Мода, традиция и глобализация: как родителите избират имена на децата си днес
Най-предпочитаните имена за новородени в България през 2025 година са София и Александър. Това демонстрират данните на Националния статистически институт, които обрисуват ясни трендове както в избора на имена за новородени, по този начин и в устойчивостта на обичайния български именник. При девойките след София се подреждат Мария, Виктория, Рая и Никол, а при момчетата – Георги и Калоян след водача Александър.
Прочетете още
Наред с модата при новите имена, статистиката демонстрира и силата на традицията – Мария, Елена и Иванка остават трите най-разпространени женски имена в страната, а при мъжете това са Георги, Иван и Димитър. Не е инцидентно и че най-вече именици през 2025 година са чествали на Цветница – над 336 000 души.
Какво стои зад тези цифри, по какъв начин се трансформира българската именна система и кои обществени и културни процеси въздействат върху избора на персонални имена през днешния ден?
В края на 2025 година излезе от щемпел монографията „ Българските персонални имена през днешния ден “ – резултат от десетгодишно огромно проучване на актуалната българска антропонимия, проследяващо именните трендове в интервала 2008–2018 година Авторският колектив сплотява водещи експерти в региона на ономастиката – проф. д.ф.н. Анна Чолева-Димитрова, гл. ас. доктор Надежда Данчева, доцент доктор Мая Влахова-Ангелова и ст. прочие доктор Гергана Петкова. Изследването е в границите на научноизследователски план „ Личните имена в България при започване на 21. Век “, финансиран от Фонд „ Научни проучвания “, чиято публична дълготрайност е три години (2020-2023 г.).
Изследването надвишава рамките на чистата статистика и предлага изчерпателен разбор на обществените, културните и езиковите процеси, които оформят актуалния български именник. Чрез данни от осем огромни български града и относителен разбор по пол, район и времеви интервал, книгата обрисува по какъв начин глобализацията, модата, историческата памет и психосоциалните настройки въздействат върху избора на персонални имена през днешния ден.
За измененията в именната система през XXI век и за това по какъв начин имената отразяват обществото, в което живеем, беседваме със ст. учител доктор Гергана Петкова – един от създателите на монографията.
- Какво ви предизвика да се посветите на десетгодишен мониторинг на българските персонални имена? Има ли персонална история зад интереса ви?
- Причината да бъда част от екипа, осъществил концепцията за следене на развоя на българската личноименна система, бе покана, отправена от сътрудниците от секция „ Ономастика “ към Института за български език, Българска академия на науките. Използвам опцията да им благодаря за предоставената опция, както и за вложеното доверие в мен. И да, има персонален претекст. Ономастиката като научно направление може да бъде избрана като нишово и бутиково лингвистично занятие. Моят първи допир до нея беше преди повече от 15 години, само че и до през днешния ден обричам съвсем напълно научните си търсения в тази сфера.
- Какво научаваме за българите, когато преглеждаме имената им — какво „ разкриват “ имената за обществото?
- Имената разкриват за една нация доста повече в сравнение с в началото можем да предположим. Те наблюдават непознатите културни въздействия и тяхното отражение върху традициите ни, езика ни, идентичността ни. Барометър са за това до каква степен сме податливи към „ непознатото “ и до каква степен сме склонни да съхраним „ своето “.
- Коя е най-изненадващата смяна, която открихте в именната система през това десетилетие?
- Лично за мен най-неприятната изненада бе регистрирането на голям брой заменяния на възприетите като обичайни от българите непознати имена с техни разновидности, които ми звучат прекомерно небългарски и прекомерно изкуствено. Визирам подмяната на Диана да вземем за пример с нейния по-модерен вид Даяна с безчет вариации на изписване. Или по този начин харесваното женско персонално име Мария с Марая.
- Кои обичайни имена „ изчезват “, и кои нови – български или непознати – заемат тяхното място?
