Медиите бранят управляваните, не управляващите (важи и, ако сменим „не”

Медиите бранят ръководените, не ръководещите (важи и, в случай че сменим „ не” с „ от”). Това е, което споделя Спилбърг посредством Мерил Стрийп и Том Ханкс във кино лентата си Вестникът на властта и като че ли приказва за България.

Макар че лентата е върната към Америка на Никсън, с концепцията да се удари Америка на Тръмп, около същински случай от историята на великия Вашингтон Поуст. Където, също като в България на Борисов Хамлетовата алтернатива: Да бъдеш или да не бъдеш, се превежда на вестникарски като: Да публикуваш или да не публикуваш. Вечния избор сред сигурността и свободата...

Да, Спилбърг приказва и за свободата, която зависи от всеки, като нито ръбът на банкрута, нито силоваците на върха са опрощение, в случай че не се бори за нея. Както през 1971 година, по този начин и през 2018 година

А властта се храни точно със страха ни. Той я прави мощна до главозамайване.
„ Може от време на време да не сме прави, само че би трябвало да споделяме нещата”, е различен лаф, който би трябвало да се помни и освен от публицистите. А слуховете за гибелта на вестниците явно са мощно пресилени.