние с пациента нямаме работа, а с неговия материал, защото дефинираме профил, който е номенклатурен, важи на всички места по света и съгласно разновидността, който откриваме, само онколог може да дефинира лечението.
Колко пациенти с рак на белия дроб са минали през Вашата лаборатория за 2022 година? Забелязвате ли наклонност на нарастване?
Нашата лаборатория прави на годишна база генетично профилиране на към 300-400 пациента с тази диагноза. Как е в другите лаборатории, дали всички пациенти биват насочвани, всички тези незнайни не разрешават да се вършат безапелационни изводи.
Тенденцията за нарастване на белодробния карцином идва по-скоро от рисковите фактори. България продължава да е една от водещите страни в света по тютюнопушене. Това генерира главния риск за пораждане на недребноклетъчния карцином на белия дроб. Предвид би трябвало да се вземе обществения статус, икономическите индикатори, пропорциите на малцинствените групи, културалните им привички, профилактиката, предварителната защита... Всички те имат отношение към определянето на трендовете.
А бихте ли предложили на здрави хора с фамилна обремененост от рак на белия дроб да изследват гените си?
Категорично! Но преди този момент е добре тези хора да получат първо съответна консултация от експерт в онкогенетиката, който да им обясни в какво се състои теста, какво да чакат и по-късно да го интерпретира, защото има избрани критерии и правила. Хипотетично всеки човек би могъл да се сблъска с някакъв тип карцином. По-деликатен е въпросът с фамилните случаи на онкологични болести. Макар не толкоз постоянно се срещат фамилни случаи на рак на белия дроб. Фамилните разновидности не са безапелационна неизбежност за човек, че той сигурно ще развие карцином, само че рискът е значителен. Това зависи от вида разновидност, от вида ген, общо взето от генетиката. Затова, когато се сблъскаме с родственост, изрично бихме предложили на хората да обмислят какъв е рискът и бихме могли да предложим проучване на голям брой гени, които вероятно да провокират развиване на карцином. Резултатите може да разделим в две групи. При първата не намираме никаква смяна в гените, което значи, че най-вероятно този субект не носи фамилния недостатък. При втория вид да открием, че човек носи подобен недостатък.Това е много стресиращо, само че не е безусловно знак, че този човек ще се разболее от рак. По-скоро това е един претекст, мотив да го насочим към профилактита и към ограничение на риска да се сблъска с сходни болести. По-правилно би било, когато изследваме към този момент диагностициран пациент и открием генетичен недостатък, тогава да изследваме и неговите близки. Генетичните резултати са деликатни. Имали сме хора, които са били уплашени до болестно положение или до потрес от резултат, който съставлява безобидно носителство на нещо, което в никакъв случай няма да им сътвори проблем, както и случаи, в които подобен генетичен резултат диагностицира индивида със заболяване, само че той няма визия към какъв експерт да се обърне...
Какво е бъдещето в генетиката във връзка с рака на белия дроб?
Както към този момент загатнах, колкото по-добре е профилирана една туморна тъкан, толкоз повече места се откриват, на които тя да бъде атакувана. Аз обаче залагам в бъдеще на опцията за най-ранна диагностика. Честота и изява на рака на белия дроб са характерни съгласно пола и други условия, само че се демонстрират в по-зряла възраст. Подобно на правилото на мониторирането на кръвно налягане и кръвна захар с глюкомер, ми се ще да има и сходни дребни устройства, които през несъмнено време профилират биомаркери. Тогава ще можем да стартираме терапия на база единични кафези, а не когато има към този момент образувана туморна тъкан. Разбира се, преди този момент обаче би трябвало да се уточни клинично значимата граница.
Визитка
Проф. доктор Алексей Савов е шеф на Национална генетична лаборатория.
Завършил е биологическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски " с профил " Молекулярна биология " и компетентност " Генетика " през 1989 година Има магистратура в региона на бактериалната генетика и здравна компетентност по здравна биология от 2006 година
Научна степен лекар получава през 1997 година с дисертацията на тематика " Молекулни характерности на муковисцидозата в България ".
