— Значи, мислиш, че съм смела? — попита тя. —

— Значи, мислиш, че съм смела? — попита тя.

— Да, по този начин е.

— Може и да си прав. Сигурно, тъй като ми е подействал вдъхновяващият образец на няколко незабравими учители. Ще ти ражажа за един от тях. Преди доста години, когато работех като доброволка в болничното заведение „ Станфорд ", се срещнах с едно момиченце на име Лайза, което страдаше от рядка и сериозна болест. Единственият късмет да се възвърне, сякаш беше обвързван с опцията да и бъде прелята кръв от петгодишния й брат. Той по знамение бе оживял от същата болест и бе развил антитела, нужни с цел да се преодолее заболяването. Лекарят изясни на дребното братче по какъв начин стоят нещата и запита момченцето дали би се съгласило, да даде своята кръв на сестра си. Видях, че за момент то се поколеба, само че след това пое надълбоко въздух и сподели:

— Да, щом това ще избави Лайза.

Докато продължаваше трансфузията, то лежеше в едно легло до сестра си и се усмихваше, както и всички ние, като гледахме по какъв начин бузите на Лайза поруменяват. После лицето на момченцето пребледня, усмивката му угасна. То погледна към лекаря и попита с треперещ глас:

— Веднага ли ще стартира да загивам?

Детето беше малко и беше схванало лекаря неправилно. То мислеше, че ще би трябвало да даде на сестра си всичката си кръв.

— Да, научих се да бъда смела — добави тя, — тъй като имах вдъхновяващия образец на такива учители.

Дан Милмън