6 жени, 6 майки, 6 произведения на изкуството
Майката... Тя е най-важният човек за всеки един от нас; тялото, което първо сме усетили до себе си; ръцете с нежна сила; лицето на добротата и усмивката на всеотдайността; очите, изпълнени с обич и помилван. Тя е първичната закалка на живота, която ни трансформира в такива, каквито сме – и, уви, каквито не сме. Може ли майката да бърка? Може ли да носи не градивен, а унищожителен заряд. Може да бъде също травматичен зложелател?
Независимо по какъв начин я одобряваме, рано или късно разбираме, че тя не е само нашият най-съществен родственик, само че и персона със личен живот, за който нормално или знаем прекомерно малко, или нищо. Парадоксално постоянно се оказва, че точно родителите са хората, които познаваме най-слабо. И тук се намесва изкуството. От ранното християнство и Дева Мария насам, този персонаж е един от най-третираните в света на киното, литературата, музиката и танца - чак до наши дни.
Представяме ви 6 творби, с които актуалното изкуството ни кара да се вгледаме в облика на майката, с цел да осмислим връзката с дамата, която ни е дала живот.
Песента на Pink Floyd „ Mother “ oт албума “The Wall”
Звучаща като самопризнание за обич към майката, едноименната ария от албума „ Стената “ на Pink Floyd в действителност съставлява подигравателен разговор с родителя, който „ ще помогне за издигане на стената “. В текста е заложена рецензия към логиката на психиката на подвластното дете, което в никакъв случай няма да порасне, тъй като постоянно ще бъде под крилото на „ майката – орлица “.
Тази извънмерна протекция дава колкото сигурност, толкоз и злокобен уют, сравним с живота отдолу под Желязната завеса... Защото майката, с изключение на всичко друго, може да символизира обществото, в случай че щете даже и родината.
Картината The Enigma of Desire, or My Mother, My Mother, My Mother, My Mother на Салвадор Дали
През 1929-та година, осем години след гибелта на майка му, Дали основава картината „ Загадката на желанието или моята майка, моята майка, моята майка, моята майка “. В халюцинационен жанр той се рисува задремал (в левия низък ъгъл се вижда неговият профил). Тялото му e кафяво, безформено и покрито с думите ma mère („ моята майка “ на френски). В далечината се вижда мъж – това евентуално е бащата на Дали, който след гибелта на майка му се дами за нейната сестра.
По-късно великият художник разяснява, че е изцяло допустимо и да се чувстваш завързан към своята майка, и също по този начин да се искаш да се отделиш от нея. През 1982-а година картината е продадена на търг за рекордните тогава 807 408 $ за произведение на жив художник (Дали умира през 1989-та година).
Танцовият театър „ Майка “ на Peeping Tom
Сред най-актуалните тълкования на майчиния облик на актуалната танцова сцена е едноименният театър на белгийската компания Peeping Tom. Развиващ се на фона на реален фон, наподобяващ музей и родилно поделение, спектакълът демонстрира кръговрата на живота през комплициран вътрешен свят на майката.
ВИЖТЕ КАДРИ ОТ СПЕКТАКЪЛА В НАШАТА ГАЛЕРИЯ
Представлението получи възторжени мнения от критиците и публиката, тъй като събира няколко спорни, даже смущаващи лица и възрастови категории на дамата, дала живот, а резултатът е много въздействащо, психическо и изненадващо зрелище.
„ Майка “ може да се гледа за първи път в България в границите на ONE DANCE WEEK в Пловдив (Дом на културата „ Борис Христов “) на 14 октомври. Началото е тъкмо в 19:30 часа.
Филмът „ Всичко за майка ми “
Една жена, изгубила единствения си наследник при нелепа злополука, намира сили да продължи напред, ставайки част от екипа на обичаната му актриса. Мануела (Сесилия Рот) е в ролята на безконечната майка, която оказва помощ на целия свят, единствено с цел да не помни своята тъга. И съумява. Във филмите на изключителния Педро Алмодовар няма невъзможни неща, а „ Всичко за майка ми “ (1999) е измежду най-силните ленти на режисьора.
