Има и такъв световен ден - против военните детски играчки
Мая Иванова. Снимка: pixabay.com
Надали сте си представяли, че има и подобен международен ден, само че има! 7 септември отбелязва един от най-противоречивите дни с интернационален статут: Световен ден за заличаване на военни играчки .
Тази дата стартира да се отбелязва през 1988 година по самодейност на Световната асоциация за подкрепяне на сираци и деца, лишени от наставнически грижи. През 1987 година тази организация излиза с концепцията да се организира международен ден, по време на който децата се приканват да откажат военни играчки и да ги заменят с други (меки играчки, конструктори, настолни игри, коли, кукли и др.). На идната година самодейността е чута в разнообразни страни и придобива редица поддръжници, които от този момент годишно вземат участие в акции за отвод от военни играчки.
Дебатът за това дали и доколко военните играчки вредят на детската душeвност се трансформира в цяла тематика на полемика измежду психолозите.
Всички помнят по какъв начин в детството една от обичаните игри на момчетата в двора е била „ игра на война “. Момчетата били разграничени на групи и, тичайки из двора, „ стреляли “ един по различен, криели се, измисляли разнообразни детски военни номера. Разбира се, в тези игри момчетата били съпроводени от военни играчки: револвери, картечници, саби. Ако игрите били основани на сюжета на някой исторически филм, тогава вместо картечници и револвери, момчетата имали в ръцете си играчки мечове, копия и лъкове.
Честно казано, мъчно е да си спомним тези игри да са предизвиквали у някого експанзия, ненавист или нещо сходно. Имаше сюжет, имаше игра, имаше наслада, ярки страсти и опция за освобождение на сила, която не се натрупваше в душата и не те караше да мислиш за нещо неприятно. Децата вземаха образец от героите от войната, възхищаваха се на техните дейности и подвизи.
Някои възрастни, подкрепени от редица психолози, към момента имат вяра, че военната играчка (пистолет, картечница, лък, меч, бойци, танкове и др.) сама по себе си няма ясно изразен отрицателен резултат върху детето. Нещо повече, с вярно отношение към нея, момчето развива такива мъжки качества като храброст, обич към Родината, съобразителност, дарба да пази слабите и други Другата половина ясно декларира, че военната играчка, изключително модерна, която тъкмо копира същински оръжия, може да провокира експанзия у децата, внушавайки отношение към гибелта и загубата на живот като нещо нормално.
Трудно е да се откри истината в този спор, всяка страна излага свои лични причини, които имат право да съществуват. Името на международния ден, отбелязван на 7 септември, което включва фразата „ заличаване на... играчки “, също наподобява двусмислено.
Важно е да се разбере, че родителите, обществото и страната носят огромна отговорност за това по какъв начин и с какво играят децата. Дори през предишния век героите от Великата отечествена война, служителите на реда, пожарникарите и по-късно... са били модели за подражателство за момчетата. След това се появиха екшън филми без смисъл или многообразие в сюжета, филми на ужасите, компютърни игри, бандити и ченгета, зомбита, вампири, духове...
Значи играчката е отговорна? Ще бъде занимателно да се приберете вкъщи и да видите сина си да гледа трилър с отворена уста и по едно и също време с това да гали мека играчка. Дори възрастен би се уплашил... А какво да кажем за куклите в ковчези-играчки, със сини лица, вампири, които в този момент се продават на всички места? Какво генерират те?
Затова Световният ден за заличаване на играчките от войната е, преди всичко, причина да се замислим с какви играчки и с какви си играят децата ни.
