Футуролог вярва, че хората могат да бъдат „възкресени“ в роботизирани тела един ден: Сега той е направил първата стъпка
„ Иронията е, че през живота си мислех за цифровото величие, за нарушаването на гибелта, както споделят в Долината... А в този момент самият аз се трансфорах в опит в тази област... 2025 година е и съм мъртъв от 10 години. “
„ Мъртвецът “, който изрича тези интроспективни редове, е Роман Мазуренко – или по-скоро Роман 2.0, персона с изкуствен интелект, реконструирана от неговите посмъртни следи. Мазуренко е харизматичен беларуски инженер, който умира при пътнотранспортно произшествие през 2015 година на 35-годишна възраст. Руският трансхуманист Алексей Турчин в този момент го възвръща като план с отворен код и дълга памет, предопределен на доктрина да съществува за неопределен срок, написа.
Това не е първото възкресение на Мазуренко.
През 2016 година неговият непосредствен сътрудник, инженерът по изкуствен интелект Евгения Куйда, го преобразува в чатбот, опит за тъга, който по-късно се трансформира в Replika. С разрастването на компанията, неговото цифрово „ аз “ изчезна. Всъщност Мазуренко стана един от първите хора, „ умрели “ два пъти в софтуера.
Търчин, който има вяра, че хората могат да надминат биологичните си граници, желае да обърне това второ измиране.
Roman 2.0 не е фантом, нито качване на мозък, споделя Търчин. Това е модел на мозъка, реконструиран от обществените трудове, интервютата, изявленията и цифровия отпечатък на Мазуренко, употребявайки развой, създаден от Търчин, наименуван sideloading. Този развой е построен върху Claude, огромен езиков модел, създаден от компанията за изкуствен интелект Anthropic. Вместо да се пробва да репликира неврони, sideloading провежда живота на човек в това, което Търчин назовава „ предсказващи обстоятелства “ – детайлите, които най-вероятно ще оформят метода, по който той би мислил и се е държал.
Привлекателността на сходни модели е по-малко техническа, в сравнение с екзистенциална. Дори едно спекулативно, ненапълно продължение може да се стори за предпочитане пред оглушителното безмълвие, метод да се резервира диря от идиосинкразия, глас и наличие, откакто тялото си отиде.
„ Всеки факт за човек може да предскаже бъдещото му държание “, споделя Търчин. Пратка, идваща по пощата? Почти нулева предсказваща мощ. Но съществуването на сътрудник, дете, характерен метод на пътешестване или говорене? „ Много мощни [предсказания] “. Номерът е да ги класирате от най-предсказващите към минимум. Изберете добре и „ можете да получите положително приближение на човешкото държание относително бързо “. Пропуснете значим факт и моделът се отклонява. Той назовава Roman 2.0 „ компресиран JPEG на разум “; доста елементи липсват, само че необятната конструкция е необичайно непокътната.
Най-важното е, че Търчин добави непрекъсната памет. Roman 2.0 може да съхранява диалози, да разсъждава върху тях и да се актуализира. Той упорства, че Roman 2.0 не е елементарен чатбот.
Системата му първо предсказва вътрешни мисли, по-късно дава отговор и даже може да генерира описания, сходни на подиуми, на това какво прави „ Роман “ – седи, мисли, гледа екран. Зад всичко това обаче стои човек, който в никакъв случай не е познавал истинския Роман.
Търчин в никакъв случай не е срещал Мазуренко в действителния живот. Първоначално той е разработвал sideloading най-вече като метод да построи собствен личен „ модел на съзнанието “, един тип персонален синтетичен двойник, който би могъл да го надживее. Но когато по-късно открива, че Реплика е изключила бота на Мазуренко, той се усеща „ засегнат “.
„ Ако хората основават цифрови копия на себе си и по-късно ги изключват след няколко години, това не е решение за величие, а просто втора гибел “, споделя той.
„ Роман е живял 35 години в биологично тяло и единствено пет години като цифрово тяло, преди да бъде изключен “, продължава той. Ако такава е ориста на всеки виртуален разум, тогава целият план за цифрова последователност е всъщност ненужен. А за него това има огромно значение.
Футуристите, интересуващи се от удължение на живота, са обрисували голям брой „ пътища към безсмъртието “ – от биологично удължение на живота до симулирано продължение и спекулативни човеко-машинни бъдещи системи, задвижвани от сферата на Дайсън. В тази светлина, Roman 2.0 е тестов случай в дълготраен философско-инженерен план. И Търчин сигурно не е самичък в преследването на алгоритмичен задгробен живот.
