Бремеността променя необратимо! Ето как
Майчинството трансформира вечно - това не е загадка. Коктейлите от хормони, които наводняват тялото по време на бременност, носят със себе си набор от физиологични и поведенчески промени в подготовка за дребния човек, който пораства в тялото на своята майка. Но някои от тези промени в никакъв случай не изчезват, в това число тези в мозъка на дамите, посрещнали своята рожба.
Промените в структурата на мозъка, които съпътстват бременността, са известни от известно време. Но по какъв начин тъкмо е оркестрирано това невронно рекомпозиране до неотдавна оставаше мистерия. Сега откриватели от института " Франсис Крик " в Обединеното кралство хвърлиха светлина върху молекулярните основи на този развой в ново изследване, оповестено в списание Science на 5 октомври.
„ Открихме, че хормоните на бременността естрадиол и прогестерон структурно ремоделират характерни неврони в мозъка, като се свързват с рецептори със способността непосредствено да включват и изключват гени “, споделя пред Newsweek Йоханес Кол, един от съавторите на проучването.
За да изследва тези резултати, екипът проучва по какъв начин държанието на женските мишки се трансформира по време на бременност спрямо девствените мишки. След това те идентифицираха група от профилирани нервни кафези в координационния център на мозъка, хипоталамуса, които преди този момент са били срещани в държанието на родителите.
В тези нервни кафези те откриват високи концентрации на рецепторни молекули, които се свързват с репродуктивните хормони естроген и прогестерон. Премахването им от клетките наподобява блокира естественото родителско държание при бременните мишки, само че няма резултат върху техните девствени двойници.
Нещата също могат да се объркат през този интервал на ремоделиране, което евентуално може да способства за свързани с бременността разстройства на настроението. „ Докато хормоните на бременността основават прозорец за ремоделиране на мозъка, нещата могат да се объркат през това време, което може да докара до или да способства за общи разстройства като следродилна меланхолия и тревога “, сподели Кол.
Въпреки това е мъчно да се дефинира какъв брой значими са тези хормонални промени при започване на родителското държание при хората единствено въз основа на изследвания върху мишки. „ Мисля, че е значимо да се означи, че родителството при хората е доста комплицирано и че в допълнение към хормоните доста други обществени фактори и фактори на околната среда са доста значими “, сподели Кол. „ Съвсем ясно е, че можете да бъдете отличен родител, без въобще да сте изпитали хормоналните промени на бременността, и има доста вероятни форми на родителство и съзвездия от полагащи грижи.
„ При мишки тези хормонални промени и техните резултати върху характерни неврони в мозъка са безусловно нужни, с цел да бъдеш добър родител. Но даже мишките могат да станат по-добри в родителството без никакви хормонални промени, да вземем за пример посредством неведнъж излагане на бебета или посредством наблюдавайки майките, които се грижат за своите дребни. "
След това те разгледаха по-внимателно по какъв начин свързването на тези хормони с техните рецептори повлия на мозъчната интензивност в мишките майки. За естрогена следените резултати са единствено краткотрайни, като понижават главната интензивност на тези нервни кафези, като в същото време ги вършат по-възбудими. Но за прогестерона резултатите включват непрекъснато ремоделиране на мозъците на животните.
" В този съответен случай прогестеронът, свързващ се с неговия рецептор, води до образуването на по този начин наречените дендритни шипове - дребни издатини върху частите на невроните, получаващи информация ", сподели Кол. „ Тези шипове на собствен ред набират нови входове към тези неврони, като по този метод трансформират метода, по който те са интегрирани в родителските мрежи в мозъка. “
С други думи, прогестеронът косвено основава образуването на нови места за връзка сред невроните. „ Интересно е, че тези промени са дълготрайни и наподобява, че бременността трайно ремоделира мозъка “, сподели Кол. „ Начинът, по който тези ремоделирани неврони са интегрирани в останалата част от родителската мрежа в мозъка, се трансформира трайно от бременността. “
Докато тези резултати са следени единствено при мишки, това оркестрирано от хормони ремоделиране се вписва добре в предходни наблюдения, направени при хора. " Няколко изследвания през последните години демонстрираха, че бременността води до промени в размера на човешкия мозък, които са задоволително огромни, с цел да бъдат открити благодарение на MRI скенери ", сподели Кол. " Но остава неразбираемо дали хормоните също стоят зад тези промени и дали тези по-мащабни промени се дължат на микроскопичните промени, които описахме. "
Тези хормонални мозъчни промени могат също да допринесат за чувството за „ бебешки мозък “ по време на бременност – забравянето, умората и умствената мъгла, изпитвани от доста бъдещи майки. „ При мишки – и евентуално хора, само че това към момента би трябвало да бъде прегледано – тези промени доста евентуално способстват за аспекти на „ мозъка на бебето “, като да вземем за пример да бъдеш по-чувствителен към детски тласъци “, сподели Кол. „ Въпреки това, измененията в други елементи на мозъка могат от своя страна да стоят зад други постоянно съобщавани промени, като да вземем за пример забравяне.
