Георги Христов тероризира гласа си
Меденият глас на естрадната легенда Георги Христов е подарък от Бог, само че той подхожда към него с цялостно неуважение. Не е от артистите, които пазят гласните си струни повече от очите. Дори в противен случай, самият той признава, че нищо човешко не му е непознато и тероризира гласа си по немислим метод. Чуди се по какъв начин към момента може да пее онлайн. Изпълнителят на „ Черно и бяло” е върл пушач, което знаем какъв брой проблеми основава на хората, които се занимават с пеене. Освен това не е трезвеник и пие алкохол, когато изпита потребност. Отхвърля обаче изказванията, че се налива от заран до вечер. Смята, че това са поръчкови материали от „ приятели”. За смут на прелестния му глас Жоро обича да пие газирани и леденостудени питиета, което е противопоказно за хората от неговата специалност. „ Явно Господ ме пази”, сбит е той.
Въпреки това продължава да работи върху вокалната си техника. „ Всеки има глас, само че когато се научиш да го контролираш и управляваш, това към този момент го прави хубав. Когато си пущам остарели мои записи, си
давам сметка, че в този момент мога да ги извърша доста по-добре
Известно е, че постоянно пея онлайн, тъй като това дава независимост за импровизация и тъй като не мога да неистина публиката. Случва се единствено когато фотографирам клип”, споделя в изявление огромният ни артист.
Христов има носталгия по времето, когато имаше изяви в Русия. „ Пял съм пред големи зали и игрища, само че за жалост се скъсаха връзките ни с техния пазар. Знам, че след измененията там музикалният бизнес стана бизнес за милиони и руснаците затвориха пазара единствено за себе си и към този момент мъчно позволяват непознати реализатори. За разлика от нас, които сме чуждопоклонници”, тормози се един от най-великите ни родни гласове.
Той е от хората, които обичат специалността си и подхождат с огромно почитание към своите фенове. „ За мен празник е всяка моя изява пред публиката, тъй като тази страст, която ми дава и която, уповавам се, и аз давам, е неповторима”, добавя той. Не мисли обаче да се перчи с концерт в зала „ Арена Армеец”, само че не тъй като има опасения, че няма да я изпълни. Не счита, че изявата там е индикатор за престижност. „ Заради мащаба й там не може да се реализира съвършен тон и звучност, а аз постоянно пея онлайн. Засега избирам да направя два концерта в зала 1 на НДК. За зала „ Арена Армеец” са нужни доста пари и спонсори,
а аз не мога да се апелирам
Ако някой ги обезпечи – на драго сърце. Самата зала не ме плаши”, безапелационен е Жоро Христов.
Той в никакъв случай не е спирал да работи, въпреки понякога да се прокрадват сходни изказвания в медиите. Жоро ги дефинира като поръчкови, евентуално от конкуренцията. „ Концертите ми минават на огромна висота. Мога да кажа, че за всички години на сцената съм отсрочил единствено три концерта, и то не по моя виновност, а на уредниците. Никога не е пропадал концерт поради мен”, споделя той. Допълва, че е пял даже болен на сцената. Въпреки това има врагове, които желаят да оцапат името му.
Казвал е, че няма персонален живот и че се е посветил на работата си, която му носи най-голямо наслаждение. ‘Човек не може да има всичко на този свят – аз съм благополучен с музиката, сцената и публиката. Може би съм трагичен в любовта, само че времето е пред мен”, показа преди години той в откровена изповед. Често загатваше майка си, с която деляха един двор в софийското село Волуяк. В края на август обаче го сполетя ужасна покруса – загуби родителката си. 75-годишната Павлина имала рак на белия дроб, за което Христов не казвал даже на най-близките си. Обичал да претърпява компликациите самичък. Споделил със доста малко хора за заболяването на майка си, защото не обичал да го съжаляват. Дори на поклонението й имало малко хора, които по някакъв метод разбрали за трагичния завършек на дамата. Пред другари се пробва да е твърд и да не демонстрира вътрешното си положение. Макар да го играе на твърд вид, очите му издават друго и като че ли всеки миг оттова ще те залее вълна от сълзи. Никога обаче не би си разрешил това пред хора, още повече в медийното пространство. Затова няколко месеца живее с диагнозата на майка си, без да споделя с никого, нито пък сподели на приятелите си за настъпилата гибел.