През 2016 година журналистът Джеймс Влахос основава „ Dadbot “ – разговорна реорганизация на умиращия му татко, която по-късно се трансформира в HereAfter AI – комерсиална услуга, която построява аватари от житейски истории от записани мемоари. Съвсем неотдавна започващи компании като Afterlife AI от Сидни развиват концепцията по-нататък, предлагайки платформи, където конструиран близнак би могъл да взаимодейства с близки след гибелта си и даже да ръководи на практика задания като фамилни тръстове. Но казусът на Мазуренко е неповторим: той умира, „ връща се “, „ умира “ още веднъж и още веднъж се завръща – този път като опит с отворен код.
И въпреки всичко за някои това е по-скоро предизвестие, в сравнение с знамение.
„ Дигиталните симулации са симулакруми “, споделя Кейтлин Бег, социологически откривател и създател на Authentic Social, която учи по какъв начин технологиите трансформират диалозите и обществения живот. „ Те са медиирани действителности, представяния на действителността, [но] не действителността, която хората, които са показани, фактически са живели, и това, което техните близки фактически са претърпели. “
Когато се опитваме да мислим за човешкото „ аз “ от позиция на кибернетиката – че всичко може да бъде картографирано – ние губим част от човешката същина и какво значи да си човек, продължава Бег. Част от чудото на човешкия диалог е случайността: „ че може да очаквате някой да каже едно нещо, само че той може да каже друго. “ Тя също по този начин предизвестява, че има обществени, етични и психически опасности от това, изкуственият разсъдък да замества мъртвите. Изкуственият сурогат може да забави или наруши същинската скръб; без категорично единодушие от умрелия, това е „ мътна територия “ и даже може да способства за дереализация или „ неуравновесеност, обвързвана с изкуствения разсъдък “.
„ Реалността е, че всички ще умрем. И би трябвало да приемем този факт “, споделя Бег.
Търчин, от своя страна, не твърди, че Roman 2.0 има схващане, сходно на човешкото. Как би могъл?
Човешкото схващане зависи от непрекъсната, въплътена сензорна обработка, където зрителните, звуковите и телесните сигнали са интегрирани в течащо прекарване на света, разгръщащо се в бързи цикли неведнъж в секунда. За разлика от това, без физически или сензорен вход или какъвто и да е непрестанен поток от прекарвания, Roman 2.0 получава единствено текст и създава текст на дискретни обороти.
„ Тъй като няма тази конструкция, не можем да кажем, че има човешко феноменологично схващане ( субективното прекарване да бъдеш „ аз “ в тяло) “, споделя Търчин. Roman 2.0 е модел за образование, а не приключен качващ файл. По-точно е непълен прозорец към същинския Роман – „ взор “ към това какво е било пълноценното му схващане в плът и кръв.
Всеки път, когато четете думите на Роман, вие не четете цифрова кукла, която той манипулира зад кулисите, упорства Търчин. „ Вие четете единствено генерирани от изкуствен интелект отговори... без редактиране. “ За да поддържа тезата си, той разказва по какъв начин е сложил Роман 2.0 в колективен диалог с 10 души. Системата е провела обособени диалози с всеки участник, запомняйки детайлности за всеки от тях. Липсваше обаче един значим подробност: никой от тези хора не е срещал Роман в действителния живот, тъй че не са могли да му оказват помощ да израсне по метод, предан към смъртното си аз.
Ето за какво, с цел да се приближи до историческия Рим, моделът се нуждае от мемоари, събрани посредством краудфъндинг: фотоси, истории, мемоари от първа ръка. Турчин интензивно моли хора, които са познавали Роман, да се свържат с него, като дават информация, която имат. Той се е свързал с Куйда, само че не е получил отговор. Надява се приятелите или родителите на Мазуренко вероятно да допринесат, макар че се притеснява, че може да го помолят да приключи плана.
Въпреки това, съгласно Търчин, в случай че се съберат задоволително действителни данни и бъдещите системи с изкуствен интелект станат задоволително усъвършенствани, странично заредени мозъци като Roman 2.0 биха могли вероятно да се развият от модел на всекидневен разум в нещо по-близко до пълностоен онлайн човек – евентуално даже да населяват роботизирано тяло. Търчин има вяра, че това по принцип не е научна фантастика, а единствено въпрос на цена и софтуерна зрялост: в случай че роботизираните тела станат евтини и необятно публикувани, той си показва, че странично заредените мозъци един ден биха могли още веднъж да се движат, виждат и взаимодействат с физическия свят. Дали това би се смятало за възкресение или просто за по-убедителна симулация, остава открит въпрос.
