Най-голямата образователна мозайка украси училище
Майсторките са вплели в паното двойната серпантина на ДНК, Питагоровата теорема, интернет знаци
Ако попитате двете известни дизайнерки, майсторки на мозайка у нас, Петя Мод и Стойка Матева дали са сътворили най-голямата творба под намерено небе у нас, съединена от хиляди късчета, те ще се притеснят и ще отрекат. Нещо особено за същинските създатели. Произведението им обаче, към този момент е реалност и радва очите в град Смядово, Шуменско. Със сигурност е най-мащабната мозайка у нас на публично място, под намерено небе, сътворена в последния четвърт век и то единствено от четири ръце. Картината с дължина 64 метра и обща повърхност близо 100 кв. м е върху бетонна стена край учебно заведение „ Св. Св. Кирил и Методий “ и беше подготвена тъкмо за старта на образователната година.
Така дали обещание двете авторки на кметицата на Смядово Иванка Петрова през февруари и оправдали доверието за има-няма седем месеца. Сивата бетонна конзола край учебното заведение е неузнаваема. Точно това – да вършим градовете цветни, пъстри и привлекателни е упоритостта на Петя и Стойка. Петя е създателят на първото цветно стълбище у нас в остарялата столица Велики Преслав. Щом зърнала 52-те приказни стъпала, градоначалничката на прилежащо Смядово незабавно потърсила връзка с майсторката. Отдавна се чудела по какъв начин да преобрази стената на входа на града, на основен път, където всекидневно минават хиляди коли и пешеходци. Петя приела предизвикването, поканила и колежката си Стойка от Стара Загора. Тя била измежду най-заклетите й помощници при „ обличането “ на стълбището. Освен това е и основател на националното биенале на създателите със здрави ръце и голямо ентусиазъм и самообладание „ Мозайката през днешния ден “.
И двете си споделили, като зърнали голямата бариера, която започвала от височина 70 см, след това се издигала до 160, скачала на 170 и отново падала до 155 – „ Очи се плашат, ръце се не плашат “. От общината обезпечили финансиране, а от завода за фаянс KAI GRUP дарили плочките. Били във във всички цветове на дъгата, може би над 50 нюанса. Точно подобен бил и планът, утвърден от общината. Преливащ от цвят и с подобаващ учебен сюжет, като за пред учебно заведение.
Започва с „ Добре пристигнали! “, първия звънец и буквите за първолаците и приключва с „ На добър час! “ за порасналите зрелостници. Между началото и финала са показани с истински знаци другите образователни предмети. От четене, писане и изобразяване до математика, химия, биология, компютърни науки… Майсторките са вплели в паното даже двойната серпантина на ДНК, Питагоровата теорема, както и интернет знаци, без които днешното общество не може да диша. В средата грее емблематичното „ Напред! Науката е слънце! “
Петя Мод изяснява, че е голямо задоволство да видиш един план, който е бил единствено концепция в главата ти и рисунка на хартия, пресъздаден като мозайка. Майсторките редили обособените картини от голямото пано всяка в ателието си. Петя във Велики Преслав, Стойка в Стара Загора. По-цветните са по-трудни, само че доста по-интересни и увлекателни за осъществяване, споделя Стойка. Истинският занаятчия на мозайка в никакъв случай не бяга от сложен сюжет, поддържа я Петя. Плочките се режат с клещи. Със сигурност двете са подредили повече от 12 000 късчета. Някои с размери сантиметър на сантиметър. В мозайката всяко парченце е все едно щрих с четката в картина. Редят се върху специфични мрежи, закрепят се с лепило С-200. Колко кг керамика е предходна през ръцете им, не са пресмятали. Може и да е над 2 тона.
После пристигнал ред на монтажа – в тази ситуация върху стената. Отнел им към две седмици, с помощта на помощта на петима мъже. Изкуство сходно на строителство – работи се с циментово лепило, фугиращи смеси, шпакли… Докато мозаистите преобразявали стената, безусловно бил необходим регулировчик на оживеното шосе в Смядово, описват те. „ Често предизвиквахме тапи от коли. Шофьорите спираха, с цел да гледат. Дори се майтапиха, че няма смисъл от легналия служител на реда, тъй като се движат постепенно “, смее се Стойка.
Добрите думи от съгледвачите са най-голямата премия за майсторките. Е, намирали се и скептици, които подхвърляли, че „ тая хубава работа “ дълго няма да оцелее. Но дизайнерките са безапелационни, че картината им е извънредно здрава, стига да не се намесят вандали. Още Доменико Гирландайо, началник на художествена работилница, в която работи и младият Микеланджело, споделя, че „ Истинската рисунка за вечността е мозайката “, припомня Стойка.
Най-хубавото е, че у нас от ден на ден хора се увличат по този тип изкуство. Когато през 2012 година правили първа национална галерия в Пловдив, били шепа хора, а тази година за присъединяване в националното биенале кандидатствали 35 мозаисти и се наложило да връщат хора, споделя старозагорката. Децата също имат голям интерес към мозайката и нищо чудно в Смядово да се сътвори школа. Градът към този момент се трансформира в нещо като Художествена изложба под намерено небе, тъй като тук и санираните блокове са изрисувани с легендата за Смеда, създателката на градчето. Хубавата самодейност всичко да е цветно и красиво стартира от същото приблизително учебно заведение, чийто стени още през 2016 година бяха украсени с Дърво на знанието по самодейност на общинската администрация.
„ Може да имаш доста хрумвания, само че в случай че няма къде да ги реализираш, никой няма да знае нито за тях, нито какъв занаятчия си. Радваме се, че в дребното Смядово ни дадоха тази огромна опция “, споделят Петя и Стойка.