Има спомагателни квалификационни курсове и специализации в Италия и Франция.
Дългогодишен учител е в Медицински университет в София, както и в СУ " Св. Климент Охридски ". Лектор е в обучителни курсове на Българска асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията и Българска асоциация по ултразвук в медицината. Има голям брой участия в конгреси, конференции и научни конгреси, както и участия в научни планове и експертни групи, изявления на авторски издания и в научни сборници и списания.
GR-NP-0223-80012
Материалът се разгласява с поддръжката на Амджен България
Недоброклетъчният белодробен карцином е най-често срещаното злокачествено заболяване на белия дроб. Фамилната обремененост е фактор с висок процентов риск за носителство и изява на заболяването. Каква е ролята на биомаркерите и генетичните проби, могат ли те да послужат в лечението и профилактиката на рака на белия дроб, споделя проф. доктор Алексей Савов, шеф на Национална генетична лаборатория.
Проф. Савов, каква е ролята на фамилната обремененост при пациенти с рак на белия дроб?
Когато приказваме за фамилни карциноми, това значи, че онкологичното заболяване на белия дроб съответно не е зародило поради фактори на средата (тютюнопушене, излагане на нападателни субстанции и т.н.), а е породено от разновидности в характерни гени, които водят до повишен риск за развиване на рак. Обикновено тази генетична база се споделя от други членове на семейството. Преките ни наблюдения удостоверяват това. Когато има налице такава фамилна обремененост, 70-80% от пациентите са родени с разновидност на един ген, чиято роля е да потиска развиването на туморни тъкани. При тези хора рискът от появяването на рак е доста огромен.
Колко тъкмо?
Трудно можем да кажем с акуратност, тъй като зависи от спомагателни фактори. При фамилна обремененост обаче те могат да доближат и до 80%.
Генетичните проби за приемственост могат ли бъдат от изгода следователно?
Хубаво е да се реши в кои случаи да се предложи сходно проучване, тъй като то би трябвало да е предхождано от съответна консултация, от настройката на човек да се подложи на генетичен тест, да одобри информацията, каквато и да е тя, и да се вслуша в препоръките за профилактика. Препоръчително е всички да спрат да пушат цигари, само че при хората с фамилна история за рак на белия дроб, този нездравословен табиет с доста огромна възможност би отключил нежеланите последици.
В здравната процедура съществуват проучвания на генни панели. Ако се открие носителство на избран генетичен недостатък или нарушена функционалност, може да се даде индикация, че след време би могло да се отключи избран тип карцином. Но би трябвало да погледнем и другата страна: в случай че човек разбере, че носи такава разновидност, това може да го стресира. А ние не можем с безапелационна акуратност да определим % риск за поява на онкологичното заболяване, тъй като има и други фактори, които няма по какъв начин да бъдат измерени и оценени - методът на живот, културалните условия и така нататък Затова споделяме, че рискът варира сред 20% и 40%. А в случай че е обиден и различен ген, който касае регулацията на организма, този % естествено нараства.
Трябва да се има поради, че някои разновидности са зародили и се предават през генерации даже хилядолетия. И тук ролята на експерта, който разчита резултатите от генетичните проучвания, е доста значима. Ако едно такова генетично проучване, което кардинално има прогностичен темперамент, не бъде добре обяснено, то по-скоро може да навреди в сравнение с да помогне, тъй като води до психическо натоварване и комплициране на индивида. Той стартира да се пита: Дали и по кое време ще се прояви болестта? Ако се касае за фамилна обременеността, дали разновидността няма да бъде предадена и на идващото потомство? Може ли със средствата на актуалната медицина да се ограничи това предаване посредством предимплантационна диагностика, посредством селекция на ембриони, които не носят високорисковите алели и така нататък Разбирате, че резултатът от това проучване би трансформирало цялостната настройка и живот на индивида, а заболяване по този начин или другояче може в никакъв случай да не се появи.