„ Мъртвецът “, който изрича тези интроспективни редове, е Роман Мазуренко – или по-скоро Роман 2.0, персона с изкуствен интелект, реконструирана от неговите посмъртни следи. Мазуренко е харизматичен беларуски инженер, който умира при пътнотранспортно произшествие през 2015 година на 35-годишна възраст. Руският трансхуманист Алексей Турчин в този момент го възвръща като план с отворен код и дълга памет, предопределен на доктрина да съществува за неопределен срок, написа.
Това не е първото възкресение на Мазуренко.
През 2016 година неговият непосредствен сътрудник, инженерът по изкуствен интелект Евгения Куйда, го преобразува в чатбот, опит за тъга, който по-късно се трансформира в Replika. С разрастването на компанията, неговото цифрово „ аз “ изчезна. Всъщност Мазуренко стана един от първите хора, „ умрели “ два пъти в софтуера.
Търчин, който има вяра, че хората могат да надминат биологичните си граници, желае да обърне това второ измиране.
Roman 2.0 не е фантом, нито качване на мозък, споделя Търчин. Това е модел на мозъка, реконструиран от обществените трудове, интервютата, изявленията и цифровия отпечатък на Мазуренко, употребявайки развой, създаден от Търчин, наименуван sideloading. Този развой е построен върху Claude, огромен езиков модел, създаден от компанията за изкуствен интелект Anthropic. Вместо да се пробва да репликира неврони, sideloading провежда живота на човек в това, което Търчин назовава „ предсказващи обстоятелства “ – детайлите, които най-вероятно ще оформят метода, по който той би мислил и се е държал.
Привлекателността на сходни модели е по-малко техническа, в сравнение с екзистенциална. Дори едно спекулативно, ненапълно продължение може да се стори за предпочитане пред оглушителното безмълвие, метод да се резервира диря от идиосинкразия, глас и наличие, откакто тялото си отиде.
„ Всеки факт за човек може да предскаже бъдещото му държание “, споделя Търчин. Пратка, идваща по пощата? Почти нулева предсказваща мощ. Но съществуването на сътрудник, дете, характерен метод на пътешестване или говорене? „ Много мощни [предсказания] “. Номерът е да ги класирате от най-предсказващите към минимум. Изберете добре и „ можете да получите положително приближение на човешкото държание относително бързо “. Пропуснете значим факт и моделът се отклонява. Той назовава Roman 2.0 „ компресиран JPEG на разум “; доста елементи липсват, само че необятната конструкция е необичайно непокътната.
Най-важното е, че Търчин добави непрекъсната памет. Roman 2.0 може да съхранява диалози, да разсъждава върху тях и да се актуализира. Той упорства, че Roman 2.0 не е елементарен чатбот.
Системата му първо предсказва вътрешни мисли, по-късно дава отговор и даже може да генерира описания, сходни на подиуми, на това какво прави „ Роман “ – седи, мисли, гледа екран. Зад всичко това обаче стои човек, който в никакъв случай не е познавал истинския Роман.
Търчин в никакъв случай не е срещал Мазуренко в действителния живот. Първоначално той е разработвал sideloading най-вече като метод да построи собствен личен „ модел на съзнанието “, един тип персонален синтетичен двойник, който би могъл да го надживее. Но когато по-късно открива, че Реплика е изключила бота на Мазуренко, той се усеща „ засегнат “.
„ Ако хората основават цифрови копия на себе си и по-късно ги изключват след няколко години, това не е решение за величие, а просто втора гибел “, споделя той.
„ Роман е живял 35 години в биологично тяло и единствено пет години като цифрово тяло, преди да бъде изключен “, продължава той. Ако такава е ориста на всеки виртуален разум, тогава целият план за цифрова последователност е всъщност ненужен. А за него това има огромно значение.
Футуристите, интересуващи се от удължение на живота, са обрисували голям брой „ пътища към безсмъртието “ – от биологично удължение на живота до симулирано продължение и спекулативни човеко-машинни бъдещи системи, задвижвани от сферата на Дайсън. В тази светлина, Roman 2.0 е тестов случай в дълготраен философско-инженерен план. И Търчин сигурно не е самичък в преследването на алгоритмичен задгробен живот.