- Интересна е установената наклонност за възобновление на голям брой старинни форми на добре познати и необятно публикувани в недалечното минало имена. Днес Йоан, Теодор, Никола и Йоана (с вид на изписване и като Йоанна) са по-предпочитани от Иван, Тодор, Николай и Иванка.
Пред Христо към този момент изрично се избират от новото потомство родители интернационалните оними Христиан/ Християн или Кристиан/ Кристиян.
- Какви са разликите сред районите: има ли градове с по-консервативно или по-космополитно именуване?
- Да, има отлики в описите на най-предпочитани имена в другите градове на страната. Както може да се допусна в по-малките обитаеми места традициите при именуването са по-консервативни.
Всички откриватели установяват следната поредност при развоя на личноименния състав на популацията в България без значение в какъв времеви откъслек е осъществено наблюдението – стилните трендове пораждат първо в столицата и в следствие последователно в друга степен се привнасят и в по-малките обитаеми места. Това е напълно разумно, тъй като София е многоброен и извънредно разнороден като поданици град. Досегът до непознати култури е доста по-пряк и доста по-многообразен (при параленост с Русе или Варна, да вземем за пример, които също могат да се възприемат като относително по-космополитни обитаеми места заради тяхното географско разположение и заради стопански причини).
- Как се трансформира отношението към християнските календарни имена? Остават ли водещи или отстъпват на модата?
- Както ще отбележа малко по-долу, трендовете на глобализация, които са международни, няма по какъв начин да не обиден и състава на българските персонални имена. Но родителите към момента избират да кръщават децата си с имена, свързани с християнството – били те канонични или още календарни имена, т. е. имена на светци, светици и мъченици като Стефан, Димитър, Георги, Ана/Анна и други, или оними, съдържащи в етимологията си препратки към него като Вяра да вземем за пример.
- Как глобализацията и всеобщата просвета (филми, сериали, музика) въздействат върху избора на родители през днешния ден?
- Любопитно е, че процесите на глобализация имат сходно въздействие върху езиковите траснформации, както и върху именните системи на обособените националности без оглед на локация върху международната карта. От Япония през Австралия и Бразилия та чак до България се установяват едни и същи фешън трендове – желание към така наречен интернационални имена, нахлуване на така наречен унисекс имена, англикизация при изписването на името и т. н.
Масовата просвета също оказва своето въздействие върху антропонимния състав. Проф. Анна Чолева-Димитрова дефинира сходен вид имена като „ идолни “ заради подбудите, заложени за техния избор – детето да бъде кръстено на известна персона, която е идол за един от двамата или за двойката родители. През последните години е известно името Кристияно, поради Кристияно Роналдо, Даяна, поради лейди Ди, Джулия, поради Джулия Робъртс.
В недалечното минало сходен по вид подбуди са били заложени при избора на идеологическите имена, които са били самопризнание за честност към избран политически режим (например, Бригадир, Нинел (от Ленин) и под.).
Началото на сходни трендове е сложено преди към две епохи, когато се е считало за влиятелно да избереш име за своя правоприемник, под вдъхновението на митологичен или книжовен персонаж или историческа персона. Считало се е за симптом на елитарност и авторитет.
Но сходен жанр имена постоянно са се смятали по-скоро за инцидентни, за оказионизми.
- Какво е мястото на „ интернационално звучащи “ имена, които елементарно се произнасят в чужбина?
- Родителите все по-често намерено декларират, че преднамерено стопират избора си върху сходни интернационални имена. Подбудите са напълно прагматични и ще бъдат упоменати и в отговора на идващия въпрос. Родителите не желаят децата им да срещат усложнение при бъдещи пътувания или при възможна емиграция била тя за обучение или заради предпочитание за осъществяване в професионален проект отвън родината. Ясна цел – съдействие за бърза интеграция в непозната културна и езикова среда и опит за предварителна защита от дискриминация.
- Как събитията от всекидневието — стопански, политически, обществени — се „ отпечатват “ в имената на новородените?
