Учител и фалирал милионер надхитриха COVID-19 СНИМКИ
Мауро Моранди и Дейвид Глешийн са се заселили на самотни острови и в този момент са единствените на света, които не се боят от болестта.
Изолацията, наложена като мярка против Covid-19, е едно от най-сериозните тествания за модерния човек, привикнал да е заобиколен от тълпи себеподобни. Има обаче хора, за които изолацията е персонален избор.
Изумителното е, че тези модерни робинзоновци се усещат щастливи в личната си компания. Може би тъй като са сами, само че пък населяват същински кътчета от парадайса. Или просто парадайса всеки би трябвало да открие в самия себе си, написа "Марица ".
Мауро Моранди е единственият италианец, който не се опасява от ковид. От 31 години той живее в доброволна изолираност на най-безопасното място на света - живописния остров Будели край крайбрежията на Сардиния. Според легендите Будели е парче от земята на митичната Атлантида, погълната от океана.
Попаднал тук инцидентно. След като обиколил цяла Европа, решил да замине за Полинезия, но кристалните води и залезът на Будели го омагьосали. Така някогашният преподавател поел задачата да е надзирател на острова.
Сега, към този момент на 81 години, Мауро продължава да е единственият гражданин на Будели.
С право го назовават Италианския Робинзон Крузо. Мауро спи в остаряла каменна барака. Обожава да се разхожда по скалите. На закуска си приказва с птиците, които прелитат из кухнята му през отворените прозорци.
Мауро е наясно с новините за вируса, само че е уверен, че е в сигурност. Телефонът е единствената му връзка със света оттатък Будели. Често снима плажовете, дивите животни и разгласява фотосите в Instagram, където има доста почитатели.
Има всичко належащо - течаща вода и дребна печка за отопление.
"Разбрах, че най-красивото, рисково, приключенско и прелестно пътешестване от всички е пътуването вътре в себе си ", споделя Моранди. Убеден е, че всеки може да откри сходно кътче, където да се усамоти, въпреки за дни.
Още по-любопитна е ориста на Дейвид Глешийн. Бившият милионер живее от 30 години на уединен остров до Австралия.
Мести се там през май 1997 година, откакто 10 години по-рано губи всичко по време на колапса на финансовите пазари.
Днес някогашният заможен магнат с бизнес и в добива на злато живее самичък със своето куче Поли в дървена къщурка край плажа.
Към 1987 година Глешийн има вложени над 28 млн. $ в парцели край пристанището на Сидни, както и инвестиции на борсата. Но единствено по време на Черния вторник от 19 октомври 1987 година той се сбогува със 7.25 млн. $, откакто показателят Dow Jones губи рекордните до този миг 508 пункта единствено за един ден.
Последвалият спад го води към банкрут. Напуска го жена му, с която се развежда през 1991 година
Заселва се на безлюдния остров Ресторейшън с новата си другарка, само че тя бързо взема решение, че този монашески живот не е за нея, и го оставя самичък.
Храната на Глешийн през днешния ден е формирана главно от раци, риба и скариди, които съумява да улови. Веднъж в годината пътува до най-близкото градче, с цел да си купи олио, ориз и шоколадови десертчета Mars.
Отшелникът се радва на чудесно здраве - единствено един път за тези години употребява услугите на болница, защото е ухапан от токсичен паяк.
Тук има змии, паяци и крокодили, но мястото е по-безопасно от днешния свят, споделя Дейвид.
Любимото му занятие е самичък да си подготвя бира.
Самият Дейвид от спонтанни материали си построил къща, в която живее от доста години. Инсталирал и слънчеви панели, тъй че вкъщи има електричество.
Понякога на острова идват пътешественици и риболовци, които Дейвид гощава с това, което самичък е отгледал или уловил. Не би заменил с нищо хармонията на самотния живот.
Ако Мауро и Дейвид са ви въодушевили, а работата ви е под въпрос поради ковид, може да се възползвате от любопитна публикация за работа в интернет - търсят се двама души, които да поставят грижи за сантименталния остров Грейт Бласкет край крайбрежията на Ирландия.
Едно от главните условия са базови умения по оцеляване, както и предпочитание за живот без електричество, тъй като такова на острова няма. Липсва и топла вода.