Скулптурата Maman на Луиз Буржоа
Този голям паяк от бронз, стомана и мрамор е може би най-известното произведение на великата Луиз Буржоа. Огромната „ Maman “ („ Майка “ на френски) носи в себе си 26 мраморни яйца, закачени някъде високо в тялото й, тъй като скулптурата в действителност е висока над 9 метра, а краката й са разперени в диаметър от над 10 метра. Луиз Буржоа основава творбата през 1999 година, когато е на 78-годишна възраст. Оригиналът, който се намира в „ TATE Modern “ в Лондон, е изработен от стомана, само че има и 6 копия от бронз в разнообразни сбирки и публични пространства по света. Буржоа основава големия паяк в памет на своята лична майка.
Тя изяснява концепцията на творбата по този начин: „ Паякът “ е ода за моята майка. Тя беше моят най-хубав другар. Както и паяците - и тя плетеше. Моето семейство се занимаваше с тапициране и реституция, а майка ми ръководеше бизнеса. Подобно на паяците, и моята майка беше доста интелигентна. Паяците са другарски настроени и ядат мухи. Знаем, че мухите придвижват заболявания и по тази причина са нежелани. А паяците оказват помощ и ни пазят от тях, тъкмо както правеше и моята майка... “
Стихотворението „ На майка ми “ на Христо Фотев
Една прелестна и модерна трактовка на облика на майката - мощно сантиментално, само че и доста откровено, стихотворението е завършено като изповедна молба към майката да не оставя сина си... Никога. Препоръчва се да се чете на един мирис. И деликатно, тъй като неизбежно провокира сълзи в очите, изключително финалът.
„.....Мамо,
не остарявай, апелирам те - и в никакъв случай
не вярвай денем на огледалото.
В очите ми се гледай непрестанно.
Съпротивявай се против тъгата си.
За здравето си се бори обезверено.
И защитавай, апелирам те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суетност - от време на време
си освежавай със червило устните...
И не умирай - повелявам ти - до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля - съзерцавай ме
от погледите на дамите - тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда -
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо “.
Независимо по какъв начин я одобряваме, рано или късно разбираме, че тя не е само нашият най-съществен родственик, само че и персона със личен живот, за който нормално или знаем прекомерно малко, или нищо. Парадоксално постоянно се оказва, че точно родителите са хората, които познаваме най-слабо. И тук се намесва изкуството. От ранното християнство и Дева Мария насам, този персонаж е един от най-третираните в света на киното, литературата, музиката и танца - чак до наши дни.
Представяме ви 6 творби, с които актуалното изкуството ни кара да се вгледаме в облика на майката, с цел да осмислим връзката с дамата, която ни е дала живот.
Песента на Pink Floyd „ Mother “ oт албума “The Wall”
Звучаща като самопризнание за обич към майката, едноименната ария от албума „ Стената “ на Pink Floyd в действителност съставлява подигравателен разговор с родителя, който „ ще помогне за издигане на стената “. В текста е заложена рецензия към логиката на психиката на подвластното дете, което в никакъв случай няма да порасне, тъй като постоянно ще бъде под крилото на „ майката – орлица “.
Тази извънмерна протекция дава колкото сигурност, толкоз и злокобен уют, сравним с живота отдолу под Желязната завеса... Защото майката, с изключение на всичко друго, може да символизира обществото, в случай че щете даже и родината.
Картината The Enigma of Desire, or My Mother, My Mother, My Mother, My Mother на Салвадор Дали
През 1929-та година, осем години след гибелта на майка му, Дали основава картината „ Загадката на желанието или моята майка, моята майка, моята майка, моята майка “. В халюцинационен жанр той се рисува задремал (в левия низък ъгъл се вижда неговият профил). Тялото му e кафяво, безформено и покрито с думите ma mère („ моята майка “ на френски). В далечината се вижда мъж – това евентуално е бащата на Дали, който след гибелта на майка му се дами за нейната сестра.
