Любими стихотворения за мама
" МАЙКА 
МИ " от Иван Вазов
В рояка мемоари свещени,
де моя дух в този момент се губи,
сè твоят облик въжделени
духът ми, майко, среща, люби.
Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.
Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи благи,
от твойта тирада и поглед черпал съм
и наслада, и духовни сили.
Душата ми от теб научи
да ненавижда, да обича буйно,
от твоята душа засучи
обич към всичко, тук прелестно.
Ти ме роди, само че ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и индивида в мен сътвори -
ти два пъти ми майка беше!
" ПИСМО ДО МАМА " от Павел Матев
Каква булка си била ти, мамо!
по какъв начин светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.
Като сърна на горската поляна
ненадейно озовала се в кордон –
изтръпнала – не запомнила си, мамо,
да сториш на свекървата реверанс.
Ти – другоселка в кръг от непознати!
Но те дали прошка дребния ти грях.
100 чирпанлии – набори на тати –
залели всичко с вино и със смях.
А ти в хорото – пъргава, чевръста –
отмеряш стъпка, в срам навеждаш поглед.
А плитките ти две змии до кръста –
завладели младоженческия двор.
Какви коси! Едничка ли госпожица
въздишала на моминския предел
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си мил.
Във тях е свеж черноземен искра
и златото на утринна заря,
среброто на подводен ръчен пясък
и бронза сив на хлебната кора
преливали се буйно или страхливо...
Години, мамо, има оттогаз.
И три деца с косите ти играха,
със тях играх във люлката и аз.
Те милваха лицето ми, когато
целуваше ме нежна и добра.
Те паднаха в безреда онуй лято,
в което оковаха моя брат.
Тогава ти завърза ги в чембера.
Сълзи покриха бледите страни.
и дирих аз разтуха да намеря,
само че елементарно ли е във такива дни?
В такива дни аз – плахото селяче –
желаех за гимназия пари.
А ти над бедността ни да поплачеш
зад кладенеца по здрач се скри.
На заранта - прегърбена и жалка –
с отрязани коси, с подпухнали очи –
прегърна ме и сподели: " Припечелих малко.
Вземи парите, сине, и учи! "
Сега са други времена, различен – простора.
Пораснах. Учих. Ето ме в този момент.
Здрависват ме с обич положителните хора,
и ненавижда, ненавижда ме врага.
Но пиша аз и желая да съм правилен,
и любовта стиха ми да краси.
Ала обратно ли погледа си вперя,
аз виждам твоите отрязани коси.
Дали стиха ми през днешния ден те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за тъгата тогава,
която не на теб, само че мен в този момент тежи?
Едва ли... Ала ще съумея, мамо!
Как няма да успее оня наследник,
пред който като неплатен голям налог
лежат продадените майчини коси.
" МАМО " от Дамян Дамянов
Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е позор -
Ще падат, ще се стапят снеговете -
косите ти все бели ще са, знам.
Не е то сняг! Там косъм след косъм
и кичур след кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка наслада, хранена с тъга!
Едничка наслада - чедото да види
от пътищата в най-хубавия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат.
Затуй когато вечер аз задрямвам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
само че като сняг над тебе пада тя.
Бил ранен, бил късен, нивга не не помни
снегът положителната майчина глава.
Светът пред него три поклона прави -
не, сняг не е, а слънце е това!
