Илън Мъск обича свободата на словото, но свободата на словото не го обича
Мед ни капе на сърцето, гледайки по какъв начин стълбовете на демократичната идеология се гърчат поради покупката на „ Туитър “ от милиардера Илон Мъск. И по какъв начин хората от противоположната, консервативна идеология наблюдават всеки нервен зов на демократите, записват всичко, разискват и се смеят. Но да изловиш демократ на нелепост някак си е прекомерно елементарно.
Всъщност историята със закупуването на тази платформа за продан на отзиви към този момент наподобява като вест номер едно в Съединени американски щати, даже като се вземе поради обстоятелството, че на 8 ноември се чака политическо земетресение (и ще бъде по този начин, без значение по какъв начин завършват плануваните за този ден избори за Конгрес). Но, въпреки това, това не са две тематики, а една.
Включително и тъй като седмица преди изборите някогашните, към този момент освободени от Мъск, корпоративни водачи проведоха следващата чистка на платформата от републиканците. И изключително от младите и известните – въпреки всичко консерватизмът, както знаете, е идеологията на младото потомство. Прочистващите несъмнено към този момент знаеха, че ще бъдат уволнени, само че към този момент прочистените ще се върнат в “Туитър “, а преди изборите всяка дреболия е от голяма важност.
А ето и образец за идеологическите спазми на видната демократка Катлийн Паркър (окичена с награди за нейните колони с мнения) във „ Вашингтон Пост “ под тъжното заглавие: „ Хора, време е да напуснете „ Туитър “.
Като начало тя подменя понятията – стартира да проучва персоналните възгледи на Мъск с акцент върху неговата порочност и друга токсичност, както тя схваща тези неща. Но Мъск не е купил запас, чиято задача е да разпространява неговите (или нечии) възгледи по всички въпроси. Той си купи естрада, място за продан на отзиви на всички и всеки – и освен в Съединени американски щати, само че и отвън тях. Ами, т.е. по този начин беше чисто теоретично, до момента в който същинските демократи не вкараха там цензура за недемократични възгледи. И не трансфораха това нещо в немилостив механизъм за образуване на вярно публично мнение на всички места.
Но първичната концепция беше, че не трябваше да има преобладаващ екип от идеолози, набор от деликатно подбрани вести, въобще нещо от този жанр - просто всеки да може да каже нещо в резюме.
Мъск купи Туитър, с цел да му върне ролята на такава платформа за свободен продан на отзиви, защото самият Мъск е " абсолютист във връзка с свободата на словото ".
Чудя се по кое време е имало такава независимост? Отдавна няма. Не и откакто американският президент Доналд Тръмп беше изпъден от „ Туитър “ преди две години поради неверните си възгледи. Тук към този момент всичко е разбрано.
Между другото, Мъск се опита да разпознава дамата, която е съответно виновна за това решение - името ѝ е Виджая Гаде - и незабавно я уволни.
И в този момент тази журналистка от „ Вашингтон Пост “ не просто приканва хората да се откажат от „ Туитър “, тя оправдава това по следния метод: „ Някога мислех, че е добре, когато хората показват мненията си, само че в този момент мощно не съм сигурна за това. Защото не можем да поносим думите на ненавист “.
А омразата са всички неверни думи и възгледи, които бяха цензурирани там и описът с тези думи и възгледи продължаваше да нараства.
И, заключава тя, дано в този момент орките останат на тази платформа и се гризат един различен.
Орки от Мордор, същите ватници - къде ли сме го чували преди? И по какъв начин, да припомня, приключиха тези диалози, по-точно по какъв начин продължиха през днешния ден?
И тук свършва меда за сърцето: хубаво е да злорадстваш за нещо, което клокочи надалеч на Запад, само че и ние имаме сходни проблеми.
И по този начин, в Съединени американски щати се появи човек, който има 44 милиарда $, с цел да се упражнява в идеализъм: той реши да вземе и възвърне свободата на словото, неутрална платформа, на която всеки да написа каквото желае. И ние по какъв начин да се оправим с такава независимост за тези, които ни считат (нас и нашата страна) за Мордор и приканват – на всички платформи – да ни санкционират, а киевските наказатели, които убиват цивилни, да се позлатят пред целия свят?