По-късно великият художник разяснява, че е изцяло допустимо и да се чувстваш завързан към своята майка, и също по този начин да се искаш да се отделиш от нея. През 1982-а година картината е продадена на търг за рекордните тогава 807 408 $ за произведение на жив художник (Дали умира през 1989-та година).
Танцовият театър „ Майка “ на Peeping Tom
Сред най-актуалните тълкования на майчиния облик на актуалната танцова сцена е едноименният театър на белгийската компания Peeping Tom. Развиващ се на фона на реален фон, наподобяващ музей и родилно поделение, спектакълът демонстрира кръговрата на живота през комплициран вътрешен свят на майката.
ВИЖТЕ КАДРИ ОТ СПЕКТАКЪЛА В НАШАТА ГАЛЕРИЯ
Представлението получи възторжени мнения от критиците и публиката, тъй като събира няколко спорни, даже смущаващи лица и възрастови категории на дамата, дала живот, а резултатът е много въздействащо, психическо и изненадващо зрелище.
„ Майка “ може да се гледа за първи път в България в границите на ONE DANCE WEEK в Пловдив (Дом на културата „ Борис Христов “) на 14 октомври. Началото е тъкмо в 19:30 часа.
Филмът „ Всичко за майка ми “
Една жена, изгубила единствения си наследник при нелепа злополука, намира сили да продължи напред, ставайки част от екипа на обичаната му актриса. Мануела (Сесилия Рот) е в ролята на безконечната майка, която оказва помощ на целия свят, единствено с цел да не помни своята тъга. И съумява. Във филмите на изключителния Педро Алмодовар няма невъзможни неща, а „ Всичко за майка ми “ (1999) е измежду най-силните ленти на режисьора.
Скулптурата Maman на Луиз Буржоа
Този голям паяк от бронз, стомана и мрамор е може би най-известното произведение на великата Луиз Буржоа. Огромната „ Maman “ („ Майка “ на френски) носи в себе си 26 мраморни яйца, закачени някъде високо в тялото й, тъй като скулптурата в действителност е висока над 9 метра, а краката й са разперени в диаметър от над 10 метра. Луиз Буржоа основава творбата през 1999 година, когато е на 78-годишна възраст. Оригиналът, който се намира в „ TATE Modern “ в Лондон, е изработен от стомана, само че има и 6 копия от бронз в разнообразни сбирки и публични пространства по света. Буржоа основава големия паяк в памет на своята лична майка.
Тя изяснява концепцията на творбата по този начин: „ Паякът “ е ода за моята майка. Тя беше моят най-хубав другар. Както и паяците - и тя плетеше. Моето семейство се занимаваше с тапициране и реституция, а майка ми ръководеше бизнеса. Подобно на паяците, и моята майка беше доста интелигентна. Паяците са другарски настроени и ядат мухи. Знаем, че мухите придвижват заболявания и по тази причина са нежелани. А паяците оказват помощ и ни пазят от тях, тъкмо както правеше и моята майка... “
Стихотворението „ На майка ми “ на Христо Фотев
Една прелестна и модерна трактовка на облика на майката - мощно сантиментално, само че и доста откровено, стихотворението е завършено като изповедна молба към майката да не оставя сина си... Никога. Препоръчва се да се чете на един мирис. И деликатно, тъй като неизбежно провокира сълзи в очите, изключително финалът.
„.....Мамо,
не остарявай, апелирам те - и в никакъв случай
не вярвай денем на огледалото.
В очите ми се гледай непрестанно.
Съпротивявай се против тъгата си.
За здравето си се бори обезверено.
И защитавай, апелирам те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суетност - от време на време
си освежавай със червило устните...
И не умирай - повелявам ти - до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля - съзерцавай ме
от погледите на дамите - тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда -
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо “.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