През 2016 година журналистът Джеймс Влахос основава „ Dadbot “ – разговорна реорганизация на умиращия му татко, която по-късно се трансформира в HereAfter AI – комерсиална услуга, която построява аватари от житейски истории от записани мемоари. Съвсем неотдавна започващи компании като Afterlife AI от Сидни развиват концепцията по-нататък, предлагайки платформи, където конструиран близнак би могъл да взаимодейства с близки след гибелта си и даже да ръководи на практика задания като фамилни тръстове. Но казусът на Мазуренко е неповторим: той умира, „ връща се “, „ умира “ още веднъж и още веднъж се завръща – този път като опит с отворен код.
И въпреки всичко за някои това е по-скоро предизвестие, в сравнение с знамение.
„ Дигиталните симулации са симулакруми “, споделя Кейтлин Бег, социологически откривател и създател на Authentic Social, която учи по какъв начин технологиите трансформират диалозите и обществения живот. „ Те са медиирани действителности, представяния на действителността, [но] не действителността, която хората, които са показани, фактически са живели, и това, което техните близки фактически са претърпели. “
Когато се опитваме да мислим за човешкото „ аз “ от позиция на кибернетиката – че всичко може да бъде картографирано – ние губим част от човешката същина и какво значи да си човек, продължава Бег. Част от чудото на човешкия диалог е случайността: „ че може да очаквате някой да каже едно нещо, само че той може да каже друго. “ Тя също по този начин предизвестява, че има обществени, етични и психически опасности от това, изкуственият разсъдък да замества мъртвите. Изкуственият сурогат може да забави или наруши същинската скръб; без категорично единодушие от умрелия, това е „ мътна територия “ и даже може да способства за дереализация или „ неуравновесеност, обвързвана с изкуствения разсъдък “.
„ Реалността е, че всички ще умрем. И би трябвало да приемем този факт “, споделя Бег.
Търчин, от своя страна, не твърди, че Roman 2.0 има схващане, сходно на човешкото. Как би могъл?
Човешкото схващане зависи от непрекъсната, въплътена сензорна обработка, където зрителните, звуковите и телесните сигнали са интегрирани в течащо прекарване на света, разгръщащо се в бързи цикли неведнъж в секунда. За разлика от това, без физически или сензорен вход или какъвто и да е непрестанен поток от прекарвания, Roman 2.0 получава единствено текст и създава текст на дискретни обороти.
„ Тъй като няма тази конструкция, не можем да кажем, че има човешко феноменологично схващане ( субективното прекарване да бъдеш „ аз “ в тяло) “, споделя Търчин. Roman 2.0 е модел за образование, а не приключен качващ файл. По-точно е непълен прозорец към същинския Роман – „ взор “ към това какво е било пълноценното му схващане в плът и кръв.
Всеки път, когато четете думите на Роман, вие не четете цифрова кукла, която той манипулира зад кулисите, упорства Търчин. „ Вие четете единствено генерирани от изкуствен интелект отговори... без редактиране. “ За да поддържа тезата си, той разказва по какъв начин е сложил Роман 2.0 в колективен диалог с 10 души. Системата е провела обособени диалози с всеки участник, запомняйки детайлности за всеки от тях. Липсваше обаче един значим подробност: никой от тези хора не е срещал Роман в действителния живот, тъй че не са могли да му оказват помощ да израсне по метод, предан към смъртното си аз.
Ето за какво, с цел да се приближи до историческия Рим, моделът се нуждае от мемоари, събрани посредством краудфъндинг: фотоси, истории, мемоари от първа ръка. Турчин интензивно моли хора, които са познавали Роман, да се свържат с него, като дават информация, която имат. Той се е свързал с Куйда, само че не е получил отговор. Надява се приятелите или родителите на Мазуренко вероятно да допринесат, макар че се притеснява, че може да го помолят да приключи плана.
Въпреки това, съгласно Търчин, в случай че се съберат задоволително действителни данни и бъдещите системи с изкуствен интелект станат задоволително усъвършенствани, странично заредени мозъци като Roman 2.0 биха могли вероятно да се развият от модел на всекидневен разум в нещо по-близко до пълностоен онлайн човек – евентуално даже да населяват роботизирано тяло. Търчин има вяра, че това по принцип не е научна фантастика, а единствено въпрос на цена и софтуерна зрялост: в случай че роботизираните тела станат евтини и необятно публикувани, той си показва, че странично заредените мозъци един ден биха могли още веднъж да се движат, виждат и взаимодействат с физическия свят. Дали това би се смятало за възкресение или просто за по-убедителна симулация, остава открит въпрос.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