- Тези събития оставят може би един от най-силните отпечатъци. На тези основи са се крепели традициите на новородените да се дава името на някой от бабите и дядовците. Чрез акта на именуване се е предявявало един тип желанието детето да онаследи по-възрастните членове на фамилията.
Днес, както означих нагоре, икономическите подбуди са от друг темперамент – комфортно име, посредством което носителят му да реализира бързо консолидиране при възможна миграция. Тази наклонност е комфортно замаскирана под изявеното предпочитание на няколко генерации българи да бъдат космополитни жители на света.
Поради политически подбуди се появяват упоменатите нагоре идеологически имена.
Неслучайно античните римляни са споделили Nomen est omen („ Името е знак “). Изборът му от страна на родителите постоянно е мерило за равнището на тяхното обучение, обществен статус и даже принадлежност към етническа или религиозна общественост.
- Защо имената, които приключват на -ка (Иванка, Радка, Йорданка) излизат от приложимост?
- Тенденцията към отпадане на имената с този умалителен постфикс, в който в предишното са били влагани толкоз позитивни конотации, се ускорява. Вероятно тези персонални имена към този момент се възприемат като непрестижни. Няма друго разумно пояснение от страна на откривателите на сходни ономастични явления.
- Защо родителите търсят все по-оригинални или нетрадиционни имена?
- Всеки родител възприема своето дете като нещо неповторимо, като по-различно от другите деца. И това усещане постоянно намира своето отражение при избора на име. Родителите желаят детето им да бъде запомнено, елементарно да се разпознава и отличава измежду тълпата. За страдание, това постоянно води и до комични резултати.
- Срещате ли случаи, в които родители основават „ свои “ нови имена?
- Да, има сходни случаи. Обикновено сходни прояви на творчество водят до куриозни резултати. Възможно е сходно име да докара до уронване на личността в бъдеще. Поради тази причина сходни решения от страна на родителите не са разрешение в законодателствата на редица страни като в Германия да вземем за пример.
- Кои три мъжки и три женски имена преобладават в народен мащаб? И има ли ясно изразени градски разлики?
- Националния статистически институт (НСИ) всяка година оповестява данните за най-популярните имена. За миналата 2025 година това са женските персонални имена София, Мария и Виктория и мъжките персонални имена Александър, Георги и Калоян.
Обикновено най-предпочитаните имена в народен мащаб заемат челните позиции и в обособените обитаеми места.
- Има ли значими контрасти в другите елементи на страната?
- Разликите към този момент не са по този начин значими както в предишното, когато е била жива традицията да се унаследяват имената на бабите и дядовците. Благодарение на тази традиция дълго време са били непокътнати персонални имена, които са отразявали особености на говора или други локални обичаи при именуването.
Днес в резултат на всеобщата цифровизация стилните трендове са едни и същи.
- Унисекс имена – като Тони, Алек, Сами набират известност? Това български феномен ли е или европейска наклонност?
- Феноменът унисекс имена става все по-често срещан във всички антропонимни системи. Причините могат да бъдат систематизирани до следните две. Конкретно в българската личноименна система появяването им е подбудена от директното нахлуване на съкратени разновидности на интернационални имена заради мощното въздействие на британския език, в който тези форми са извънредно известни и широкоупотребими.
В други проучвания се акцентира като причина, че чрез тях се прави опит за отбягване на полово дискриминиране. Все още има страни, най-вече в Азия, където за една и съща позиция в дадена корпорация или институция трудът на дамите е заплащан в пъти по-ниско от този на мъжете.
- Ако би трябвало да извършите прогноза: какви ще са най-популярните имена към 2030 година?
- С оглед на всички засилващи се фешън трендове бих се пошегувала, че евентуално ще бъдат Алекс и Вики.
- Как бихте посъветвали младите родители да сортират името на детето си: по мода, по традиция или по персонален смисъл?
