Синът на граф Игнатиев - пратил Левски на бесилото, получава 2500 лв. месечна пенсия от Царство Българи
Мая Георгиева
Синът на граф Игнатиев - апетитен като един от главните виновници за обесването на Левски е получавал 2500 лв. пенсия от Царство България. За това свидетелстват документи, които Faktor.bg получи от откривателя Никола Григоров.
След болшевишката Октомврийска гражданска война доста белогвардейци, участници в Руско-турската освободителна война бягат от комунистите и намират банкет в Царство България. Сред тях се оказва и ген. Н. П. Игнатиев, наследник на българомразеца граф Игнатиев.
С Указ на цар Борис от 1924 година и с решение на Народното събрание на съветските ветерани в България е отпусната месечна помощ. Правителството на Андрей Ляпчев в началото им е изплащало по 1000 лв., а по-късно усилва сумите на 2000 и 2500 лева Военният министър ген. Бакърджиев пък подрежда да им се отпуска гратис облекло и да имат право на лекуване в държавни, окръжни и общински лечебни заведения, както и в санаториуми и почивни домове. Министърът на железниците Рашко Маджаров им дава право да пътуват гратис до лечебни заведения и почивни домове(виж документите в края на текста, б.р.).
През 1927 година Съюзът на съветските ветерани у нас издава специфичен алманах „ Спомени на съветските ветерани за Овбодителната война – 1877-1878”. В него в детайли са разказани всички белогвардейци, които поради присъединяване си в Освободителната война получават от страната помощи. На стр. 128 е посочено, че с Указ на царя и Решение на Народното събрание наедно с ветерани ежемесечна парична помощ се отпуска и на Николай Николаевич Игнатиев (1872 – 1962) - по-малкият наследник на рубрика. Той не е участник във войната за освобождението на България, тъй като тогава е бил едвам на 5 годинки, само че Царство България му оказва тази
респект поради " делото " на татко му
Младият Игнатиев като военачалник от щаба и свитата на император Николай II се заселва в България след Октомврийската гражданска война и умира в София едвам през 1964 година, т.е. по времето на комунизма.
Историята еднопосочно сочи, че бащата граф Игнатиев е една от най-злокобните фигури в младата българска история. Именно с помощта на съветския консул в Цариград граф Игнатиев и неговата неотложност османските управляващи изпращат на изгнание българските владици. Той е и основният уредник за оповестяването на схизмата срещу Българската черква от Руската и Вселенската патриаршии.
След заточението на българските владици на 21 януари 1872 година в Измир, протестно шествие от над 3000 българи, живеещи в Цариград, предвождани от П. Р. Славейков и Икономов се насочва към Високата врата с молба да бъдат върнати. Посреща ги Великият везир Махмуд Недим, който се среща с настояванията им и се разпорежда незабавно българските владици да бъдат върнати от изгнание.
След незабавна среща със Султана граф Игнатиев съумява да издейства премахване на везира от поста му. Ето какво написа историкът Симеон Радев написа: „ Махмуд Недим паша незабавно даде ултиматум на Патриаршията да признае българската черква и вследствие нейния отвод изпрати заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на съображение на фермана. Не се мина месец, и Махмуд Недим паша падна, свален персонално от граф Игнатиева. Отмъщението пристигна късно: българската черква съществуваше и да се върне обратно историята бе невероятно. За това граф Игнатиев и не намерения.”
През последната година станаха факт и нови документи, които недвусмислено разкриват съветския посланик като един от
основните виновници за обесването на Васил Левски
В Османската империя граф Игнатиев се радва на голямо въздействие. Неслучайно там той е именуван „ вицеимератор”, с който постоянно се преценява и самият султан. Отстраняването на великия везир Махмуд Недим паша е единствено следващото доказателство за неговото голямо въздействие, акцентира историкът Янко Гочев.