Ако попитате двете известни дизайнерки, майсторки на мозайка у нас, Петя Мод и Стойка Матева дали са сътворили най-голямата творба под намерено небе у нас, съединена от хиляди късчета, те ще се притеснят и ще отрекат. Нещо особено за същинските създатели. Произведението им обаче, към този момент е реалност и радва очите в град Смядово, Шуменско. Със сигурност е най-мащабната мозайка у нас на публично място, под намерено небе, сътворена в последния четвърт век и то единствено от четири ръце. Картината с дължина 64 метра и обща повърхност близо 100 кв. м е върху бетонна стена край учебно заведение „ Св. Св. Кирил и Методий “ и беше подготвена тъкмо за старта на образователната година.
Така дали обещание двете авторки на кметицата на Смядово Иванка Петрова през февруари и оправдали доверието за има-няма седем месеца. Сивата бетонна конзола край учебното заведение е неузнаваема. Точно това – да вършим градовете цветни, пъстри и привлекателни е упоритостта на Петя и Стойка. Петя е създателят на първото цветно стълбище у нас в остарялата столица Велики Преслав. Щом зърнала 52-те приказни стъпала, градоначалничката на прилежащо Смядово незабавно потърсила връзка с майсторката. Отдавна се чудела по какъв начин да преобрази стената на входа на града, на основен път, където всекидневно минават хиляди коли и пешеходци. Петя приела предизвикването, поканила и колежката си Стойка от Стара Загора. Тя била измежду най-заклетите й помощници при „ обличането “ на стълбището. Освен това е и основател на националното биенале на създателите със здрави ръце и голямо ентусиазъм и самообладание „ Мозайката през днешния ден “.
И двете си споделили, като зърнали голямата бариера, която започвала от височина 70 см, след това се издигала до 160, скачала на 170 и отново падала до 155 – „ Очи се плашат, ръце се не плашат “. От общината обезпечили финансиране, а от завода за фаянс KAI GRUP дарили плочките. Били във във всички цветове на дъгата, може би над 50 нюанса. Точно подобен бил и планът, утвърден от общината. Преливащ от цвят и с подобаващ учебен сюжет, като за пред учебно заведение.
Започва с „ Добре пристигнали! “, първия звънец и буквите за първолаците и приключва с „ На добър час! “ за порасналите зрелостници. Между началото и финала са показани с истински знаци другите образователни предмети. От четене, писане и изобразяване до математика, химия, биология, компютърни науки… Майсторките са вплели в паното даже двойната серпантина на ДНК, Питагоровата теорема, както и интернет знаци, без които днешното общество не може да диша. В средата грее емблематичното „ Напред! Науката е слънце! “
Петя Мод изяснява, че е голямо задоволство да видиш един план, който е бил единствено концепция в главата ти и рисунка на хартия, пресъздаден като мозайка. Майсторките редили обособените картини от голямото пано всяка в ателието си. Петя във Велики Преслав, Стойка в Стара Загора. По-цветните са по-трудни, само че доста по-интересни и увлекателни за осъществяване, споделя Стойка. Истинският занаятчия на мозайка в никакъв случай не бяга от сложен сюжет, поддържа я Петя. Плочките се режат с клещи. Със сигурност двете са подредили повече от 12 000 късчета. Някои с размери сантиметър на сантиметър. В мозайката всяко парченце е все едно щрих с четката в картина. Редят се върху специфични мрежи, закрепят се с лепило С-200. Колко кг керамика е предходна през ръцете им, не са пресмятали. Може и да е над 2 тона.
После пристигнал ред на монтажа – в тази ситуация върху стената. Отнел им към две седмици, с помощта на помощта на петима мъже. Изкуство сходно на строителство – работи се с циментово лепило, фугиращи смеси, шпакли… Докато мозаистите преобразявали стената, безусловно бил необходим регулировчик на оживеното шосе в Смядово, описват те. „ Често предизвиквахме тапи от коли. Шофьорите спираха, с цел да гледат. Дори се майтапиха, че няма смисъл от легналия служител на реда, тъй като се движат постепенно “, смее се Стойка.
Добрите думи от съгледвачите са най-голямата премия за майсторките. Е, намирали се и скептици, които подхвърляли, че „ тая хубава работа “ дълго няма да оцелее. Но дизайнерките са безапелационни, че картината им е извънредно здрава, стига да не се намесят вандали. Още Доменико Гирландайо, началник на художествена работилница, в която работи и младият Микеланджело, споделя, че „ Истинската рисунка за вечността е мозайката “, припомня Стойка.
Най-хубавото е, че у нас от ден на ден хора се увличат по този тип изкуство. Когато през 2012 година правили първа национална галерия в Пловдив, били шепа хора, а тази година за присъединяване в националното биенале кандидатствали 35 мозаисти и се наложило да връщат хора, споделя старозагорката. Децата също имат голям интерес към мозайката и нищо чудно в Смядово да се сътвори школа. Градът към този момент се трансформира в нещо като Художествена изложба под намерено небе, тъй като тук и санираните блокове са изрисувани с легендата за Смеда, създателката на градчето. Хубавата самодейност всичко да е цветно и красиво стартира от същото приблизително учебно заведение, чийто стени още през 2016 година бяха украсени с Дърво на знанието по самодейност на общинската администрация.
„ Може да имаш доста хрумвания, само че в случай че няма къде да ги реализираш, никой няма да знае нито за тях, нито какъв занаятчия си. Радваме се, че в дребното Смядово ни дадоха тази огромна опция “, споделят Петя и Стойка.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