Ако приказваме за генетичните проучвания не като прогноза, а като диагностика на болестта и прецизиране на лечебните решения, ракът на белия дроб у нас е третия по периодичност. 85% от случаите се дължат на недребноклетъчен карцином на белия дроб, а близо половината от тези пациенти имат избран тип генетична разновидност. Защо определянето на разновидността, предизвикала болестта, е от основно значение за лекуването? Какво съставляват биомаркерите?
Различните типове ракови кафези имат друг профил, нещо в програмата им е друго. А програмата е генетиката. Тоест, всеки друг рак е щета в генетиката на разнообразни гени и генетичните проучвания ни служат, с цел да се разбере спецификата им. Когато има туморна тъкан, взета от биопсия, се прави генетично профилиране - не се изследва единствено един ген, а голям брой гени, за които знаем, че имат отношение към регулацията и биха довели до така наречен малигнизация на естествената клетка. Работата ни е да открием какво тъкмо и в кой ген се е случила повредата. Това ни изяснява казуса. Все едно да откриеш незащитена врата в крепостта на рака. Така намираш и слабото му място. И ние в действителност това откриваме, когато изследваме генетично другите типове туморни тъкани и всяка една смяна в тях (различна ДНК, белтък или молекула) за нас носи информация. Наричаме я " биомаркер ". Той е друг за туморната и за естествената клетка.
Следващата стъпка е да разберем информацията за този маркер дали може да ни послужи да нападаме туморната тъкан по този начин, че да уязви единствено нея, а не естествените кафези. Това е концепцията на биомаркерите, без значение дали ги виждаме и изследваме на равнище белтъци, РНК-или гени.
Всяка " незащитена врата " ли може да бъде атакувана?
При една туморна тъкан ние откриваме доста пробойни, само че не за всички сега имаме " боеприпас " за офанзива. Ще ви дам образец: абнормалните равнища на биомаркера " епителен растежен фактор при недребноклетъчния белодробен карцином " не изключват съществуването и на други разновидности в тестът, която сме взели за проучване. Но във връзка с разновидността при този биомаркер ние имаме лечебен метод да нападаме и да блокираме. Затова когато се взима материал от биопсия, е доста по-удачно тъканта да се изследва оптимално необятно, тъй като в случай че през днешния ден към момента нямаме решение за някои разновидности, безусловно на следващия ден или след два дни може да се появи такова. В нашата процедура това се случва непрекъснато.
Звучи много обнадеждаващо, само че какво би трябвало да направи българският пациент, диагностициран с рак на белия дроб? Къде би трябвало да отиде, с цел да изследва биомаркерите си и кой би трябвало да го насочи?
Пътят на пациента би трябвало да е следният: откакто мине през всички експерти - онколози, патолози, образна диагностика и му бъде сложена диагноза, да се вземе биологичен материал, който да се изследва в профилирана лаборатория, а резултатът от генетичното проучване да се върне още веднъж при него.
Тоест, вие не можете в тази ситуация да дадете директна рекомендация или консултация на пациента, обвързвана с диагностика и лекуване.
Точно по този начин. Ние с пациента нямаме работа, а с неговия материал, защото дефинираме профил, който е номенклатурен, важи на всички места по света и съгласно разновидността, който откриваме, само онколог може да дефинира лечението.
Колко пациенти с рак на белия дроб са минали през Вашата лаборатория за 2022 година? Забелязвате ли наклонност на нарастване?
Нашата лаборатория прави на годишна база генетично профилиране на към 300-400 пациента с тази диагноза. Как е в другите лаборатории, дали всички пациенти биват насочвани, всички тези незнайни не разрешават да се вършат безапелационни изводи.