По тази причина османските управляващи одобряват и неговите рекомендации за състава на комисията, която би трябвало да води следствието против Левски. Българските представители, осъдили Апостола са били напълно подвластни от рубрика и непосредствено са изпълнявали заръките му. Целта е ясна – обезглавяване на българското революционно придвижване и опит то да бъде подчинено на имперските цели на Русия. Още повече, че с изключение на вижданията си за извоюване на национална самостоятелност със лични сили и средства, с изключение на антируските си възгледи, Васил Левски
изповядва и концепциите за „ чиста и свята република”,
която съветският царизъм не може да понесе.
Изключително значим документ за антибългарската роля на граф Игнатиев е отчетът му до княз Горчаков, собственоръчно подписан от него. Оригиналът беше открит преди година в архива на Патриарх Кирил, съхраняван в ЦДА. В него Игнатиев рапортува самодоволно на княз Горчаков (държавен канцлер и министър на външните работи на Руската империя), че по отношение на „ процесът” османските управляващи са „ последвали нашите съвети”, а „ Софийското заговорничене е получило приемливо решение “.
По подигравка на ориста на името на българомразеца граф Игнатиев и до през днешния ден в България е цялостно със селища, учебни заведения, улици, читалища, които носят неговото име. Заради криворазбрано русофилство и фалшифицирана и манипулирана история синът му, който няма нищо общо с Освобождението се оказва готован на царството и народа. За параленост по същото време бащата на Гоце Делчев – Никола получава едвам 100 лева национална пенсия. Пенсията на Венета Ботева, която умира през 1919 година е единствено 60 лева, до момента в който вдовицата на княз Александър Батенберг, която нямала хабер от българската независимост, получава пожизнена пенсия от 40 000 франка годишно.
По подигравка на ориста, само че напълно в стила на съветския имперски цинизъм днешният дипломат на Руската федерация у нас Елеонора Митрофанова открива изложения и възпоменания в чест на граф Игнатиев, превъзнася името му като знак на дипломацията, само че не желае да откри къде е живял синът му в София, къде е заровен, с какво се е занимавал в комунистическа България, има ли наследници. Истината има значение единствено когато обслужва ползите на Кремъл, а казусът не е подобен.
Синът на граф Игнатиев - апетитен като един от главните виновници за обесването на Левски е получавал 2500 лв. пенсия от Царство България. За това свидетелстват документи, които Faktor.bg получи от откривателя Никола Григоров.
След болшевишката Октомврийска гражданска война доста белогвардейци, участници в Руско-турската освободителна война бягат от комунистите и намират банкет в Царство България. Сред тях се оказва и ген. Н. П. Игнатиев, наследник на българомразеца граф Игнатиев.
С Указ на цар Борис от 1924 година и с решение на Народното събрание на съветските ветерани в България е отпусната месечна помощ. Правителството на Андрей Ляпчев в началото им е изплащало по 1000 лв., а по-късно усилва сумите на 2000 и 2500 лева Военният министър ген. Бакърджиев пък подрежда да им се отпуска гратис облекло и да имат право на лекуване в държавни, окръжни и общински лечебни заведения, както и в санаториуми и почивни домове. Министърът на железниците Рашко Маджаров им дава право да пътуват гратис до лечебни заведения и почивни домове(виж документите в края на текста, б.р.).
През 1927 година Съюзът на съветските ветерани у нас издава специфичен алманах „ Спомени на съветските ветерани за Овбодителната война – 1877-1878”. В него в детайли са разказани всички белогвардейци, които поради присъединяване си в Освободителната война получават от страната помощи. На стр. 128 е посочено, че с Указ на царя и Решение на Народното събрание наедно с ветерани ежемесечна парична помощ се отпуска и на Николай Николаевич Игнатиев (1872 – 1962) - по-малкият наследник на рубрика. Той не е участник във войната за освобождението на България, тъй като тогава е бил едвам на 5 годинки, само че Царство България му оказва тази
респект поради " делото " на татко му
Младият Игнатиев като военачалник от щаба и свитата на император Николай II се заселва в България след Октомврийската гражданска война и умира в София едвам през 1964 година, т.е. по времето на комунизма.
