Майката на малкия Били не му позволява да излиза от

Майката на дребния Били не му разрешава да излиза от двора и да върви в мрачната гора зад къщата. Но един ден Били прави тъкмо това. Там той среща минпините: мънички човечета, които живеят в хралупи в дърветата. Те предизвестяват Малкия Били за страшния Лапач, който е излапал хиляди минпини. И скоро ще излапа и самия Били, в случай че той не успее да победи гладния звяр един път вечно...

В рубриката " Четиво " " Детски Дневник " показва фрагмент от " Били и минпините " на Роалд Дал, възложен от издателство " Ентусиаст ". Илюстрациита са на Куентин Блейк, а преводът - на Катя Перчинкова.

Читателите на " Детски Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук.

Послушният Били

Майката на Малкия Били непрестанно му споделяше какво му е разрешено и какво не му е разрешено.

Всички разрешени неща бяха скучни. А всичко неразрешено беше извънредно забавно.

Едно от АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНИТЕ и най-интересни неща беше да излиза самичък от двора и да върви в гората зад къщата.

В днешния безоблачен летен следобяд Малкия Били стоеше коленичил на стол в хола и се взираше в прелестния свят на открито. Майка му гладеше в кухнята и въпреки вратата да беше отворена, не го виждаше.

От време на време тя се провикваше:

− Били, какво правиш там?

А Малкия Били отвръщаше:

− Седя си чинно, мамо.

Но на Малкия Били извънредно му беше омръзнало да е дисциплиниран.

През прозореца, в близост, се виждаше загадъчната гъста тъмна гора, наречена Гората на прегрешението. Били от много време копнееше да я прегледа.

Майка му споделяше, че даже огромните хора се опасяват да влизат в Гората на прегрешението. Рецитираше и стихче, което беше добре известно в покрайнината:

Пази се! Пази се от Гората на прегрешението!
Мнозина влизат, малко на брой излизат!
Пази се от тъмната гора!

− Защо не излизат? − попита я един път Малкия Били.

− Какво им се случва в го- рата?

− Там живеят най-кръвожадните диви зверове на света.

− Тигри и лъвове ли?

− Много по-страшни зверове.

− Та какво е по-страшно от тигри и лъвове, мамо?

− Трясъкозъбите са по-страшни − отвърна майка му.

− Както и подмолните рогачи, носоразбивачите и кръвожадните слузести червеи. А най-страшен от всички е Страховитият Кръвопиещ Огнедишащ Костотрошач. В гората има и един подобен.

− Костотрошач ли, мамо?

− Да. А когато те преследва, от носа на Костотрошача излиза пушек.

− Ще ме изяде ли? − попита Малкия Били.

− На една хапка − отвърна майка му.

Малкия Били не вярваше и на една нейна думичка. Предполагаше, че майка му си измисля, с цел да го уплаши и да му попречи да излиза самичък от къщи.

И в този момент стоеше коленичил на стола и се взираше жадно през прозореца към фамозната Гора на прегрешението.

− Били! − провикна се майка му от кух- нята. − Какво правиш?

− Седя си чинно − отвърна той.

И тогава стана нещо чудато. Малкия Били чу някой да шепне в ухото му. Знаеше на кого тъкмо принадлежи този глас. На Дявола. Дяволът постоянно започваше да шепне, когато момчето скучаеше.

− Съвсем елементарно ще е да излезеш през прозореца − нашепваше Дяволът. − Никой няма да забележи. И единствено за момент ще се озовеш на двора, а още момент по-късно ще излезеш през портата и до момента в който мигнеш, към този момент ще си в чудната Гора на прегрешението напълно сам. Там е необикновено. Не вярвай на приказките на майка си за трясъкозъби, подмолни рогачи, носоразбивачи, кръвожадни слузести червеи и страховити кръвопиещи огнедишащи костотрошачи. Те не съществуват.

− А какво има в гората тогава? − попи- та шушукайки Малкия Били.

− Диви ягоди − отвърна безшумно Дяволът. − В гората е цялостно с диви ягоди, всички до една червени, ароматни и сочни. Отиди да се увериш с очите си.

Това мълвеше Дяволът в ухото на Малкия Били през оня безоблачен летен следобяд.

В идващия момент Малкия Били отвори прозореца и се покатери на перваза.