- Когато на мен ми предстоеше да направя сходен избор, аз заложих на персоналния смисъл. И нито за момент не съм съжалявала за него макар безбройните житейски случвания през миналото време. Така че бих посъветвала бъдещите родители да не бъдат плебеи на бързата мода, да не не помнят произхода, корените си и чрез свободата си умно да декларират своята еднаквост.
Прочетете още
Наред с модата при новите имена, статистиката демонстрира и силата на традицията – Мария, Елена и Иванка остават трите най-разпространени женски имена в страната, а при мъжете това са Георги, Иван и Димитър. Не е инцидентно и че най-вече именици през 2025 година са чествали на Цветница – над 336 000 души.
Какво стои зад тези цифри, по какъв начин се трансформира българската именна система и кои обществени и културни процеси въздействат върху избора на персонални имена през днешния ден?
В края на 2025 година излезе от щемпел монографията „ Българските персонални имена през днешния ден “ – резултат от десетгодишно огромно проучване на актуалната българска антропонимия, проследяващо именните трендове в интервала 2008–2018 година Авторският колектив сплотява водещи експерти в региона на ономастиката – проф. д.ф.н. Анна Чолева-Димитрова, гл. ас. доктор Надежда Данчева, доцент доктор Мая Влахова-Ангелова и ст. прочие доктор Гергана Петкова. Изследването е в границите на научноизследователски план „ Личните имена в България при започване на 21. Век “, финансиран от Фонд „ Научни проучвания “, чиято публична дълготрайност е три години (2020-2023 г.).
Изследването надвишава рамките на чистата статистика и предлага изчерпателен разбор на обществените, културните и езиковите процеси, които оформят актуалния български именник. Чрез данни от осем огромни български града и относителен разбор по пол, район и времеви интервал, книгата обрисува по какъв начин глобализацията, модата, историческата памет и психосоциалните настройки въздействат върху избора на персонални имена през днешния ден.
За измененията в именната система през XXI век и за това по какъв начин имената отразяват обществото, в което живеем, беседваме със ст. учител доктор Гергана Петкова – един от създателите на монографията.
- Какво ви предизвика да се посветите на десетгодишен мониторинг на българските персонални имена? Има ли персонална история зад интереса ви?
- Причината да бъда част от екипа, осъществил концепцията за следене на развоя на българската личноименна система, бе покана, отправена от сътрудниците от секция „ Ономастика “ към Института за български език, Българска академия на науките. Използвам опцията да им благодаря за предоставената опция, както и за вложеното доверие в мен. И да, има персонален претекст. Ономастиката като научно направление може да бъде избрана като нишово и бутиково лингвистично занятие. Моят първи допир до нея беше преди повече от 15 години, само че и до през днешния ден обричам съвсем напълно научните си търсения в тази сфера.
- Какво научаваме за българите, когато преглеждаме имената им — какво „ разкриват “ имената за обществото?
- Имената разкриват за една нация доста повече в сравнение с в началото можем да предположим. Те наблюдават непознатите културни въздействия и тяхното отражение върху традициите ни, езика ни, идентичността ни. Барометър са за това до каква степен сме податливи към „ непознатото “ и до каква степен сме склонни да съхраним „ своето “.
- Коя е най-изненадващата смяна, която открихте в именната система през това десетилетие?
- Лично за мен най-неприятната изненада бе регистрирането на голям брой заменяния на възприетите като обичайни от българите непознати имена с техни разновидности, които ми звучат прекомерно небългарски и прекомерно изкуствено. Визирам подмяната на Диана да вземем за пример с нейния по-модерен вид Даяна с безчет вариации на изписване. Или по този начин харесваното женско персонално име Мария с Марая.
- Кои обичайни имена „ изчезват “, и кои нови – български или непознати – заемат тяхното място?
- Интересна е установената наклонност за възобновление на голям брой старинни форми на добре познати и необятно публикувани в недалечното минало имена. Днес Йоан, Теодор, Никола и Йоана (с вид на изписване и като Йоанна) са по-предпочитани от Иван, Тодор, Николай и Иванка.
