Медът е естествен подсладител, а бактериите обожават да се хранят

Медът е натурален подсладител, а бактериите обожават да се хранят със захар. И въпреки всичко, медът е извънредно резистентен на повреждане. Какво стои зад способността му да отблъсква микробите?

Повечето храни в буркани имат стеснен период на валидност – задоволителна е единствено една мръсна лъжичка, с цел да се развие мухъл или цяла колония бактерии. Но има някои храни с изключително дълъг живот, които могат да останат годни за консумация с години.

Медът е една от тези вълшебни храни. В затворена среда, даже и да се кристализира и да стане гъст и зърнест, той не се скапва. Тази упорита резистентност към разложение се дължи на химичния състав на меда и метода, по който се създава, написа BBC.
Как пазим храната си
Когато споделяме, че една храна се е развалила, действително имаме поради, че нещо друго – нещо микроскопично – се е добралo до нея преди нас.

Бактерии, гъбички и плесени участват в най-малко дребни количества в доста храни, и редица от методите, които хората употребяват за предпазване, са основани, с цел да ги попречват. Много от тези микроорганизми избират влажна среда, умерени (но не прекомерно високи) температури, неутрално pH и съществуване на О2 за метаболизма си.

Затова сушенето на месо или плодове ги лишава от вода. Готвенето на висока температура, последвано от изстудяване в ледник, убива множеството бактерии и лимитира растежа на останалите. Потапянето на храна в кисела среда отблъсква съвсем всички с изключение на най-устойчивите на киселини микроорганизми. Затварянето в буркан пък понижава достъпа до О2.

Въпреки това храната има стеснен период на валидност.

В тази борба с микроорганизмите ние съвсем постоянно губим, а признаците са ясни и неизбежни - неприятен мирис, следи от мухъл и прочие
Защо медът е изключение
Но медът е изключение – и ето за какво.

Пчелите го вършат от пъстър нектар, който първоначално е топъл, блудкав и богат на захари – идеалната среда за бактерии. Пчелите концентрират нектара още по пътя към кошера, премахвайки част от водата. Добавят ензими, повишавайки киселинността и отблъсквайки някои микроорганизми, а след това разграждат комплицираните захари до по-прости. След това го съхраняват в питите.

И тогава вършат нещо удивително – стартират да вентилират меда с крилете си. Това последователно изпарява останалата вода – както вентилаторът изпарява потта от кожата – и по този начин течност, която е била 70–80% вода, понижава това наличие фрапантно.

Напълно узрелият мед нормално съдържа сред 15% и 18% вода. Съотношението сред захари и вода е толкоз високо, че не би било допустимо да се разтвори толкоз захар в толкоз малко вода без развой като този, употребен от пчелите. Има доста захар – и несъмнено, микроорганизмите биха желали да се хранят с нея. Но при толкоз малко вода – и с киселинността като спомагателна преграда – те просто не могат да оцелеят. Ако медът се запечата в буркан и се ограничи достъпът до О2, това е още едно затруднение пред растежа на микробите.

Това положение се назовава " ниска водна интензивност " от питателните технолози и е постоянно употребен способ за опазване на модифицирани храни. Дори влажни храни могат да се предпазят от повреждане, в случай че водните молекули са свързани със сол или захар.

Разбира се, това не значи, че медът е изцяло невредим. След като бурканът бъде отворен, повърхността му стартира постоянно да се излага на въздух, а потапянето на облизани лъжички в него вкарва бактерии и влага, които преди не са били там.

Но в случай че ти вземеш контрола – добавиш вода и избереш особено подбрани микроорганизми – получаваш медовина – тип " повреждане ", против което малко хора биха възразили, изключително в парещ ден на сянка.
пчелен мед мед