Красимир КРАСИМИРОВ
Въпреки това продължава да работи върху вокалната си техника. „ Всеки има глас, само че когато се научиш да го контролираш и управляваш, това към този момент го прави хубав. Когато си пущам остарели мои записи, си
давам сметка, че в този момент мога да ги извърша доста по-добре
Известно е, че постоянно пея онлайн, тъй като това дава независимост за импровизация и тъй като не мога да неистина публиката. Случва се единствено когато фотографирам клип”, споделя в изявление огромният ни артист.
Христов има носталгия по времето, когато имаше изяви в Русия. „ Пял съм пред големи зали и игрища, само че за жалост се скъсаха връзките ни с техния пазар. Знам, че след измененията там музикалният бизнес стана бизнес за милиони и руснаците затвориха пазара единствено за себе си и към този момент мъчно позволяват непознати реализатори. За разлика от нас, които сме чуждопоклонници”, тормози се един от най-великите ни родни гласове.
Той е от хората, които обичат специалността си и подхождат с огромно почитание към своите фенове. „ За мен празник е всяка моя изява пред публиката, тъй като тази страст, която ми дава и която, уповавам се, и аз давам, е неповторима”, добавя той. Не мисли обаче да се перчи с концерт в зала „ Арена Армеец”, само че не тъй като има опасения, че няма да я изпълни. Не счита, че изявата там е индикатор за престижност. „ Заради мащаба й там не може да се реализира съвършен тон и звучност, а аз постоянно пея онлайн. Засега избирам да направя два концерта в зала 1 на НДК. За зала „ Арена Армеец” са нужни доста пари и спонсори,
а аз не мога да се апелирам
Ако някой ги обезпечи – на драго сърце. Самата зала не ме плаши”, безапелационен е Жоро Христов.
Той в никакъв случай не е спирал да работи, въпреки понякога да се прокрадват сходни изказвания в медиите. Жоро ги дефинира като поръчкови, евентуално от конкуренцията. „ Концертите ми минават на огромна висота. Мога да кажа, че за всички години на сцената съм отсрочил единствено три концерта, и то не по моя виновност, а на уредниците. Никога не е пропадал концерт поради мен”, споделя той. Допълва, че е пял даже болен на сцената. Въпреки това има врагове, които желаят да оцапат името му.
Казвал е, че няма персонален живот и че се е посветил на работата си, която му носи най-голямо наслаждение. ‘Човек не може да има всичко на този свят – аз съм благополучен с музиката, сцената и публиката. Може би съм трагичен в любовта, само че времето е пред мен”, показа преди години той в откровена изповед. Често загатваше майка си, с която деляха един двор в софийското село Волуяк. В края на август обаче го сполетя ужасна покруса – загуби родителката си. 75-годишната Павлина имала рак на белия дроб, за което Христов не казвал даже на най-близките си. Обичал да претърпява компликациите самичък. Споделил със доста малко хора за заболяването на майка си, защото не обичал да го съжаляват. Дори на поклонението й имало малко хора, които по някакъв метод разбрали за трагичния завършек на дамата. Пред другари се пробва да е твърд и да не демонстрира вътрешното си положение. Макар да го играе на твърд вид, очите му издават друго и като че ли всеки миг оттова ще те залее вълна от сълзи. Никога обаче не би си разрешил това пред хора, още повече в медийното пространство. Затова няколко месеца живее с диагнозата на майка си, без да споделя с никого, нито пък сподели на приятелите си за настъпилата гибел.
Красимир КРАСИМИРОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