Пред Христо към този момент изрично се избират от новото потомство родители интернационалните оними Христиан/ Християн или Кристиан/ Кристиян.
- Какви са разликите сред районите: има ли градове с по-консервативно или по-космополитно именуване?
- Да, има отлики в описите на най-предпочитани имена в другите градове на страната. Както може да се допусна в по-малките обитаеми места традициите при именуването са по-консервативни.
Всички откриватели установяват следната поредност при развоя на личноименния състав на популацията в България без значение в какъв времеви откъслек е осъществено наблюдението – стилните трендове пораждат първо в столицата и в следствие последователно в друга степен се привнасят и в по-малките обитаеми места. Това е напълно разумно, тъй като София е многоброен и извънредно разнороден като поданици град. Досегът до непознати култури е доста по-пряк и доста по-многообразен (при параленост с Русе или Варна, да вземем за пример, които също могат да се възприемат като относително по-космополитни обитаеми места заради тяхното географско разположение и заради стопански причини).
- Как се трансформира отношението към християнските календарни имена? Остават ли водещи или отстъпват на модата?
- Както ще отбележа малко по-долу, трендовете на глобализация, които са международни, няма по какъв начин да не обиден и състава на българските персонални имена. Но родителите към момента избират да кръщават децата си с имена, свързани с християнството – били те канонични или още календарни имена, т. е. имена на светци, светици и мъченици като Стефан, Димитър, Георги, Ана/Анна и други, или оними, съдържащи в етимологията си препратки към него като Вяра да вземем за пример.
- Как глобализацията и всеобщата просвета (филми, сериали, музика) въздействат върху избора на родители през днешния ден?
- Любопитно е, че процесите на глобализация имат сходно въздействие върху езиковите траснформации, както и върху именните системи на обособените националности без оглед на локация върху международната карта. От Япония през Австралия и Бразилия та чак до България се установяват едни и същи фешън трендове – желание към така наречен интернационални имена, нахлуване на така наречен унисекс имена, англикизация при изписването на името и т. н.
Масовата просвета също оказва своето въздействие върху антропонимния състав. Проф. Анна Чолева-Димитрова дефинира сходен вид имена като „ идолни “ заради подбудите, заложени за техния избор – детето да бъде кръстено на известна персона, която е идол за един от двамата или за двойката родители. През последните години е известно името Кристияно, поради Кристияно Роналдо, Даяна, поради лейди Ди, Джулия, поради Джулия Робъртс.
В недалечното минало сходен по вид подбуди са били заложени при избора на идеологическите имена, които са били самопризнание за честност към избран политически режим (например, Бригадир, Нинел (от Ленин) и под.).
Началото на сходни трендове е сложено преди към две епохи, когато се е считало за влиятелно да избереш име за своя правоприемник, под вдъхновението на митологичен или книжовен персонаж или историческа персона. Считало се е за симптом на елитарност и авторитет.
Но сходен жанр имена постоянно са се смятали по-скоро за инцидентни, за оказионизми.
- Какво е мястото на „ интернационално звучащи “ имена, които елементарно се произнасят в чужбина?
- Родителите все по-често намерено декларират, че преднамерено стопират избора си върху сходни интернационални имена. Подбудите са напълно прагматични и ще бъдат упоменати и в отговора на идващия въпрос. Родителите не желаят децата им да срещат усложнение при бъдещи пътувания или при възможна емиграция била тя за обучение или заради предпочитание за осъществяване в професионален проект отвън родината. Ясна цел – съдействие за бърза интеграция в непозната културна и езикова среда и опит за предварителна защита от дискриминация.
- Как събитията от всекидневието — стопански, политически, обществени — се „ отпечатват “ в имената на новородените?
- Тези събития оставят може би един от най-силните отпечатъци. На тези основи са се крепели традициите на новородените да се дава името на някой от бабите и дядовците. Чрез акта на именуване се е предявявало един тип желанието детето да онаследи по-възрастните членове на фамилията.
