Руската императрица, която цял живот търси любовта
„ Майчице, велики Боже, що за орис е това – аз съм най-нещастното създание на земята! “ – написа съветската императрица Елизавета Алексеевна на майка си в Баден след гибелта на брачна половинка ѝ Александър Първи, с който още веднъж била почнала да се сближава след години на отчуждение. Елисавета е изцяло обезверена от тази непредвидена гибел – още една, която е трябвало да преживее.
Момичето със сини очи
Елизавета Алексеевна е родена на 24 януари 1779 година като Луиза Мария Августа декор Баден. Тя е щерка на принц Карл Лудвиг декор Баден и Амалия декор Хесен-Дармщат. Луиза се привързва мощно към майка си, с която резервира близки връзки чак до гибелта си. Вече като императрица и брачна половинка на Александър Първи, тя изпраща от Русия на майка си към 15 хиляди писма, които са и главният източник на информация за нейния живот. Личните ѝ дневници обаче са унищожени след гибелта ѝ от цар Николай Първи и неговата майка, императрицата-вдовица Мария Фьодоровна, тъй като били компрометиращи.
Животът на Луиза се трансформира, когато тя е на 13 години. По това време съветската императрица Екатерина Велика търси брачна половинка за обичания си внук Александър и в последна сметка изборът ѝ пада върху младата баденска принцеса. Екатерина Велика е впечатлена от Луиза, намирайки я за красива, очарователна и блага. Луиза приказва ослепителен френски език, учи география, история и философия.
Разкош и интриги
Принцесата научава съветски език, приема православието, трансформира името си от Луиза Мария Августа на Елизавета Алексеевна. Тя е единствено на 14, когато става брачна половинка на съветския престолонаследник, не е привикнала с разкоша в съветския императорски двор, нито е готова за интригите, които я отвращават. Към носталгията по родния дом и околните, която я изтезава, се прибавя неприятното отношение към нея от страна на Павел, наследник на Екатерина и предстоящ император Павел Първи, и неговата брачна половинка Мария Фьодоровна. Елизавета написа на майка си, че единственият човек, който я прави щастлива, е брачният партньор ѝ Александър. Скоро обаче Александър стартира да флиртува с придворните дами и връзките им охладняват. В последна сметка той се увлича по полската аристократка Мария Наришкина, чийто любовен романс продължава близо 20 години.
Цар Александър Първи
В двора стартират да се носят настойчиво клюки за връзка на Елизавета с Адам Чарторийски, другар на Александър и предстоящ външен министър на съветската империя. Говори се, че 19-годишната императрица е забременяла от него и през май 1799 година е родила щерка, която – в полза на истината – тогавашният престолонаследник Александър припознава за своя. Интригантката Мария Фьодоровна обаче нашепва на брачна половинка си Павел Първи, че детето е извънредно тъмнокожо – за разлика от родителите си. След това Адам Чарторийски трябвало неотложно да напусне Санкт Петербург.
Елизавета обожава щерка си, само че нейното благополучие траяло единствено малко повече от година: детето умира, а Елизавета претърпява гибелта на щерка си доста тежко, за което свидетелстват и нейните писма до майка ѝ. Това е първата гибел на неин непосредствен и обичан човек, само че не и последната.
След като Павел е погубен от заговорници на 12 март 1801 година и Александър се възкачва на престола, животът на Елизавета става малко по-лек. След дългите години на разлъка в Санкт Петербург идват на посетители родителите ѝ, сестрите ѝ и брат ѝ. Изглежда, че Елизавета не е страдала от обстоятелството, че ролята на „ първа дама “ не играе тя, а императрицата-вдовица Мария Фьодоровна.
Две страшни нещастия
Адам Чарторийски
Елизавета стартира да се занимава с щедрост – една активност, която по това време въобще не е публикувана в Русия. Тя поддържа няколко учебни заведения, поема патронажа над подслон за войнишки сираци, а по-късно, когато стартира войната с французите, провежда женско патриотично сдружение, което събира помощи за армията, за ранените и в поддръжка на фамилиите на убитите.
Още преди Отечествената война през 1812 година Елизавета претърпява две страшни нещастия: през 1803 година Александър Първи влиза в настоящата войска, оставяйки жена си в Санкт Петербург, където неговата любовница Мария Наришкина чака дете. Нещо повече – тя намерено се хвали в двора, че императорът е татко на детето. По същото време Елизавета стартира бурна връзка с блестящия щабен офицер Алексей Охотников, чийто буйни писма тя пази дълги години. Те обаче не са непокътнати, а изгорени дружно с дневниците ѝ.
Елизавета още веднъж забременява – по всяка възможност от Охотников. Месец преди раждането на детето обаче той е смъртоносно ранен на излизане от постройката на театъра. Посветени в дворцовите интриги считат, че подстрекател на покушението е Мария Фьодоровна.
Елизавета претърпява доста тежко гибелта на обичания. Може би точно по тази причина тя поръчва и монумент на гроба му, който изобразява плачеща жена пред покосено от гръмотевица дърво. Раждането на щерка ѝ я връща към живота. Момичето обаче се разболява и умира след година и половина. Тази трета загуба на непосредствен човек вкарва Елизавета в тежка меланхолия.
Колкото и да е парадоксално, в това тежко време я поддържа Александър. Тя обаче също е опора за мъжа си, който остро осъждат за подписания мир с Наполеон. Трябва да се означи и благородството на императора, който в никакъв случай на дава и най-малкия мотив за подозрение, че е татко на двете умряли дъщери. Момичетата обаче не са заровени в императорската гробница в Петропавловската катедрала, а в манастира Александър Невски.
Алексей Охотников
От Баден-Баден до Таганрог
След успеха над Наполеон, Александър взима Елизавета със себе си във Виена. Преди това тя е в Кьонигсберг, Берлин и на всички места се радва на небивали почести. По-късно царските съпруги постоянно обитават в южна Германия, където се заселва и част от съветския хайлайф – и най-много в Баден-Баден, който и до през днешния ден си остава „ най-руският “ курорт в Германия. В центъра на града има монумент на баденската принцеса и съветска императрица.
Елизавета Алексеевна умира на 4 май 1826 година – малко след гибелта на мъжа си. Тя не съумява да преживее и тази четвърта гибел. Още повече, че през последните години преди той да почине в Таганрог, фамилният им живот доста се усъвършенства откакто Александър приключва връзката си с Наришкина и откровено се грижи за здравето на своята брачна половинка, която почнала да линее. Двамата идват в Таганрог единствено поради Елизавета, а лекарите ѝ предлагат лекуване в Италия, което тя отхвърля.
В Таганрог двамата съпрузи живеят умерено и насаме. Когато Елизавета се посъвзема, императорът отпътува за Крим, където се разболява. Александър Първи не се вслушва в препоръките на лекарите и не съумява да се оправи с заболяването без лекуване. Той умира в ръцете на Елизавета, която в края на април отпътува за Санкт Петербург. Мария Фьодоровна отива да я посрещне, чака я в Калуга, само че Елизавета умира по пътя – още един мотив за тези, които виждат в царската свекърва най-лошата прокоба за Елизавета…
Източник: Дойче Веле