Историята еднопосочно сочи, че бащата граф Игнатиев е една от най-злокобните фигури в младата българска история. Именно с помощта на съветския консул в Цариград граф Игнатиев и неговата неотложност османските управляващи изпращат на изгнание българските владици. Той е и основният уредник за оповестяването на схизмата срещу Българската черква от Руската и Вселенската патриаршии.
След заточението на българските владици на 21 януари 1872 година в Измир, протестно шествие от над 3000 българи, живеещи в Цариград, предвождани от П. Р. Славейков и Икономов се насочва към Високата врата с молба да бъдат върнати. Посреща ги Великият везир Махмуд Недим, който се среща с настояванията им и се разпорежда незабавно българските владици да бъдат върнати от изгнание.
След незабавна среща със Султана граф Игнатиев съумява да издейства премахване на везира от поста му. Ето какво написа историкът Симеон Радев написа: „ Махмуд Недим паша незабавно даде ултиматум на Патриаршията да признае българската черква и вследствие нейния отвод изпрати заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на съображение на фермана. Не се мина месец, и Махмуд Недим паша падна, свален персонално от граф Игнатиева. Отмъщението пристигна късно: българската черква съществуваше и да се върне обратно историята бе невероятно. За това граф Игнатиев и не намерения.”
През последната година станаха факт и нови документи, които недвусмислено разкриват съветския посланик като един от
основните виновници за обесването на Васил Левски
В Османската империя граф Игнатиев се радва на голямо въздействие. Неслучайно там той е именуван „ вицеимератор”, с който постоянно се преценява и самият султан. Отстраняването на великия везир Махмуд Недим паша е единствено следващото доказателство за неговото голямо въздействие, акцентира историкът Янко Гочев.
По тази причина османските управляващи одобряват и неговите рекомендации за състава на комисията, която би трябвало да води следствието против Левски. Българските представители, осъдили Апостола са били напълно подвластни от рубрика и непосредствено са изпълнявали заръките му. Целта е ясна – обезглавяване на българското революционно придвижване и опит то да бъде подчинено на имперските цели на Русия. Още повече, че с изключение на вижданията си за извоюване на национална самостоятелност със лични сили и средства, с изключение на антируските си възгледи, Васил Левски
изповядва и концепциите за „ чиста и свята република”,
която съветският царизъм не може да понесе.
Изключително значим документ за антибългарската роля на граф Игнатиев е отчетът му до княз Горчаков, собственоръчно подписан от него. Оригиналът беше открит преди година в архива на Патриарх Кирил, съхраняван в ЦДА. В него Игнатиев рапортува самодоволно на княз Горчаков (държавен канцлер и министър на външните работи на Руската империя), че по отношение на „ процесът” османските управляващи са „ последвали нашите съвети”, а „ Софийското заговорничене е получило приемливо решение “.
По подигравка на ориста на името на българомразеца граф Игнатиев и до през днешния ден в България е цялостно със селища, учебни заведения, улици, читалища, които носят неговото име. Заради криворазбрано русофилство и фалшифицирана и манипулирана история синът му, който няма нищо общо с Освобождението се оказва готован на царството и народа. За параленост по същото време бащата на Гоце Делчев – Никола получава едвам 100 лева национална пенсия. Пенсията на Венета Ботева, която умира през 1919 година е единствено 60 лева, до момента в който вдовицата на княз Александър Батенберг, която нямала хабер от българската независимост, получава пожизнена пенсия от 40 000 франка годишно.
По подигравка на ориста, само че напълно в стила на съветския имперски цинизъм днешният дипломат на Руската федерация у нас Елеонора Митрофанова открива изложения и възпоменания в чест на граф Игнатиев, превъзнася името му като знак на дипломацията, само че не желае да откри къде е живял синът му в София, къде е заровен, с какво се е занимавал в комунистическа България, има ли наследници. Истината има значение единствено когато обслужва ползите на Кремъл, а казусът не е подобен.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