Днес, както означих нагоре, икономическите подбуди са от друг темперамент – комфортно име, посредством което носителят му да реализира бързо консолидиране при възможна миграция. Тази наклонност е комфортно замаскирана под изявеното предпочитание на няколко генерации българи да бъдат космополитни жители на света.
Поради политически подбуди се появяват упоменатите нагоре идеологически имена.
Неслучайно античните римляни са споделили Nomen est omen („ Името е знак “). Изборът му от страна на родителите постоянно е мерило за равнището на тяхното обучение, обществен статус и даже принадлежност към етническа или религиозна общественост.
- Защо имената, които приключват на -ка (Иванка, Радка, Йорданка) излизат от приложимост?
- Тенденцията към отпадане на имената с този умалителен постфикс, в който в предишното са били влагани толкоз позитивни конотации, се ускорява. Вероятно тези персонални имена към този момент се възприемат като непрестижни. Няма друго разумно пояснение от страна на откривателите на сходни ономастични явления.
- Защо родителите търсят все по-оригинални или нетрадиционни имена?
- Всеки родител възприема своето дете като нещо неповторимо, като по-различно от другите деца. И това усещане постоянно намира своето отражение при избора на име. Родителите желаят детето им да бъде запомнено, елементарно да се разпознава и отличава измежду тълпата. За страдание, това постоянно води и до комични резултати.
- Срещате ли случаи, в които родители основават „ свои “ нови имена?
- Да, има сходни случаи. Обикновено сходни прояви на творчество водят до куриозни резултати. Възможно е сходно име да докара до уронване на личността в бъдеще. Поради тази причина сходни решения от страна на родителите не са разрешение в законодателствата на редица страни като в Германия да вземем за пример.
- Кои три мъжки и три женски имена преобладават в народен мащаб? И има ли ясно изразени градски разлики?
- Националния статистически институт (НСИ) всяка година оповестява данните за най-популярните имена. За миналата 2025 година това са женските персонални имена София, Мария и Виктория и мъжките персонални имена Александър, Георги и Калоян.
Обикновено най-предпочитаните имена в народен мащаб заемат челните позиции и в обособените обитаеми места.
- Има ли значими контрасти в другите елементи на страната?
- Разликите към този момент не са по този начин значими както в предишното, когато е била жива традицията да се унаследяват имената на бабите и дядовците. Благодарение на тази традиция дълго време са били непокътнати персонални имена, които са отразявали особености на говора или други локални обичаи при именуването.
Днес в резултат на всеобщата цифровизация стилните трендове са едни и същи.
- Унисекс имена – като Тони, Алек, Сами набират известност? Това български феномен ли е или европейска наклонност?
- Феноменът унисекс имена става все по-често срещан във всички антропонимни системи. Причините могат да бъдат систематизирани до следните две. Конкретно в българската личноименна система появяването им е подбудена от директното нахлуване на съкратени разновидности на интернационални имена заради мощното въздействие на британския език, в който тези форми са извънредно известни и широкоупотребими.
В други проучвания се акцентира като причина, че чрез тях се прави опит за отбягване на полово дискриминиране. Все още има страни, най-вече в Азия, където за една и съща позиция в дадена корпорация или институция трудът на дамите е заплащан в пъти по-ниско от този на мъжете.
- Ако би трябвало да извършите прогноза: какви ще са най-популярните имена към 2030 година?
- С оглед на всички засилващи се фешън трендове бих се пошегувала, че евентуално ще бъдат Алекс и Вики.
- Как бихте посъветвали младите родители да сортират името на детето си: по мода, по традиция или по персонален смисъл?
- Когато на мен ми предстоеше да направя сходен избор, аз заложих на персоналния смисъл. И нито за момент не съм съжалявала за него макар безбройните житейски случвания през миналото време. Така че бих посъветвала бъдещите родители да не бъдат плебеи на бързата мода, да не не помнят произхода, корените си и чрез свободата си умно да декларират своята еднаквост.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