И тук, както демонстрира нашата процедура, е неефикасно да се показва тъкмо и твърдо мнение по тази тематика. Ето го тъкмо казусът, когато е нужна полемика по една безконечна за човечеството тематика: къде са границите на свободата на словото и за какво въобще е нужна?
С някакви граници всичко е ясно. Това е, да вземем за пример, когато хората са убити и измъчвани: в хода на наказателна интервенция край Харков или по време на обстрела на Донецк, по време на залавянето на пленници. Тук можете да цитирате всеки, даже Далай Лама, даже Волтер, само че естествените хора в такава обстановка просто озверяват от свободата да се пазят наказателите и физически не могат да търпят тази независимост. И едвам тогава, на вълната на тези усеща, идват законодателни и от време на време много неумели опити за формулиране на ограничавания на свободата на словото.
У нас границата минава по тази висока линия на живота и гибелта, а в Съединени американски щати и други сходни общества са се заиграли до такава степен, че всевъзможни детайли от идеологията, която назоваваме отбрана на обичайните полезности, се афишират за " речи на омразата ".
Защото свободата на словото е това, което са те, а не някакъв си Мъск. И тази независимост на словото не харесва Мъск.
А за демократите даже мисълта е непоносима, че на тогавашната " тяхна " естрада идват хора, които могат да кажат обратно мнение. Това е Мордор за тях.
А в този момент една елементарна мисъл: свободата на словото не е паднала от небето. Това е нужен осигурителен механизъм, създаден от дълъг исторически опит, с цел да защищити всевъзможни общности от хора от борби и убийства. И не е разтуха, че някъде в Съединени американски щати стигнали до взаимното отменяне две равни половини на обществото. Да, при нас сходно нещо няма: социологията демонстрира, че имаме болшинство от 70-80 % по основни въпроси. Но и 20-30 % са доста и никой не знае коя част от популацията може да се пренебрегне и дали въобще има такава граница.
А това, че в целия свят жителите на столиците са разнообразни от останалите, като едвам понасят останалата страна, а тя тях, е общоизвестен проблем, само че към момента никой не го е решил.
И хората вземат решение проблеми посредством полемика, във всеки случай посредством нея. Сега е мъчно да се каже, само че по-късно ще би трябвало. Така че в някои връзки лудият мечтател Илън Мъск е доста прав.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Всъщност историята със закупуването на тази платформа за продан на отзиви към този момент наподобява като вест номер едно в Съединени американски щати, даже като се вземе поради обстоятелството, че на 8 ноември се чака политическо земетресение (и ще бъде по този начин, без значение по какъв начин завършват плануваните за този ден избори за Конгрес). Но, въпреки това, това не са две тематики, а една.
Включително и тъй като седмица преди изборите някогашните, към този момент освободени от Мъск, корпоративни водачи проведоха следващата чистка на платформата от републиканците. И изключително от младите и известните – въпреки всичко консерватизмът, както знаете, е идеологията на младото потомство. Прочистващите несъмнено към този момент знаеха, че ще бъдат уволнени, само че към този момент прочистените ще се върнат в “Туитър “, а преди изборите всяка дреболия е от голяма важност.
А ето и образец за идеологическите спазми на видната демократка Катлийн Паркър (окичена с награди за нейните колони с мнения) във „ Вашингтон Пост “ под тъжното заглавие: „ Хора, време е да напуснете „ Туитър “.
Като начало тя подменя понятията – стартира да проучва персоналните възгледи на Мъск с акцент върху неговата порочност и друга токсичност, както тя схваща тези неща. Но Мъск не е купил запас, чиято задача е да разпространява неговите (или нечии) възгледи по всички въпроси. Той си купи естрада, място за продан на отзиви на всички и всеки – и освен в Съединени американски щати, само че и отвън тях. Ами, т.е. по този начин беше чисто теоретично, до момента в който същинските демократи не вкараха там цензура за недемократични възгледи. И не трансфораха това нещо в немилостив механизъм за образуване на вярно публично мнение на всички места.
Но първичната концепция беше, че не трябваше да има преобладаващ екип от идеолози, набор от деликатно подбрани вести, въобще нещо от този жанр - просто всеки да може да каже нещо в резюме.