Тенденцията за нарастване на белодробния карцином идва по-скоро от рисковите фактори. България продължава да е една от водещите страни в света по тютюнопушене. Това генерира главния риск за пораждане на недребноклетъчния карцином на белия дроб. Предвид би трябвало да се вземе обществения статус, икономическите индикатори, пропорциите на малцинствените групи, културалните им привички, профилактиката, предварителната защита... Всички те имат отношение към определянето на трендовете.
А бихте ли предложили на здрави хора с фамилна обремененост от рак на белия дроб да изследват гените си?
Категорично! Но преди този момент е добре тези хора да получат първо съответна консултация от експерт в онкогенетиката, който да им обясни в какво се състои теста, какво да чакат и по-късно да го интерпретира, защото има избрани критерии и правила. Хипотетично всеки човек би могъл да се сблъска с някакъв тип карцином. По-деликатен е въпросът с фамилните случаи на онкологични болести. Макар не толкоз постоянно се срещат фамилни случаи на рак на белия дроб. Фамилните разновидности не са безапелационна неизбежност за човек, че той сигурно ще развие карцином, само че рискът е значителен. Това зависи от вида разновидност, от вида ген, общо взето от генетиката. Затова, когато се сблъскаме с родственост, изрично бихме предложили на хората да обмислят какъв е рискът и бихме могли да предложим проучване на голям брой гени, които вероятно да провокират развиване на карцином. Резултатите може да разделим в две групи. При първата не намираме никаква смяна в гените, което значи, че най-вероятно този субект не носи фамилния недостатък. При втория вид да открием, че човек носи подобен недостатък.Това е много стресиращо, само че не е безусловно знак, че този човек ще се разболее от рак. По-скоро това е един претекст, мотив да го насочим към профилактита и към ограничение на риска да се сблъска с сходни болести. По-правилно би било, когато изследваме към този момент диагностициран пациент и открием генетичен недостатък, тогава да изследваме и неговите близки. Генетичните резултати са деликатни. Имали сме хора, които са били уплашени до болестно положение или до потрес от резултат, който съставлява безобидно носителство на нещо, което в никакъв случай няма да им сътвори проблем, както и случаи, в които подобен генетичен резултат диагностицира индивида със заболяване, само че той няма визия към какъв експерт да се обърне...
Какво е бъдещето в генетиката във връзка с рака на белия дроб?
Както към този момент загатнах, колкото по-добре е профилирана една туморна тъкан, толкоз повече места се откриват, на които тя да бъде атакувана. Аз обаче залагам в бъдеще на опцията за най-ранна диагностика. Честота и изява на рака на белия дроб са характерни съгласно пола и други условия, само че се демонстрират в по-зряла възраст. Подобно на правилото на мониторирането на кръвно налягане и кръвна захар с глюкомер, ми се ще да има и сходни дребни устройства, които през несъмнено време профилират биомаркери. Тогава ще можем да стартираме терапия на база единични кафези, а не когато има към този момент образувана туморна тъкан. Разбира се, преди този момент обаче би трябвало да се уточни клинично значимата граница.
Визитка
Проф. доктор Алексей Савов е шеф на Национална генетична лаборатория.
Завършил е биологическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски " с профил " Молекулярна биология " и компетентност " Генетика " през 1989 година Има магистратура в региона на бактериалната генетика и здравна компетентност по здравна биология от 2006 година
Научна степен лекар получава през 1997 година с дисертацията на тематика " Молекулни характерности на муковисцидозата в България ".
Има спомагателни квалификационни курсове и специализации в Италия и Франция.
Дългогодишен учител е в Медицински университет в София, както и в СУ " Св. Климент Охридски ". Лектор е в обучителни курсове на Българска асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията и Българска асоциация по ултразвук в медицината. Има голям брой участия в конгреси, конференции и научни конгреси, както и участия в научни планове и експертни групи, изявления на авторски издания и в научни сборници и списания.
GR-NP-0223-80012
Материалът се разгласява с поддръжката на Амджен България
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