Мечтата ми като малък бе да съм дюнерджия, но станах

Мечтата ми като дребен бе да съм дюнерджия, само че станах най-обикновен доктор. Не ми се отдаваше събирането на купчинки с храна в джоб и смятането на ресто с калкулатор, по тази причина започнах да мисля за най-прости действия като да вземем за пример спасяването на човешки животи.
Сега от мен не става нищо!

Затова най-вече да бъда хвърлен в затвор, където с други като мен, със скафандри по 12 часа дневно, да не ядем, да не пием и да не изпитваме потребност, с цел да спасяваме дюнерджии.

Толкова си можем.

Аз съм просто един плебей в България.

Ние сме просто плебеи.

Габриел Димитров, Facebook