Мъск купи Туитър, с цел да му върне ролята на такава платформа за свободен продан на отзиви, защото самият Мъск е " абсолютист във връзка с свободата на словото ".
Чудя се по кое време е имало такава независимост? Отдавна няма. Не и откакто американският президент Доналд Тръмп беше изпъден от „ Туитър “ преди две години поради неверните си възгледи. Тук към този момент всичко е разбрано.
Между другото, Мъск се опита да разпознава дамата, която е съответно виновна за това решение - името ѝ е Виджая Гаде - и незабавно я уволни.
И в този момент тази журналистка от „ Вашингтон Пост “ не просто приканва хората да се откажат от „ Туитър “, тя оправдава това по следния метод: „ Някога мислех, че е добре, когато хората показват мненията си, само че в този момент мощно не съм сигурна за това. Защото не можем да поносим думите на ненавист “.
А омразата са всички неверни думи и възгледи, които бяха цензурирани там и описът с тези думи и възгледи продължаваше да нараства.
И, заключава тя, дано в този момент орките останат на тази платформа и се гризат един различен.
Орки от Мордор, същите ватници - къде ли сме го чували преди? И по какъв начин, да припомня, приключиха тези диалози, по-точно по какъв начин продължиха през днешния ден?
И тук свършва меда за сърцето: хубаво е да злорадстваш за нещо, което клокочи надалеч на Запад, само че и ние имаме сходни проблеми.
И по този начин, в Съединени американски щати се появи човек, който има 44 милиарда $, с цел да се упражнява в идеализъм: той реши да вземе и възвърне свободата на словото, неутрална платформа, на която всеки да написа каквото желае. И ние по какъв начин да се оправим с такава независимост за тези, които ни считат (нас и нашата страна) за Мордор и приканват – на всички платформи – да ни санкционират, а киевските наказатели, които убиват цивилни, да се позлатят пред целия свят?
И тук, както демонстрира нашата процедура, е неефикасно да се показва тъкмо и твърдо мнение по тази тематика. Ето го тъкмо казусът, когато е нужна полемика по една безконечна за човечеството тематика: къде са границите на свободата на словото и за какво въобще е нужна?
С някакви граници всичко е ясно. Това е, да вземем за пример, когато хората са убити и измъчвани: в хода на наказателна интервенция край Харков или по време на обстрела на Донецк, по време на залавянето на пленници. Тук можете да цитирате всеки, даже Далай Лама, даже Волтер, само че естествените хора в такава обстановка просто озверяват от свободата да се пазят наказателите и физически не могат да търпят тази независимост. И едвам тогава, на вълната на тези усеща, идват законодателни и от време на време много неумели опити за формулиране на ограничавания на свободата на словото.
У нас границата минава по тази висока линия на живота и гибелта, а в Съединени американски щати и други сходни общества са се заиграли до такава степен, че всевъзможни детайли от идеологията, която назоваваме отбрана на обичайните полезности, се афишират за " речи на омразата ".
Защото свободата на словото е това, което са те, а не някакъв си Мъск. И тази независимост на словото не харесва Мъск.
А за демократите даже мисълта е непоносима, че на тогавашната " тяхна " естрада идват хора, които могат да кажат обратно мнение. Това е Мордор за тях.
А в този момент една елементарна мисъл: свободата на словото не е паднала от небето. Това е нужен осигурителен механизъм, създаден от дълъг исторически опит, с цел да защищити всевъзможни общности от хора от борби и убийства. И не е разтуха, че някъде в Съединени американски щати стигнали до взаимното отменяне две равни половини на обществото. Да, при нас сходно нещо няма: социологията демонстрира, че имаме болшинство от 70-80 % по основни въпроси. Но и 20-30 % са доста и никой не знае коя част от популацията може да се пренебрегне и дали въобще има такава граница.
А това, че в целия свят жителите на столиците са разнообразни от останалите, като едвам понасят останалата страна, а тя тях, е общоизвестен проблем, само че към момента никой не го е решил.
И хората вземат решение проблеми посредством полемика, във всеки случай посредством нея. Сега е мъчно да се каже, само че по-късно ще би трябвало. Така че в някои връзки лудият мечтател Илън Мъск е доста прав.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