9 неща, които майките не казват на дъщерите си (но аз няма да бъда такава майка)
Майката е нравствен лидер, страж и земен ангел за своето дете. От епохи дамите са предавали на своите дъщери тайните женски повели и са споделяли с тях парченце от себе си, най–мъдрата парченце от себе си, пробвайки се да им предадат истините, до които сами са достигнали през житейския си път. Дали през 21 век тази антична традиция не стартира да се изличава? Дали дъщерите ни не започнаха да прекарват повече време пред преносимия компютър, в сравнение с в скута ни? Дали не забравихме по–често да изключваме звука на мобилния си телефон и да поговорим с дребните си девойки, да поговорим с тях намерено и от сърце?
Дъщеря ми ме научи на доста повече неща, в сравнение с аз съумях да науча нея (поне в живота ни дружно досега). Затова най–малкото, което й дължа в символ на признателност, е да бъда почтена и да й кажа всичко това, което сърцето ми нашепва. Ето 9-те неща, които няма да не помни да споделя с детето си, пък въпреки и някои от тях да са от тези, „ неразрешените “ за казване неща…
1. Мила моя дъще, по пътя си ще срещнеш освен наслада и веселие; по пътя си ще срещнеш също болежка и горест. Майките нормално не желаят да приказват на децата си за тъмната страна на живота, само че единствено като знаеш за мрака, ще можеш да си готова за това по какъв начин да си запалиш огън и да преминеш нататък по своя ярък път. Когато ти четях приказки, в които имаше зли вещици и неприятни магьосници, аз към този момент бях почнала да те приготвям за това да осъзнаеш, че колкото и да ти искам от цялото си сърце да си най–щастливата, то ще имаш моменти, в които тъгата ще е по–силна от теб. Не се плаши от скръбта и трудностите по пътя си! Срещай страховете и болките си с вдигната глава! И продължавай да вървиш… до момента в който не излезеш от омагьосаната гора. Няма да бъда от майките, които с цел да не натъжат децата си, ще кажат, че всичко в този живот е прелестно. Казвам ти, дъще: животът има своите върхове и падини. А когато си в някое от черните му свлачища, спомни си думите ми, че и това ще мине, почувствай майчината ми обич, и тръгни нагоре.
2. Някога те учих да отстъпваш постоянно играчките си на другите деца. Сега ти споделям, дете мое – бит хората, само че бит и себе си. Ако в сърцето си чувстваш, че не искаш да отстъпиш от своето, недей! Играчката си е твоя, животът – също! Отстоявай съкровеното за теб. Нека силата и увереността бъдат твоят скиптър, който брани самоуважението ти. Няма да бъда от майките, които учат само на отстъпване; аз желая да ти опиша и за отстояването. Казвам ти, дъще: когато силата е подплатена от нежна обич, пътят пред теб става по–обширен и хубав!
3. Няма да бъда от майките, които не понасят рева или прекомерно шумния смях на децата си. Щом сълзите парят в красивите ти очи – плачи; щом смехът гръмко кънти в гърдите ти – смей се на воля! Казвам ти, дъще: осъзнавай, приемай, изразявай своите същински страсти. Жените сме прочувствени създания, не се срамувай от многото лица на страстите вътре в теб.
4. Може би от мен се желае да те науча да виждаш мъжа и дамата като равни. Но аз желая да съм от майките, които ще ти опишат приказка за твоята могъща женска мощ. Жената е красиво свещенодействие, земна богиня. Обичай своята женска природа, осъзнай силата, която се крие зад това да си жена. Казвам ти, дъще: в теб има мощност безгранична да рушиш и да съграждаш. Нека ти опиша за дребните женски секрети, за ритуалите на хубостта, за силата да си жена…
5. Майките не споделят на дъщерите си за пристрастеността, за силата на желанието (та нали са към този момент зрели дами, та нали пред децата не се приказва за „ „ тези неща “), само че аз желая да ти опиша за това, през което съм минала до момента в живота си. Нека ти опиша не за любовниците и обичаните, които съм имала, а за трепетите, за безсънните нощи, за изгарящата пристрастеност, която ме е правила щастлива и толкоз жива. И когато някой ден и ти преминаваш през своите трепети и първи увлечения, спомни си за моите думи и не затваряй душата си за мен, не се отдръпвай, а знай, че и аз в миналото съм обичала безрaзсъдно.
6. Няма да съм от майките, които мълчат за същинските връзки в фамилията, тъй като знам, дъще, че децата са най–добрите детективи във връзка с протичащото се сред родителите. Казвам ти, дъще: фамилията не е безконечна идилия – гради се върху доста взаимни отстъпки и огромно самообладание. Но стига в основата да има мощна обич, фамилията е свещено. И няма да съм от майките, които остават със съпрузите си единствено поради децата, тъй като по този начин ще стоваря голяма виновност върху нежните ти рамене. Знай, че в случай че съм до татко ти, то е тъй като доста го обичам и желая да споделям живота си с него. Някой ден и ти ще направиш свое семейство – гради го с доста обич, самообладание, деликатност, само че в случай че в миналото усетиш, че усмивката ти е заровена месец след месец, а душата ти кърви – тръгни си, без да се чувстваш отговорна.
7. Много майки скриват от децата си тъмните сектори от своето минало, само че аз желая да знаеш освен моите победи, само че и моите падения. Защото единствено по този начин бих могла да те науча по какъв начин да се бориш и да градиш личността си още веднъж и още веднъж. Допускала съм доста неточности, дъще, само че аз ще ти приказвам и за това, тъй като не желая в теб да заложа визията, че би трябвало да си съвършена; всички ние сме човешки същества и от време на време падаме на пътя. И дано майчината ми почтеност е като ръка, която ти се подава в такива моменти, с цел да се изправиш и да продължиш в друга посока. Казвам ти, дъще: не чакам от теб да не грешиш, само че дано виждаш своите неточности като скъпоценни камъни, които обрисуват вярната за теб посока и ти демонстрират по какъв начин да промениш курса на живота си, с цел да не повтаряш едни и същи неточности.
8. Майките постоянно приказват на децата си за смисъла на положителните оценки и значимостта на реалното; аз желая да ти кажа и още нещо, което постоянно забравяме да споделяме на своите деца: да следваш фантазиите си е доста по–важно от това да доказваш себе си пред някого (пък било то и пред личните си родители). Нека ти опиша, дъще, за вълшебния свят на мечтанията и за действителния път към реализирането им. Всяка жена би трябвало да знае по какъв начин да сънува своите фантазии, само че и по какъв начин да тръгне денем по техните следи, издърпвайки фантазията от съня в действителността. Казвам ти, дъще: този живот става превъзходен, в случай че имаш огромна фантазия! И в случай че мога да ти вдъхна същинска религия, че ти заслужаваш и можеш да сбъднеш съкровените си фантазии, то аз ще съм задоволена.
9. И най-после, желая да ти кажа това, което множеството майки в никакъв случай нямат смелостта да кажат на своите деца. Понякога, благо мое, не обръщай внимание на това, което ти споделям! Всяка майка желае най–доброто за своето дете, всяка майка има най-изострената вътрешен глас във връзка с чедото си, само че майчиното сърце (единствено заради мощна любов) се пробва прекалено много да защищава, да отстранява всички възможни пречки и болки по пътя на детето. Моите майчини страхове могат да се трансфорат вместо в избавителна мрежа, в паяжина, в която би могла да се оплетеш. Бъди свободна да летиш, да дерзаеш, да живееш с леко сърце. Казвам ти, дъще: от време на време може и да не обръщаш внимание на моите думи, само че постоянно се вслушвай в посланията, които изпраща сърцето ти!
Моника Василева е създател на книгите „ Подари си мечтаното тяло “ и „ Дневник на невероятната жена “. Новата й книга „ Когато Ина срещна Ян “ ще е на пазара от април 2015 година Присъединете се към нейната facebook група: Дневник на невероятната жена . Вижте още нейни публикации и спомагателна информация за нея .
