Майка на малко дете е преживяла кошмарна нощ в Стара

Майка на малко дете е претърпяла кошмарна нощ в Стара Загора, заяви. Синът ѝ подвига висока температура и се постанова посещаване в болничното заведение. Започва препращане от Спешното в болница Тракия. В следствие детето се утежнява и се постанова да бъде признато в Инфекциозно поделение. Там момченцето е настанено в столовата – нямало свободни стаи.
Прочетете още
Майката споделя, че е доста обезпокоена и безпомощна.

Ето какво написа Мариета Иванова в обществената мрежа:

„ Пиша това с голяма болежка, беззащитност и гняв! Снощи синът ни 1г и 7месеца подвигна температура в 3 през нощта, без други признаци единствено това. Дадох Нурофен и заспа. Сутринта към 8 часа още веднъж стартира да подвига, тръгнахме неотложно към неотложния кабинет, при което имаше опашка чак извън... Нямахме време, тръгнахме към болница Тракия, преглеждат го и мерят температура 39.7 градуса, при което докторката ни пита имаме ли нещо за температура, споделям да в колата извън Нурофен и Панадол. Прегледа го и сподели най-вероятно зараза. Тръгваме и вървим към колата, поставям детето да седне и мъжа ми отваря Нурофена, детето стартира да се тресе, скова се и обърна очите... Бягаме с него още веднъж при докторката, споделя тя: Бързо слизайте по стълбите към незабавното! Слагат кислородна маска и дават лекарство за температура, след което пишат документи за банкет в инфекциозно поделение.

Попитах, не може ли при Върховен административен съд? - НЕ!!

Транспортират ни с колата за спешна помощ, следва попълване на документите към 40 минути (случаят е незабавен!!!) Сложиха му абокат (6 пъти до момента в който намерят вена, от боязън детето ги беше свило..) и взеха кръв за проучване, стаи няма свободни, сложиха ни в столовата без чешма. Сестрите се ядосват, за какво отново пращат най-тежките случаи при тях... И ЗАЩО, детето не е признато там. ЗАЩО още веднъж си трансферират топката и нямат ли жалост най-малко към дребните деца! Условията тук в инфекциозното са под допустимото за толкоз малко дете! Плаче и се впи крепко за мен, от боязън къде се намира.

Питам аз, може ли другаде да отидем...

-НЕ, отново тук ще ви пратят! Всеки гледа да си измие ръцете.

Мед. сестрата: „ Нямат право да връщат пациент, длъжни са да се погрижат за него, камоли за малко дете... “ Ядоса се и тя: „ Как не ги е позор! “

И по този начин, в този момент стоим и чакаме в тази стая (столовата), резултатите и се апелирам детето ни да се оправи бързо, да има съответно лекуване, тъй като те не знаеха с каква диагноза да го одобряват:чревен вирус или мозъчен оток....

Чувствам се безпомощна, изплашена и съкрушена, по какъв начин да му оказа помощ и какво да направя... Боли ме.. Плача! “