Превод: GlasNews.bg
Промените в структурата на мозъка, които съпътстват бременността, са известни от известно време. Но по какъв начин тъкмо е оркестрирано това невронно рекомпозиране до неотдавна оставаше мистерия. Сега откриватели от института " Франсис Крик " в Обединеното кралство хвърлиха светлина върху молекулярните основи на този развой в ново изследване, оповестено в списание Science на 5 октомври.
„ Открихме, че хормоните на бременността естрадиол и прогестерон структурно ремоделират характерни неврони в мозъка, като се свързват с рецептори със способността непосредствено да включват и изключват гени “, споделя пред Newsweek Йоханес Кол, един от съавторите на проучването.
За да изследва тези резултати, екипът проучва по какъв начин държанието на женските мишки се трансформира по време на бременност спрямо девствените мишки. След това те идентифицираха група от профилирани нервни кафези в координационния център на мозъка, хипоталамуса, които преди този момент са били срещани в държанието на родителите.
В тези нервни кафези те откриват високи концентрации на рецепторни молекули, които се свързват с репродуктивните хормони естроген и прогестерон. Премахването им от клетките наподобява блокира естественото родителско държание при бременните мишки, само че няма резултат върху техните девствени двойници.
Нещата също могат да се объркат през този интервал на ремоделиране, което евентуално може да способства за свързани с бременността разстройства на настроението. „ Докато хормоните на бременността основават прозорец за ремоделиране на мозъка, нещата могат да се объркат през това време, което може да докара до или да способства за общи разстройства като следродилна меланхолия и тревога “, сподели Кол.
Въпреки това е мъчно да се дефинира какъв брой значими са тези хормонални промени при започване на родителското държание при хората единствено въз основа на изследвания върху мишки. „ Мисля, че е значимо да се означи, че родителството при хората е доста комплицирано и че в допълнение към хормоните доста други обществени фактори и фактори на околната среда са доста значими “, сподели Кол. „ Съвсем ясно е, че можете да бъдете отличен родител, без въобще да сте изпитали хормоналните промени на бременността, и има доста вероятни форми на родителство и съзвездия от полагащи грижи.
„ При мишки тези хормонални промени и техните резултати върху характерни неврони в мозъка са безусловно нужни, с цел да бъдеш добър родител. Но даже мишките могат да станат по-добри в родителството без никакви хормонални промени, да вземем за пример посредством неведнъж излагане на бебета или посредством наблюдавайки майките, които се грижат за своите дребни. "
След това те разгледаха по-внимателно по какъв начин свързването на тези хормони с техните рецептори повлия на мозъчната интензивност в мишките майки. За естрогена следените резултати са единствено краткотрайни, като понижават главната интензивност на тези нервни кафези, като в същото време ги вършат по-възбудими. Но за прогестерона резултатите включват непрекъснато ремоделиране на мозъците на животните.
" В този съответен случай прогестеронът, свързващ се с неговия рецептор, води до образуването на по този начин наречените дендритни шипове - дребни издатини върху частите на невроните, получаващи информация ", сподели Кол. „ Тези шипове на собствен ред набират нови входове към тези неврони, като по този метод трансформират метода, по който те са интегрирани в родителските мрежи в мозъка. “
С други думи, прогестеронът косвено основава образуването на нови места за връзка сред невроните. „ Интересно е, че тези промени са дълготрайни и наподобява, че бременността трайно ремоделира мозъка “, сподели Кол. „ Начинът, по който тези ремоделирани неврони са интегрирани в останалата част от родителската мрежа в мозъка, се трансформира трайно от бременността. “
Докато тези резултати са следени единствено при мишки, това оркестрирано от хормони ремоделиране се вписва добре в предходни наблюдения, направени при хора. " Няколко изследвания през последните години демонстрираха, че бременността води до промени в размера на човешкия мозък, които са задоволително огромни, с цел да бъдат открити благодарение на MRI скенери ", сподели Кол. " Но остава неразбираемо дали хормоните също стоят зад тези промени и дали тези по-мащабни промени се дължат на микроскопичните промени, които описахме. "
Тези хормонални мозъчни промени могат също да допринесат за чувството за „ бебешки мозък “ по време на бременност – забравянето, умората и умствената мъгла, изпитвани от доста бъдещи майки. „ При мишки – и евентуално хора, само че това към момента би трябвало да бъде прегледано – тези промени доста евентуално способстват за аспекти на „ мозъка на бебето “, като да вземем за пример да бъдеш по-чувствителен към детски тласъци “, сподели Кол. „ Въпреки това, измененията в други елементи на мозъка могат от своя страна да стоят зад други постоянно съобщавани промени, като да вземем за пример забравяне.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