Светлината и топлината идват от свещи и печки. Двамата определени претенденти ще се грижат за единственото малко кафене на острова и за единственото място за настаняване - три селски къщи, в които могат да спят най-много седем души.
Боцман Алекс въодушевил Даниел Дефо за великия разказ Боцман Александър Селкирк е шотландец, живял при започване на 18. век. Оцелял, откакто прекарва повече от 4 години на уединен остров. Първата ви асоциация е с литературния воин Робинзон Крузо. Всъщност въпросният шотландец е прототипът на героя на писателя Даниел Дефо, трансформирал се в най-известния корабокрушенец на всички времена.
През 1703 година 27-годишният Александър се включва в експедицията на Уилям Дампиер - офицер от английския флот, който става вторият след Магелан, осъществил околосветско странствуване. Младият шотландец става боцман на галерата "Сенк пор ". След свада с капитана Силкирк остава непринудено на уединен остров на 600 благи западно от Чили.
Били са му нужни година и половина, с цел да свикне със самотата и да устрои бита си. Проблемите стартират, когато запасите му от барут, патрони и кибрит привършват. Научава се като първобитните хора да си добива огън с търкане на изсъхнало дърво, а в естествена пещера си прави подслон, който употребява за спане и депозиране на питателните си ресурси. За да не не помни британски език, чете на глас единствената книга, която има - Библията.
Остава на острова в продължение на 4 години и 4 месеца - тъкмо 1580 нощи.
През 1709 година го откриват моряци от кораба "Дюк ". А през 1711 година Селкирк се завръща в родната Шотландия.
Връща се във флота. При следващото корабоплаване през 1721 година Селкирк се разболява от тропическа тресчица и умира едвам на 45 година
Писателят Даниел Дефо прочита записките на Селкирк и се въодушевява. Издава романа "Животът и удивителните завършения на мореплавателя Робинзон Крузо ", който му носи международна популярност.
Дефо, несъмнено, трансформира сюжета, неговият воин живее на необитаемия остров цели 28 години.
Островът остава ненаселен до края на 19. век. През 1960 година островът публично е наименуван Робинзон, както се назовава и до през днешния ден. Там живеят към 900 души, главно риболовци.
Изолацията, наложена като мярка против Covid-19, е едно от най-сериозните тествания за модерния човек, привикнал да е заобиколен от тълпи себеподобни. Има обаче хора, за които изолацията е персонален избор.
Изумителното е, че тези модерни робинзоновци се усещат щастливи в личната си компания. Може би тъй като са сами, само че пък населяват същински кътчета от парадайса. Или просто парадайса всеки би трябвало да открие в самия себе си, написа "Марица ".
Мауро Моранди е единственият италианец, който не се опасява от ковид. От 31 години той живее в доброволна изолираност на най-безопасното място на света - живописния остров Будели край крайбрежията на Сардиния. Според легендите Будели е парче от земята на митичната Атлантида, погълната от океана.
Попаднал тук инцидентно. След като обиколил цяла Европа, решил да замине за Полинезия, но кристалните води и залезът на Будели го омагьосали. Така някогашният преподавател поел задачата да е надзирател на острова.
Сега, към този момент на 81 години, Мауро продължава да е единственият гражданин на Будели.
С право го назовават Италианския Робинзон Крузо. Мауро спи в остаряла каменна барака. Обожава да се разхожда по скалите. На закуска си приказва с птиците, които прелитат из кухнята му през отворените прозорци.
Мауро е наясно с новините за вируса, само че е уверен, че е в сигурност. Телефонът е единствената му връзка със света оттатък Будели. Често снима плажовете, дивите животни и разгласява фотосите в Instagram, където има доста почитатели.
Има всичко належащо - течаща вода и дребна печка за отопление.
"Разбрах, че най-красивото, рисково, приключенско и прелестно пътешестване от всички е пътуването вътре в себе си ", споделя Моранди. Убеден е, че всеки може да откри сходно кътче, където да се усамоти, въпреки за дни.
Още по-любопитна е ориста на Дейвид Глешийн. Бившият милионер живее от 30 години на уединен остров до Австралия.
Мести се там през май 1997 година, откакто 10 години по-рано губи всичко по време на колапса на финансовите пазари.
Днес някогашният заможен магнат с бизнес и в добива на злато живее самичък със своето куче Поли в дървена къщурка край плажа.
Към 1987 година Глешийн има вложени над 28 млн. $ в парцели край пристанището на Сидни, както и инвестиции на борсата. Но единствено по време на Черния вторник от 19 октомври 1987 година той се сбогува със 7.25 млн. $, откакто показателят Dow Jones губи рекордните до този миг 508 пункта единствено за един ден.
Последвалият спад го води към банкрут. Напуска го жена му, с която се развежда през 1991 година
Заселва се на безлюдния остров Ресторейшън с новата си другарка, само че тя бързо взема решение, че този монашески живот не е за нея, и го оставя самичък.
Храната на Глешийн през днешния ден е формирана главно от раци, риба и скариди, които съумява да улови. Веднъж в годината пътува до най-близкото градче, с цел да си купи олио, ориз и шоколадови десертчета Mars.
Отшелникът се радва на чудесно здраве - единствено един път за тези години употребява услугите на болница, защото е ухапан от токсичен паяк.
Тук има змии, паяци и крокодили, но мястото е по-безопасно от днешния свят, споделя Дейвид.
Любимото му занятие е самичък да си подготвя бира.
Самият Дейвид от спонтанни материали си построил къща, в която живее от доста години. Инсталирал и слънчеви панели, тъй че вкъщи има електричество.
Понякога на острова идват пътешественици и риболовци, които Дейвид гощава с това, което самичък е отгледал или уловил. Не би заменил с нищо хармонията на самотния живот.
Ако Мауро и Дейвид са ви въодушевили, а работата ви е под въпрос поради ковид, може да се възползвате от любопитна публикация за работа в интернет - търсят се двама души, които да поставят грижи за сантименталния остров Грейт Бласкет край крайбрежията на Ирландия.
Едно от главните условия са базови умения по оцеляване, както и предпочитание за живот без електричество, тъй като такова на острова няма. Липсва и топла вода.
Светлината и топлината идват от свещи и печки. Двамата определени претенденти ще се грижат за единственото малко кафене на острова и за единственото място за настаняване - три селски къщи, в които могат да спят най-много седем души.
Боцман Алекс въодушевил Даниел Дефо за великия разказ Боцман Александър Селкирк е шотландец, живял при започване на 18. век. Оцелял, откакто прекарва повече от 4 години на уединен остров. Първата ви асоциация е с литературния воин Робинзон Крузо. Всъщност въпросният шотландец е прототипът на героя на писателя Даниел Дефо, трансформирал се в най-известния корабокрушенец на всички времена.
През 1703 година 27-годишният Александър се включва в експедицията на Уилям Дампиер - офицер от английския флот, който става вторият след Магелан, осъществил околосветско странствуване. Младият шотландец става боцман на галерата "Сенк пор ". След свада с капитана Силкирк остава непринудено на уединен остров на 600 благи западно от Чили.
Били са му нужни година и половина, с цел да свикне със самотата и да устрои бита си. Проблемите стартират, когато запасите му от барут, патрони и кибрит привършват. Научава се като първобитните хора да си добива огън с търкане на изсъхнало дърво, а в естествена пещера си прави подслон, който употребява за спане и депозиране на питателните си ресурси. За да не не помни британски език, чете на глас единствената книга, която има - Библията.
Остава на острова в продължение на 4 години и 4 месеца - тъкмо 1580 нощи.
През 1709 година го откриват моряци от кораба "Дюк ". А през 1711 година Селкирк се завръща в родната Шотландия.
Връща се във флота. При следващото корабоплаване през 1721 година Селкирк се разболява от тропическа тресчица и умира едвам на 45 година
Писателят Даниел Дефо прочита записките на Селкирк и се въодушевява. Издава романа "Животът и удивителните завършения на мореплавателя Робинзон Крузо ", който му носи международна популярност.
Дефо, несъмнено, трансформира сюжета, неговият воин живее на необитаемия остров цели 28 години.
Островът остава ненаселен до края на 19. век. През 1960 година островът публично е наименуван Робинзон, както се назовава и до през днешния ден. Там живеят към 900 души, главно риболовци.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